Горски гювеч (с агнешко, телешко или свинско месо)

    Днес отварям любимата ми жълта готварска книжка " Вкусни гозби", издание от 1998 година със съставител Магдалина Григорова.Ако си я намерите препоръчвам ви я, защото от тази книга съм взела страшно много идеи и всички са много сполучливи.Разбира се като всеки кулинар, понякога променям или количества или пропускам продукт, който нямам в момента или зная, че няма да се хареса, но основните неща дори само като идея са много добри.

   Този гювеч, наречен горски може да се приготви с агнешко, телешко или свинско месо.При мен е агнешко, но има голяма вероятност да го опитам и със свинско, защото много ми хареса този на пръв поглед разбъркан подбор на продукти.Резултата обаче, както всичко, което съм опитала от тази книги е много вкусен.Позволява ви да си направите повече сос и да нахраните доста гладни човеци.

Какво е необходимо за три порции:

агнешко месо ( телешко или свинско) - 400 грама 

( ако е свинско или телешко бих сложила малко повече, но агнешкото е от месата, които много добре овкусяват ястията и затова може и по-малко)

две глави стар лук

десетина скилидки чесън

2-3 червени домата

3-4 зелени чушки

две чаени чаши нарязани гъби

100 грама ориз

чаена лъжичка чубрица

нарязан магданоз

червен пипер

по желание и според книжката 2-3 цели люти чушлета

• Месото се нарязва на малки парчета и се задушава в една-две супени лъжици мазнина, заедно с нарязания на ситно лук.
• Добавят се нарязаните на ситно домати и нарязани скилидки чесън.Щипка червен пипер за цвят
• Залива се с гореща вода колкото порции искаме и се оставя да се готви месото на слаб котлон.
• Когато месото омекне се добвят нарязани гъби и чушки, цели люти чушлета ако можете и обичате пикантно и сол на вкус
• След десетина минути се добавя ориз и останалите домати.
• Ястието се залива с още малко гореща вода и се доварява отново на тих огън.
• Поръсва се с чубрица и магданоз.
• Ориза сгъстява ястието, но не трябва да преобладава, това не е ястие с ориз.

Агнешко с лимонов млечен сос

 

   За тази рецепта няма да се обяснявам много.На кулинарите им е ясно, че млечните сосове не винаги са фотогенични, но затова пък са много вкусни с един леко кисел вкус, който тук дори е по-силно изразен с резени лимон.Не за пръв път използвам лимон в ястия при това лимон, който не е за украса, а се готви в соса и за мен е много приятно и определено отваря апетита, ако разбира се имате проблем с апетита.

Какво е неоходимо за три порции с допълнително:

агнешко месо - 400 грама

50 грама краве масло

супена лъжица олио

два моркова

супена лъжица доматено пюре

половин връзка магданоз

половин лимон

едно яйце

чаена чаша кисело мляко (150ml)

зърна черен пипер

сол

• Месото се нарязва на малки парчета и се задушава в мазнина (маслото и олиото) заедно с нарязания лук и настъргани моркови до омекване.Забележка: може да сварите предварително месото, тогава прескачате задушаването му и след като задушите лука и морковите, го добавяте, а после заливате с бульона)
• Прибавят се доматеното пюре (или нарязан половин домат)
• Залива се с топла вода, пускат се зърна черен пипер.
• Оставя се десетина минути.
• Прибавят се нарязан на много ситно магданоз, лимона нарязан на малки резенчета.
• След няколко минути се прибавят яйцето разбито с киселото мляко.
• Посолява се на вкус и ястието се оставя десетина минути да си почива за да поеме ароматите си.

Допълнение: в последствие се замислих, че ако направя соса още по течен, от това ще стане разкошна супа.

Ястия в тажин: подправено пиле с картофи

    

   Случи се така, че в момента в който ми подариха тажина, отваряйки фейсбук попаднах на една разкошна снимка на пиле в тажин и си казах, че то ще е сред първите изпробвани рецепти.Рецептата е на Таня, която освен че има страхотни рецепти, им прави едни от най-фантастичните снимки, които съм виждала.Вълшебница е!

