Разядка с печени домати и млечен сос

Съвършенството на това ястие е в неговото несъвършенство и обикновеност както ще видите ако прочетете докрая рецептата.

          И го хапваме с чипс от лаваш.Но може да топите с топъл хляб, пърленки или просто с лъжицата.
      Тази разядка търпи различни импровизации в млечната си част.Разбирайте, че може да смесите каквито млечни продукти обичате плюс гъсто кисело мляко.А относно чипса от лаваш, не съм сигурна, че може да се нарича чипс, но щом е тънко и хрупа, за мен е такова.И разбира се не е задължителен, но на мен лаваша ми замества хляба напоследък, така че го използвах и стана много подходящ за загребване на тази разядка.

Пристъпваме към рецептата...

Домати, по възможност добре узрели и вкусни

Скилидки чесън

Сол

Зехтин

Риган

Люто чушле по желание

Крема сирене/ котидж сирене/извара/рикота - и заедно и в комбинации

Кисело мляко

Настъргана лимонова кора

Риган

Лаваш 

Риган

• Взимате съд за печене, нареждате нарязани домати на едри парчета, нарязани скилидки чесън, поръсвате с малко сол, риган и зехтин и слагате да се пече.
• Ако обичате леко пикантно, надупчете с нож едно люто чушле и го сложете отгоре.
• До съда с доматите си сложете още един, в който сте нарязали и ли начупили питка лаваш.Поръсете с риган за аромат.
• Докато доматите се пекат приготвяте млечната основа.Казвам основа, а не сос, защото трябва да е гъста млечна смес.Може да си импровизирате с любими комбинации, като например рикота, крема сирене и лъжица кисело мляко.Котидж, извара, кисело мляко.Или крема сирене и кисело мляко.
• В моята смес има обезсолена извара, крема сирене и малко гъсто кисело мляко.
• Както и да сте си смесили млечната смес, овкусяването е с настъргана лимонова кора, сол и отново риган.Ригана го стрийте много добре.Смесвате хубаво и оставяте да си постои докато се пекат доматите и лаваша.
• Не зная дали сте си пекли домати, но сос от от печени домати е страхотен, така че опитайте и това някога.
• Когато лаваша започне да потъмнява, извадете го.
• Когато доматите се запекат, ги вадите от фурната и намачквате с вилица всичко (без лютото чушле) много добре.Ако обаче искате да е пикантно, може да намачкате и чушлето, аз предпчетох да си го хапна отделно.
• В чиния слагате млечната основа, а в средата печените домати.По желание поръсете с още зехтин отгоре.
• Нещо обикновено, а толкова вкусно.

Патладжани на фурна пълнени с доматен сос, моцарела и поръсени с пармезан

 И да не пиша повече, заглавието казва всичко.

   Толкова е обикновено това ястие, че няма как да не е вкусно.То си е класика в жанра, защото патладжани, доматен сос и моцарела са родени да бъдат комбинирани.

Уточнение:

През лятото доматеният сос почти непрекъснато присъства в кухнята ми.Дори си правя повече, държа го в хладилника и като реша си го позвам.

Въпреки, че говорим за лято, аз предпочитам да използвам домати от консерва, защото са с по-гъст сос, вече имат някаква обработка и вкуса и самия сос са по леки и нежни накрая.Ако щете дори не е така кисел като пресните домати, което пък означава че слагам по-малко захар за подобряване на вкуса.

Разбира се когато има пресни консервни домати от сорта "рома", използвам тях, като ги смилам, но дори и тогава слагам в соса малко консервирани домати.Както казваше баба ми, получава се по "благ" вкус.

Ако обаче имате домашни сланчеви сладки домати, смелете си тях и ги използвайте, като количеството си го представете да е колкото консерва домати.

