Страници

четвъртък, 30 март 2017 г.

Агнешка дробсарма и супа за гарнитура

   Пролетта обикновено започва с нещо зелено в кухнята,първата набрана коприва или първия купен от пазара лапад.Но най-вкусна е моята пролет когато открием сезона на агнешкото месо,а дробсармата е нещо като върха на сладоледа.
  Сдобих се с агнешки комплект около два килограма,което е максимума според мен,защото по-голям вече няма да е агнешки.
   В моя комплект няма черва и шкембе (как звучи само),защото чистенето им не е лесно,а на мен не ми се занимава особено.
   Отделям и измивам много добре всяка част,особено сърцето което разрязвам на две, тъй като там винаги има съсирена кръв.
   Целия комплект без булото и черния дроб сварявам в тенджера под налягане с малко сол.Времето е 15-20 минути на слаба степен и слаб котлон, като зависи от големината му.
   Никога не варете черния дроб,освен ако не обичате той да има сипкав вкус на тебешир.Черния дроб се запържва.Това го научих преди години от Ути Бъчваров и оттогава никой не избутва черния дроб от порцията си.
   След като се свари агнешкия комплект,го нарязвам на парченца.Аз обичам да се виждат и усещат,затова не ги режа много на ситно.

   Една част от сварения комплект и малко от бульона оставих за две порции супа,а останалото се превърна в чудна дробсарма.Така са я правили у дома от десетилетия,че и по назад във времето,така я приготвям и аз както татко ми е казвал.

   Има рецепти,в които не импровизирам.Защо да променям нещо доказано вкусно,нали?



За дробсармата:

сварен агнешки комплект (без черния дроб)
черен дроб
глава стар лук
пресен лук - голяма връзка или две, по възможност с по-дълга зелена част
пресен или сух гюзум/джоджен - ако е сух една равна чаена лъжичка,ако е пресен нарязано на ситно един два стръка,защото аромата е доста силен
ориз - 1 чаена чаша
сол и черен пипер
олио - две-три супени лъжици
яйца -2-3броя
прясно мляко - непълна чаена чаша


  • В олио и малко вода задушавам нарязани главата стар лук и бялата част на пресния лук.
  • Прибавям нарязан на ситно черния дроб и го запържвам.
  • Добавям ориза,зелената част на лука,сол,черен пипер и гюзума/джоджена.
  • Разбърквам добре и изсипвам в тава.
  • Добавям нарязан сварения агнешки комплект и заливам с три и половина чаши бульон.Ако няма толкова слагам и вода.
  • Слагам да се пече в загрята на 200 градуса фурна.
  • Малко преди да е готова дробсармата,ако не ви пречи че ще стане доста мазничка,сложете отгоре булото.Аз обикновено го нарязвам и го слагам на няколко места,за да може който не иска в порцията си,да име и без.
  • В купа разбивам яйцата с прясното мляко,посолявам.Заливката я преценявам според тавата,трябва да залее всичко,затова количеството яйца и мляко може да варира.
  • Заливам дробсармата и когато стегне заливката изключвам фурната.
  • Дробсармата е най-вкусна когато се яде след около половин час.Тогава е стегнала и се усещат всичките й аромати.
  • Сервирам с кисело мляко,зелена салата,пресен чесън или пресен лук.






 За да е съвършена една пролетна трапеза,порцията трябва да изглежда така:




За супата (аз направих съвсем малко,затова количествата са за две порции)
от сварен агнешки комплект без черния дроб - една купа нарязан на парченца

зелен лук - един стрък
зелен чесън - един стрък
ориз - 2 чаени лъжици
пресен магданоз
сол
яйце
кисело мляко
оцет
олио

Нарязвам бялата част на лука и чесъна и ги задушавам в супена лъжица олио и две супени лъжици вода.Не искам да изгарят, а да омекнат по-бързо.
Заливам според порциите с равни количества агнешки бульон и вода.Общото количество в моя случай е две купички течност.
Прибавям ориза.
Малко преди ориза да се свари добавям парченцата от сварения агнешки комплект,както и нарязани зелените части на лука,чесъна и магданоза.
Оставям да се вари докато омекне ориза.
В отделна купичка разбивам много добре яйце с две супени лъжици кисело мляко и една чаена лъжичка оцет.Взимам от супата,смесвам със застройката за да стане на същата температура и връщам в супата.
Оставям минута и спирам.
Понякога допълнително поръсвам с нарязани магданоз и пера лук.
Почти винаги поръсвам с прясно смлян черен пипер и разбърквам.



Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и във Фейсбук ще ми е приятно да се запознаем:



вторник, 21 март 2017 г.