    Рецептата, от която почерпих идеята за това пиле:

    Бавно печено пиле с картофи в тажин

    Промените, които направих се наложиха заради вкуса на моите дегустатори, което се изразява най-вече в пропускането на някои подправки.Но пък най-накрая имах къде да използвам сумака, който стои вече незная колко време сред подправките в очакване да го приложа някъде.Освен това вместо сушени кайсии каквито нямам, използвах сушени сини сливи каквито имам в големи количества.

    За тажина, неговите особености и как се приготвя храната в него вече ви разказвах в първата ми рецепта, свързана с него:

    Ароматно пиле със зеленчуци

Какво използвах:

пиле нарязано на порции

чаена лъжичка червен пипер плюс щипка пушен червен пипер

чаена лъжичка кимион

чаена лъжичка сумак

сол 

 три супени лъжици зехтин

картофи, моркови, лук и сушени сини сливи

чери домати или нарязани на едро домати

• Подправките смесих с малко вода и хубаво натрих парчетата пиле.Не забравяйте да посолите добре.
• Нарязах лука, картофите и морковите на едро
• На дъното на тажина сложих зехтина.
• Наредих зеленчуците и пилето.Не забравяйте да посолите и зеленчуците.
• Налейте съвсем малко вода, буквално две три супени лъжици.От опит вече разбрах, че течност в тажин не се губи.
• Слагате капака и пъхате тажина в студена фурна.
• Пускате на 150 градуса без вентилатор и оставяте да се готви.
• След два часа беше напълно готово.
• За всеки случай прободете пилето и картофи с нож и ако влиза леко, всичко е готово.

Ястия в тажин: ароматно пиле със зеленчуци

 

"Говорим" си ние в страничката на блога във Фейсбук за тажини и как много искам да си намеря и получам това съобщение:

"Здравей, Светле!позволявам си да ти пиша на ти и по име, защото следя всичко, което качваш/готвиш/снимаш/ пишеш…сготвила съм доста от твоите рецепти, дори се научих да меся от теб… така че все едно те познавам сега по темата: купих си тажин от Вивре преди 2-3 год. и много бих се радвала ако го приемеш от мен, с най добри чувства. Естествено ще чакам рецепти, снимки и много вкусотии "

Направо останах без думи, първо от хубавите думи и после от предложението.Първо ми беше неудобно, но като човек който обожава да подарява си помислих за страхотното чувство да зарадваш някой, а аз определено много се зарадвах и после, ако си намислил да зарадваш някой, а той откаже и тогава усещането е едно такова празно и разочароващо.А аз не обичам да разочаровам хора.И трето, ако някой ми сподели, че се е научил да меси от мен, този човек заема вече специално място в сърцето ми.

И ето, че си имам тажин и не мога да ви опиша колко съм доволна и възхитена и направо влюбена в този съд.

И накрая, но не на последно място, благодаря от сърце, Миленка, страхотен е!!!

Оказа се, че тажина не е точно това, което си мислех.Предполагам, че като повечето хора, които не са се замисляли сериозно за него и аз мислех, че той е като нашия глинен гювеч.Да, ама не съвсем.Ето някои специфични особености на тажина, които копирам от различни сайтове и публикации по темата в Интернет:

- Казват, че "в него се готви изключително здравословно, защото реално храната се готви на пара".И наистина след три опита, констатирам, че течността, която съм сложила не се изпарява, остава си вътре и реално тя готви всичко.

- "Методът, по който се приготвя е много практичен в горещите райони, където водните запаси са ограничени. Това е така, защото конусовидния капак на тажина създава конденз, връща изпарената течност от продуктите обратно в съда и реално е необходимо минимално количество вода, за готвенето на месо и зеленчуци."

- Именно "заради специфичната си форма, капакът връща изпарената течност от продуктите обратно в съда, което прави всяко ястие, сготвено в него, сочно, крехко и наситено с аромати."

- "Тънкостта при готвене в тажин е ниската температура и продължителното „къкрене“. Колкото повече време се готви ястието на слаб огън, толкова по-наситен е ароматът, по-неустоим вкусът и по-крехка текстурата." Потвърждавам, всички ястия досега ги приготвях на 150 градуса и се получаваше много сочно и крехко месо и зеленчуци.