Какво използвах:

Два патладжана

Топка моцарела

Консерва домати

Пет скилидки чесън

Сол и захар за доматения сос

Сол за патладжаните

Зехтин

Четири супени лъжици пармезан

• Измивате патладжаните и по желание ги обелвате 
• Разрязвате ги на половини
• С остър нож правите няколко резки отгоре без да ги пробивате
• В съд за печене напръсквате с малко зехтин и нареждате половинките патладжан
• Поръсвате със сом и зехтин отгоре и слагате в загрята на 200-220 градуса фурна
• Докато патладжаните се пекат,приготвяме доматен сос.
• Доматен сос приготвям със затворени очи по един и същи начин, но вие си стойте с отворени и сложете капак задължително за да не ви напръска
• В тенджера изсипвате консервата домати, като с ръце намачквам доматите ако са цели.Изплаквам консервата с вода (около една трета я пълня и изплаквам) и излизам при доматите.Нищо друго не слагам в този момент.
• Оставяте на слаб котлон да се готви, което означава да се изпари водата и да се сгъсти.Ще кажете защо слагаш вода след като трябва да се изпари, ами защото така се готви по-дълго и съм констатирала, че консервата домати плюс това количество вода за времето в което се готви се получава идеалното обработено или съответно доматено пюре.
• Задължително сложете капак, защото пръска
• Към края пресовайте скилидки чесън и ги добавете
• Чак когато водата изври и доматите се сгъстят, прибавете сол и захар на вкус, като напоследък слагам нерафинирана захар, която изобщо не променя вкуса на соса, само леко го потъмнява.
• Спирате котлона и слагате зехтин, като бъркате непрекъснато за да може да се поеме добре.На една консерва домати две супени лъжици са достатани, дори може и по-малко
• Патладжаните са омекнали и с вилица или лъжица притискате омекналата среда за да се получат лодки
• Нареждате парченца моцарела и слагате от доматения сос в патладжаните
• Отгоре поръсвате с пармезан и връщате във фурната.На една лодка пармезана е около една равна супена лъжица
• Не е необходимо да се пече много, затова може да изключите фурната и да ги оставите да се запичат в горещата фурна, достатъчно е.
• Оставете леко да "дръпнат", не ги сервирайте врели от фурната.

Дип от печени зеленчуци, сирене фета и листа от целина

 

   Ако смелите или пасирате зеленчуците малко по-едро може да го наречем и разядка.Аз обаче исках да се получи максимално фино като консистенция ( не ми се получи идеално, защото чопъра ми е малък, но все пак  е по-гладко от обикновено) и затова го кръщавам малко по изискано, дип.Но в този блог важен е вкуса, а имената са само за заглавие.

   Това лято съм ви намислила страхотни летни рецепти.Нямате си на идея колко се вълнувам да ги изпробвам и после да ви ги разкажа.Някои от тях са записани, други са ми в главата, на трети попаднах и запазих в Инстаграм.Мисля, че няма да ви разочаровам, ако наминавате за идеи наоколо.
   Първата вече е във фурната.Тъй като ме нямаше няколко дена, имам няколко вида зеленчуци, които са леко омекнали или пък малко и самостоятелно не стават за нещо основно.Но както в един гювеч уж слагаме по малко от всичко, а на накрая получаваме много, така и от тази рецепта очаквам да получа от малко, доста голямо количество.
   

  

    С тази рецепта ще ви покажа как да оползотворите останали зеленчуци в един много вкусен дип с печени зеленчуци, сирене фета и листа от целина или както аз ги наричам кервиз.