Пилешка кавърма



    Кавърмата е от тези ястия,за които всеки си има рецепта.Основата е една,но според наличности и въображение търпи промени.Може да се приготви с всякакво месо.Тази е пилешка и то не за друго,ами имах пилешки гърди и незнаех на какво да ги приготвя,а ми се хапваше манджа за топене,защото във фурната се печеше хляб.

Какво слагам аз в кавърмата за две порции:

пилешки гърди - един брой
две големи глави лук
две-три скилидки чесън
зелена чушка
три-четири гъбки
три супени лъжици олио
две супени лъжици доматено пюре или нарязан половин домат
чаена лъжица червен пипер
голяма щипка чубрица
сол


  • Нарязваме всичко.
  • В олио запържваме парчетата пиле.Тъй като при тях няма почти никаква мазнина може да се сложи още олио,защото какво е една кавърма без накрая да остане "на мазнина".
  • Прибавяме лука,чесъна,гъбите и чушките и оставяме всичко да се задушава.Когато започнат да омекват прибавяме доматеното пюре или доматите,червения пипер,чубрицата.Разбъркваме добре и заливаме с две чаши вода.
  • Разбъркваме,посоляваме и оставяме на слаб огън да си се готви.
  • Ако обичате по-течно прибавете повече вода и сгъстете с брашно или натурално нишесте накрая.






Докато кавърмата се готвеше във фурната се печаха две хлебчета.Как ги правя съм описвала тук:

Подобна на кавърмата е и тази рецепта,за свинско в гювеч с лук и чушки.

А когато си правите пилешка кавърма,част от пилето може да използвате за тази гъста пилешка супа:
Пилешка супа за гладни ценители


Ако рецептите,които споделям и разказите,които разказвам са ви интересни,заповядайте и във Фейсбук:


Супа с наденица и мерудии


Какво е необходимо:

овкусена наденица - едно парче
олио - една супена лъжица
лук - една глава
моркови - един 
картофи - един голям или два малки
червена чушка - една
фиде - една шепа
смес от стрити на прах кимион,чубрица и черен пипер - една равна супена лъжица да е цялото количество,а съотношението приблизително еднакво
кисело мляко - 3 супени лъжици
брашно - 1 супена лъжица
куркума за цвят - 1 чаена лъжичка
оцет - 1 супена лъжица
нарязан магданоз - колкото искате за свежест


     Това е една от най-любимите ми супи,а аз умирам за супи.Както казва един познат и супа от пирони да ти сипят,само ще си сложиш оцет и пак ще я харесаш.
Количества за супа е трудно да се дадат,защото си зависи от това по-гъста ли я обичате,с повече течност и по малко продукти или гъста почти като каша,както ги наричам кашосупи...
За тази супа са важни продуктите.Повече картофи или по-малко моркови няма да променят вкуса й.Посочените продукти са приблизителни за четири порции.
В тази супичка са важни наденицата и подправките,те я правят различна.
Наденица взимам от овкусената и е важно да е от проверено място,с една дума да е наденица с месо.

  • Нарязвам на ситно лука,моркова и червената чушка и ги задушавам в една супена лъжица олио и малко вода.Не искам да се пържат,а само да омекнат.
  • Заливам с вода според порциите,за мен са четири купички.Посолявам.
  • Махам обвивката на наденицата и късам парченца,които пускам във водата.
  • Когато водата заври се образува пяна от месото,която изгребвам.
  • Ако сте отнели доста течност,долейте топла вода.
  • Добавям фидето и подправките и оставям на слаб огън докато се сварят картофите.
  • Застройвам по обичайния начин.Разбивам добре киселото мляко,добавям куркума за цвят (отдавна не слагам яйца и никой досега не е забелязал),брашно за сгъстяване и оцет.Въпреки,че няма яйца,които да се пресичат аз си го слагам за вкус.
  • Прибавям и ситно нарязан магданоз.
  • Оставям да кипне и спирам котлона.
  • Добре е супата да постои поне десетина минути преди сервиране.


Обичам да си хапвам супите с нещо лютичко.Затова на помощ идват лютите камбички,които си правя през есента.http://svetlalola.blogspot.bg/2015/09/blog-post_3.html



На горещата супа й отива един топъл хляб:


петък, 17 март 2017 г.

Солен чийзкейк


Не откривам топлата вода,даже не и студената с това,че освен сладък чийзкейк може да се направи и солен.Аз обаче не бях правила досега.
Питах Гугъл и той ме зарина с идеи,не само вкусни ами и със страхотен външен вид.
В края на краищата рецептата се оформи в магазина на щанда с млечните продукти.