- "Ястието е сочно и практически приготвено на пара. Първоначално използвайте средна температура за предварително запържване на съставките и слаб огън за последващото готвене. Високите температури помагат за карамелизиране на съставките и течностите, в които се приготвя ястието, за концентриране на аромата и създаване на един много апетитен и богат на вкусове краен продукт."

- Не на последно място ще разкажа и за почистването на тажина: в няколко сайта прочетох, че най-добрия начин е с гореща вода и сода.Много трябва да се внимава с използването на почистващи препарати, защото съда може да поеме нежелани аромати.

Какво използвах:

пилешко месо (обезкостени бутчета) - 300-350 грама

три средноголеми картофа

две моркова

голяма глава стар лук 

зелена чушка

червена чушка

чаена чаша грах

/ може да сложите много овече зеленчуци като количество, зависи т големината на тажина/

чаена лъжичка куркума

чаена лъжичка кимион

чаена лъжичка кориандър

чаена лъжичка червен пипер

супена лъжица зехтин

сол

пресен магданоз за пъръсване а готовите ястие по желание

    

    Както казват специалистите в истинското ястие в тажин няма нужда месото да се запечатва и запържва предварително, т.е. то може, но няма да стане така здравословно както е идеята на готвенето в този съд.

    Единствената мазнина я сложих на дъното на тажина, при готвенето самото пилешко, което е от бутчета си пуска пилешка мазнина и наистина нямаше ужда от друга.

• Подготовката започна с това че смесих подправките с няколко капки вода и сол и  хубаво омесих месото в тях.Оставих ги в хладилника за час.Може да се приготви това и предната вечер или сутрин, ако ястието е за обяд или вечеря.
• Нарязах зеленчуците на големи парчета.
• В тажина сложих супената лъжица зехтин и разнесох по дъното.
• Наредих пилето.
• В купата където беше пилето сложих зеленчуците и използвах остатъците от маринатата и разбърках всичко.Не забравяйте да посолите.
• Около пилето сложих лука и чушките.
• Върху него наредих картофите и морковите, граха го поръсих отгоре.
• Може да сложите още зеленчуци, поне при мен имаше още място.
• Налейте малко вода.Наистина съвсем малко, защото тя ще си остане вътре.Това е идеята на тажина, че той използва водата за готвене, като тя циркулира вътре.Ако зеленчуците са замразени, водата да е буквално две три супени лъжици.
• Ако сте прекалили с водата все пак, не се притеснявайте после ще я сгъстите малко и ще имате разкошен сос.
• Слагате капака и пъхате в студена фурна тажина.
• Пускате на 150 градуса без вентилатор и оставяте точно два часа.След два часа много внимателно вдигнете капака и проверете картофите и месото.Аз прободох на няколко места с ножа и той си потъваше свободно.Изключих и оставих вътре.
• Може да махнете капака и да запечете, ако искате да има загар отгоре.
• Тъй като моята вода се оказа в повече, извадих течността в един тиган и сгъстих с малко нишесте.После върнах в тажина.Може и да не връщате соса, а с него да си залеете порцията.
• По желание и за красота малко нарязан магданоз отгоре върху всяка порция.

Кюфтета от коприва

   Когато се изчерпят традиционните ястия с един продукт, идва време за нетрадиционните.Обикновено при мен това е да експериментирам с кюфтета.

   И ето как след няколко супи с коприва, обичайната коприва с ориз и една каша, дойде време и на кюфтетата от коприва.В интерес на истината аз не правя за първи път такива, но тези станаха много сполучливи и затова реших да ги опиша не само за вас, но и за себе си за другия път да имам готови количества.

Какво използвах:

Коприва - измита, бланширана във вряла вода и много добре отцедена - 

количеството е 2 чаени чаши ( местимост 250 ml)

Сирене - 80-100 грама като зависи колко е солено

1 яйце

1 с.л. кисело мляко с шупнала в него кафяна лъжичка бакпулвер

2-3 супени лъжици оризово брашно

Нарязани на ситно няколко пера пресни лук и чесън

Пълна чаена лъжичка джоджен

Олио за пържене

 ( може да пържите в повече, може в малко и да добавяте ако е необходимо, може само на мазен тиган или в някакъв уред, това оставям на вас)