Какво е необходимо:

Тиквичка

Два домата

Червена чушка

Зелена чушка

Няколко скилидки чесън

Глава лук ( моят е червен)

Стрък кервиз (листа целина)

Сирене фета или бяло саламурено - 100-120 грама (накрая като опитвате, може да добавите още или пък сложете половината, опитайте и преценете, защото и солта в сиренето е от значение)

Зехтин

Сол 

• Нарязвате зеленчуците на големи парчета и ги нареждате в тавичка
• Скилидките чесън трябва да са покрити за да не прегорят
• На 200 градуса печем зеленчуците без кервиза
• Печените зеленчуци, които са омекнали, но не са загорели пасираме/мелим заедно с нарязани листа кервиз/целина, сиренето и накрая капваме зехтин.При мен зехтина е съвсем малко, около супена лъжица
• Посолете само ако сиренето ви не е солено

Допълнения:

Поради различната големина на зеленчуците, пропорциите им в дипа е малко трудно да ги опиша, но според мен когато всичко е почти еднакво е най- вкусно.Може би трябва да се внимава с доматите, тъй като може да са по-кисели.Ако това е така може да се сложи повече лук или пък червена чушка или "да разредите" с тиквичка.

Сиренето не е задължително да е фета, аз имах такова и реших, че с него ще стане по фин самия дип, но ако нямах щях да си сложа доброто старо бяло саламура сирене.Сега се сещам, че ако имате останало крема сирене, може да го добавите.

Ако обичате чесън, този дип носи и на пресен, т.е. като го пасирате може да сложите малко пресован и да разбъркате.

Дипът се хапва намазан на филийки, но може да си го загребвате и с пресни зеленчуци нарязани на жулиени като моркови, краставица, чушки...

Ако не обичате целина, използвайте магданоз или копър или и двете

Ако обичате разядки, една от най-старите публикации в блога е точно за разядки:

ЛЕТНИ РАЗЯДКИ

 И една много свежа разядка с тиквички, която също препоръчвам ако примерно тиквичките ви са започнали да омекват, тази е много подходящ начин да ги напарвите вкусни:

РАЗЯДКА С ТИКВИЧКИ И ОРЕХИ

Паста в доматен сос със сирена, приготвена на фурна

 

   От доста време вариации на тази рецепта се въртят в Инстаграм.Почти няма ден, в който да не "налетя" на клип с приготвянето ѝ.В тавичка нареждат чери доматчета, най вече защото те изглеждат много красиво, по средата слагат парче сирене и запичат.По някое време добавят и пастата, заливат с малко вода или мляко и всичко се пече до готовност.
   И ето че тези дни на щанда за намалени продукти и промоции, който аз винаги задължително прfверявам, попаднах на всякакви видове сирена и просто не можех да пропусна да не сложа няколко в кошницата.После се сетих за тези моде,ни рецепти и всичко се нареди.

   Резултата е една от най-вкусните и определено най-кремообразните пасти, които съ приготвяла.

Уточнения:

аз нямам в момента чери доматчета, но и да имах при всики положения предпочитам големи домати, затова използвах такива нарязани на парчета.Може да не е толкова красиво, но все пак в една рецепта гоним и вкуса, нали?

моето сирене е френско меко сирене ( така пише на етикета), но на вкус е като ементал с лека горчива нотка.Което го прави идеално за комбинация с кисели домати и паста.

тъй като и доматите и сиренето при печене пуснаха доста течност, не се наложи да добавям друга.Ако при вас има нужда, съветвам ви да добавите малко гореща вода, а не бульон например.Тук търсим вкуса на домати и сирене и всякакви други аромати ще покрият това, а ние не искаме да получаваме друга рецепта

въпреки, че много блогъри слагаха сурова паста още в началото на печенето, аз предпочетох да приготвя полусварена паста и да запека доматите и сиренето самостоятелно в началото.Честно ви казвам, после когато пастата се довари или по скоро допече в соса и попи всичките аромати на сиренето се получи нещо божествено.Зная, че май това го каздвам на всяка нова рецепта, но наистина е така в този случай.

сиренето може да е всякакво, включително и бяло саламурено сирене

за подправки може да използвате нещо любимо, което би се съчетало със сирене, аз предпочетох вкуса да е само на сиренето тъй като моето си имаше по-специфичен вкус между бри и синьо сирене и всяка подправка щеше да ми развали този вкус.Ако използвах по обикновено сирене, щях да сложа сух или пресен босилек.

Какво използвах:

количествата реално не ви трябват, само идеята е важна

домати

сирене

зехтин

паста

И това, ако не са най-лесните продукти на света!!!

• В съд за печене капвате малко зехтин.
• Нарязвате домати и ги нареждате.
• Взимате парче сирене каквото и колкото обичате и го слагате в средата.
• Ако сиренето ви няма някакви свои си аромати, както е ементала примерно, сложете си подправка като сух или пресен босилек.
• Печете.
• Когато и сиренето и доматите си пуснат течност, извадете и намачкайте всичко.
• Добавете полусварена паста пак каквато вие си решите, разбъркайте и допечете.
• Нека пастата поеме всичката течност.
• Ако решите, че течността не е достатъчна, добавете малко топла вода.
• Накрая поръсете с малко зехтин и ако при сервиране не ви е достатъчен вкуса на сиренето или пък не ви е достатъмно солено, поръсете с пармезан.

Сладкиш с овесени ядки и череши

 

   Може да го наречем и овесени барчета с череши, но мен ако питате това нещо се яде с лъжица.
   Да , аз го нарязах на барчета-пастички, но ако не държите на презентацията може да си го загребете с лъжица.
   Странното на този дерт обаче е, че се предполага да е изстуден, той обаче е страшно вкусен и топъл.Нищо, че има млечен крем, че и плодове, много ми хареса топъл.

   Веднага си посочвам и откъде дойде идеята, защото аз много държа на това, нищо че често виждам мои рецепти просто преписани или пък споменато само моето име, без конкретна връзка с блога и рецептата.Както ще видите използвах само някои съставки от оригинала и получих съвсем различна рецепта, но все пак държа да знаете, а може и повече да ви хареса оригинала:

https://www.homecookingadventure.com/raspberry-yogurt-bars/

Какво използвах аз:

чаена чаша овесени ядки ( чаша с вместимост 250 ml)

половин чаена чаша нерафинирана захар (Мусковадо) - използвах такава не по диетични причини, а защото придава страхотен и вкус и аромат 

Допълнение: споделихте ми, че на някои от вас е било прекалено сладко, затова сложете половината, опитайте от сместа и си я нагласете на сладост

60 грама масло

две супени лъжици оризово брашно ( аз просто исках да използвам едни остатъци, затова ако янмате сложете обикновено пшенично)

1 ч.л. бакпулвер

пакетче бурбонска ванилена захар или само ванилия или екстракт от ванилия

(но нека има този аромат)

пакетче лимонови корички (използвам тези на д-р Йоткер, че са супер ароматни), но ако нямате настържете си лимонена кора

една малка кофичка заквасена сметана 200 грама

една супена лъжица кисело мляко

супена лъжица натурално пшенично нишесте

череши без костилки 

Малко уточнения: 

• Получих шест не много големи парчета, но достатъчни като една порция всяко.
• Можеше да сложа повече масло за да стегне още повече и да се реже наистина на твърди парчета, но аз все пак реших че няма нужда да го натоварвам с повече.Стана меко, но не мазно.Но, ако не ви притеснява маслото, сложете повече, хубаво да се разнесе в сместта
• В оригнала използват гръцко мляко, т.е. гъст йогурт, но аз не харесвам такова и използвах заквасена сметана, по свежо ми се получава така.
• Не слагам захар в млечната смес като в оригинала.Повярвайте, отхапвайки няма да усетите, захарта в овесената смес е достъчна, а имаме и плодове.
• Използвайте много добре узрели череши.