• Бланшираната и отцедена коприва я нарязвате или по скоро накълцвате с ножа много добре.Много е неприятно да отхапете от кюфтето и да почне да ви се точи и дърпа някое стъбло.
• Смесвате копривата с натрошеното сирене.Ако е по сухо е по-добре.
• Прибавяте яйцето
• Прибавяте киселото мляко с бакпулвера.
• Разбърквате всичко много добре и чак тогава добавяте брашното.Неговото количество зависи от това колко добре сте отцедили копривата, колко ви е голямо яйцето, дали сиренето ви е сухо, дали киселото ви мляко е рядко.При минимални течности в копринената смес и брашното ще е по-малко.
• Загрявате тиган и слагате олио.Няма нужда да е много, а ако свърши, ще добавите.
• Винаги съветвам когато правите някакви нетрадиционни кюфтета или палачинки да направите първо  само едно или една за да усетите нещата. Ако се разпадне прибавете брашно или малко разбито яйце.Първото кюфте рядко е идеално и то си остава за готвача, но по него ще се ориентирате за останалите.
• Готовите кюфтета нареждате върху кухненска хартия.Сервирам с кисело мляко и пресен чесън.

Допълнение: може да ги приготвите и в еър фрайър, изпробвано няколко пъти.Пека ги на решетката като я намазнявам предварително

Освен това може да импровизирате и различни млечни сосове като например сос от кисело мляко, майонеза, чесън и много прясна мента.

Пилешки шишчета на грил тиган

    

     Няма много да се обяснявам с тази рецепта, освен че шишчетата стават много вкусни и сочни, като за това допринася и факта, че са от пилешки бутчета.В блога имам и друга рецепта за шишчета от пилешки гърди, но те са летен вариант така да се каже, защото към тях в тигана слагам и зеленчуци на грила.

Рецептата за другите пилешки шишчета:

 https://svetlalola.blogspot.com/2021/08/blog-post_11.html

Какво използвах:

пилешко месо от обезкостени бутчета - около 300 грама

няколко гъби

червена чушка

зелена чушка

глава лук

супена лъжица зехтин 

лимонов сок от половин лимон

супена лъжица сух риган

сол

При мен излязоха шест шишчета, но разбира се това зависи колко са ви дълги самите шишчета, колко месо и колко зеленчуци искате да има на едно.Изобщо пак си има импровизации и както винаги ви насърчавам да ги правите.

• нарязвам месото на хапки и ги обърквам с подправките: риган, зехтин и лимонов сол.На този етап не слагам сол
• нарязвам лука и чушките на парчета, гъбите на половинки
• намокрям дървени шишчета и нареждам месо и зеленчуци
• пека на грил тиган (котлона е на слабо),като предварително с малко готварска хартия потопена в олио съм намазнила тигана.
• чак когато обърна първия път поръсвам със сол и тъй като аз не обичам много солено го правя само от едната страна, но ако обичате солено, посолете и от двете страни

• сервирам с наричаната от мен средиземноморска салата от домат, краставица, лук, зелена чушка, овкусена със зехтин, сол и много сух риган, който стривате много добре.Салатата приготвям предварително и докато станат шишчетата тя стои и си поема ароматите, нещо което смятам за абсолютно  необходимо, за да усетите точния вкус.

Пролетно лапаме лапад: Лапад с ориз

   

 Пролетно лапаме лапад колкото можем.

    Малко е да кажа, че лапада ми е любимото зелено от зелените.Обичам го повече от спанака, а копривата я обичам почти колкото лапада.
    И затова щом пролетта излезе на преден план, аз започвам да редувам зелените ястия.А откакто на поляната където се разхождаме с куч, видяхме находища с коприва и лапад, си имам на разположение колкото си искам.

    Има рецепти, които не са нищо особено и винаги си мисля, че няма смисъл да ги разказвам, след като са нещо съмсем обикновено и всички ги знаят, но после си казвам, че винаги има някой който тепърва започва да се вихри кулинарно и може да му е от помощ точно такава уж обикновена рецепта.