Пристъпваме към приготвянето:

• В купа смесих овесените ядки с брашното, разтопеното масло, захарта, бакпулвера и ароматите.С ръце най-добре или лъжица размесете добре, така че маслото да е навсякъде, нищо че е малко като количество.
• В тавичка сложих хартия за печене, но по добре е без нея, пак ще си нарежете парчетата или ще загребвате с лъжица.
• Сложих две трети от сместа и хубаво притиснах.
• Смесих заквасената сметана с киселото мляко и нишестето.Не слагам захар в тази смес!
• Изсипах млечната смес върху основата и отгоре наредих черешите.Да не забравите да им махнете костилките!
• Отгоре изсипах останалата смес като притиснах, но съвсем леко с лъжица.
• Пекох на 190 градуса докато ядките потъмнеят и получат загар което при мен беше почти 40 минути.
• Охладете и нарежете.
• Както споделих по-горе въпреки, че се очаква да е по-вкусно студено и леко топло ми хареса много.

Старата махала

    

   Може да съм пристрастна, но планината между Елена и Котел е най-красива.Там винаги има къде да се разходиш, само отбиваш от пътя "хващаш" някой стар път и вървиш.Дали сред ливади, дали сред гората, навсякъде е хубаво.Прези зимата е в бяло, останалото време се сменят всякакви нюанси на зеленото.

Разходка в планината

Във Фейсбук често споделям за моето село, селото с което наваксвам селски спомени каквито не съм имала като дете.За разлика от повечето хора, които свързват селото с работа, при мен е повече тиферич и разходки в планината.Сутрин по хладно тръгваме нанякъде, събираме си броя крайчки както казваме помежду си, а вечер от няколко години почти винаги ходим "на залез".Има един стар път към една стара махала, откъдето снимам най-красивите гледки не само залезни.

Само вижте за какво става въпрос:

Залезно в планината

В този ден решихме да разнообразим и да отидем там преди обед за да снимам старата махала когато там няма никой и под никой разбирайте стадо крави, които използват мястото за дом през ноща.Една махала отдавна изоставена, но аз винаги съм я харесвала дори такава. акво да ви кажа, фотографското ми око не обича ново и модерно, дайте ми старини на мене.

Минавате по стария обрасъл каменен път, потънал в зеленина, внимавате да не настъпите нещо изпуснато от кравите и се озовавате в един оазис на спокойствието и тишината.Някога огласяни от хора и животни, през деня тук е абсолютна тишина, особено когато слънцето започне да напича към обяд, нищо не помръдва.Дори птички и пчелички си ползват обедната почивка.

Старата махала обаче не е място за тъга, тя е място за почит към едни вече отминали времена на работа, търпение, но и спокойствие и радост към живота.

Старата махала не трябва да навява съжаление, а уважение към труда и живота на хора, живели в друго време, което няма да се върне, но не трябва и да бъде забравено, хората не трябва да бъдат забравени.

Поклон и респект към хората изградили тези къщи, пренасяли огромните камъни, тухли, дървета, плочи за дворовете и стълбищата...Направили си истински каменен път с перфектно наредени камъни с дървета от двете страни, които пазят сянка и сега.

Не сълзи, а почит заслужава мястото.Защото съм сигурна, че повечето хора веднага ще реагират колко тъжно изглеждат полуразрушените къщи, но да го погледнем от практичната страна, кой от тях ще дойде на това място.Все пак и романтиката си иска канализация в повечето пъти.

А излизайки от тази махала, пред вас се появяват една от най-красивите гледки, които не мога да спра да гледам и да снимам.

И понеже ще има въпроси къде точно се намира тази махала, споделям и това.От главния път Сливен-Елена се взима отбивката за село Кипилово.В тази посока е село Зайчари, а тази махала е близо до него.Предполагам, че е имала име, но засега то ми е неизвестно.При първа възможност ако го науча, тази статия ще бъде допълнена.

Очаквайте продължение...

И продължението...Махалата вече си има име.Цитирам коментар от Фейсбук и сърдечно благодаря за помощтта: ""Тя си име и се казва Текебунар или както и казват зайчарчани Текембунар.На български Трънен кладенец.""