Какво използвам за около три порции:

глава стар лук

морков

супена лъжица доматено пюре

(взимам от консерва домати само течната част)

равна супена лъжица червен пипер

равна супена лъжица сух джоджен

(ако имате пресен, сложете пресен и то повече)

чаена чаша ориз

(използвам балдо, а чашата е 200 ml)

зелената част на пресен лук

много лапад

сол и черен пипер

олио

    Лапада малко трудно бих го посочила като количество, но да кажем че в почистен и нарязан вид е три чаени чаши, но винаги може още по мое мнение.Аз лично предпочитам да го усещам много сериозно в чинията си.

• Лапада се почиства от средната твърда част, измива се добре и се нарязва.
• Нарязвам лука на ситно, моркова го настъргвам.
• В олио (около две супени лъжици) и вода (пак толкова) задушавам лука и моркова.
• Добавям ориза и разбърквам веднъж.
• Прибавям доматеното пюре, червения пипер.
• Добавям и лапада, нарязани зелени листа от пресен лук.
• Поръсвам с джоджена.
• Заливам с вода.Аз обичам това ястие да ми е по течно и поради тази причина заливам с четири чаши вода.
• Когато ориза започне да поема добре водата чак тогава посолявам и поръсвам с прясно смлян черен пипер.
• Ако се окаже, че водата ви е малко поради вида на ориза примерно, долейте още, но трябва да е гореща за да не прекъсвате готвенето.
• Готовия ориз го спирам и оставям да постои.Ако ви е течен оставете без капак, ако ви е добре оставете капака да не изпръхва.
• Постните ястия са най-вкусни само топли, че даже и студени.
• Аз обичам оризените ястия да ги хапвам с кисело мляко, но това си е по желание.

Ако лапада ви е любим кокото и на мен, това означава, че го опитвате във всякакви форми.А една особено вкусна е във вид на баница:

http://svetlalola.blogspot.com/2020/05/blog-post.html

Кебап с лимон

 

      В старата ми готварска книжка тази рецепта я наричат Кебап с гъби, което винаги ми е било странно, след като интересната част от нея всъщност е лимона.А аз даже не слагам и гъби.Ако човек не прочете подборно какво съдържа, като нищо ще я отмине като една от многото рецепти за кебапи, а тя е толкова интересна и вкусна.
     Това е от рецептите, които не изглеждат добре в чиния, но това няма значение.Тя е от тези, с които си накапваш блузата и е възможно да прекалиш с хляба, с който топиш соса.

Какво използвах / за около три порциии /:

300 грама свинско месо

две глави лук

десетина скилидки чесън

домат

чаена лъжичка с връх червен пипер

половин чаена чаша бяло вино

(ако мерите 100ml)

половин лимон

чаена лъжича чубрица

десетина зърна черен пипер

сол на вкус

олио

/ в оригиналната рецепта използват супена лъжица мас/

В оригинала слагат и гъби, така че който иска може да си сложи

сварен ориз или картофено пюре

• Нарязваме месото на малки хапки.
• В мазнина (олио или мас) запържваме месото.Буквално само го претъркаляйте в съда ви за готвене да побелее.Но ако обичате пържено, запържете го повече.
• Нарязвате лука на ситно и го добавяте към месото.Месото си пуска соковете и всичко се задушава.
• Заливате виното, оставяте минута да кипне.
• Прибавяте нарязани скилидки чесън, червения пипер, настърган домат ( или ситно нарязан от консерва).Количеството на домата измерено по някакъв начин е около половин чаена чаша.
• Добавяте чубрицата и нарязан на малки парчета лимона.Лимона е с кората.Лимона ви нека е измит много добре.Ако кората ви е горчива и не я обичате, може да я махнете, но на мен ми харесва тази комбинация от леко горчивата кора и киселия лимон.Ако се притеснявате, че ще се получи много кисело, сложете само няколко парченца.
• Прибавяте зърната черен пипер
• Ястието го заливате с топла вода и оставяте да се готви на слаб котлон до готовност.Готовност си означава доброто старо "да остане на мазнина"
• Ако ястието е рядко, сгъстете с брашно или нишесте по желание.
• Поднася се със сварен ориз или картофено пюре.Хората предлагат картофено пюре, но на мен винаги кебапите някак по ми вървят със сварен ориз.Като винения кебап например и тъй като това е негова лимонена версия, според мен по-добрия избор е ориза