Какво е необходимо:

солени бисквитки Хогаренас - 200 грама
печени орехи - половин чаена чаша
масло - 1 супена лъжица
крема сирене -100 грама
заквасена сметана -100 грама
извара - 100 грама
ситно нарязан копър - 1 супена лъжица
сол на вкус
краставица за украса


Много обичам биксвитите Хогаренас,във всичките им видове и винаги си имам от тях,затова ги използвах,но вие може да използвате всякакви солени бисквитки.
Смелих ги в чопъра заедно с орехите,при което изкарах акъла на кучето,защото меленето на бисквити се оказа много шумна работа.
Смесих бисквитките с меко масло.Първоначално нямах намерение да използвам масло.При сладките чийзкейкове не използвам,за да не стават прекалено тежки и добавям мъничко вода колкото да се споят,но за този чийзкейк използвах.
Във формата ми с подвижни стени (диаметър 20см) сложих бисквитената смес и я притиснах добре.
Разбих на крем изварата,заквасената сметана и крема сиренето,копъра и посолих.Разстелих върху бисквитите.Крема сиренето трябва да е по-твърдо за да може да се получи плътна смес.
Постоя в хладилника около час,въпреки че според мен нямаше нужда,защото млечната смес си беше добре стегната.
Точно преди да го разрежа нарязах краставички на ситно и поръсих отгоре.
Ако се сложат предварително,не само ще увяхнат но и ще втечнят чийзкейка.
За разлика от сладките варианти,реших бисквитената и млечната части да са почти еднакви,за да се усещат всички вкусове по-равно.




Ако обичате чийзкейкове в оригинален сладък вариант,опитайте тези:




Заповядайте при мен и във Фейсбук за още сладки и солени идеи:

вторник, 14 март 2017 г.

Хлябове - започнати в хлебопекарната,завършени във фурната

 

   Когато си взех хлебопекарна не бях на сто процента убедена,че имам нужда от такъв уред.Мислех си,дали това няма да е поредната вещ,която събира прах.Оказа се след време и няколко изпробвани хляба,че това е една страхотна машинка.Мериш,слагаш,натискаш копче и след време къщата ухае на топъл печен хляб.
    Не я ползвам непрекъснато.Понякога наистина стои с месеци и събира прах,но знам че е там и винаги насреща.С нея си правя бял и пълнозърнест хляб,козунак,но най-много я използвам за тесто.От начина по който го замесва,а повечето от вас знаят,че аз не обичам да меся,се получава страхотно тесто.Много често го оставям и след като програмата е свършила и то буквално излиза от хлебопекарната.С такова тесто правя мекици,пици а в последно време и хляб.Ще си кажете нали тя е затова,да прави хляб тази пекарна.Да,но понякога ми се иска хляба да има друга форма.Освен това е много досадно ваденето на перките на уреда от самия хляб,което разваля вида на няколко филийки.

   Бял хляб...

За тестото:

топла вода - 400ml
зехтин/олио - 2 с.л.
сол - 2 ч.л.
брашно - 800 грама
суха мая - 2 ч.л.


Според указанията първо се слага водата,после сол,олио/зехтин и накрая брашното с маята,като маята не трябва да докосва водата.
Слагам на програмата за тесто и след час и половина то е готово.
Аз оставям още малко,особено ако не бързам.
Изваждам внимателно тестото на плота,придавам му някаква форма и го слагам в тава върху набрашнена готварска хартия.
Пускам фурната на 190-200 градуса и когато загрее слагам хляба.Като се зачерви проверявам с ножа,ако излезе чист хлебчето е готово.
Ако искате коричка когато слагате хляба напръскайте с вода вътре или сложете кубчета лед.
След като извадя хляба задължително го увивам в кърпа и го слагам върху скара.Парата минава през кърпата отвсякъде и прави хляба с приятна мека коричка и в същото време не го овлажнява отдолу,защото е повдигнат.



След като направих белия,на следващия ден дойде ред и на 
пълнозърнестия/типов/ хляб



За тестото:

топла вода - 500ml
зехтин - 1 с.л.
сол - 2 ч.л.
захар - 2 с.л.
типово брашно - 460 грама
бяло брашно - 240 грама
суха мая - 2 ч.л.

Слагаме водата,зехтина,солта и захарта.
Прибавяме брашната и накрая сухата мая,която не бива да докосва водата.
Включвам програма за тесто и след час и половина е готово.
Оставих както и при белия още двайсетина минути докато бухна почти до ръба на кошничката.
Включих фурната на 200 градуса и прехвърлих тестото в тава върху набрашнена готварска хартия.
Тестото може да оформите в някаква форма,аз реших да направя две хлебчета,които да изпека заедно,защото фурната ми нещо прави проблеми напоследък и не пече равномерно.
Готовия хляб завивам в кърпа и слагам върху скара.Важното е да има въздух и под него.

* Когато използвам пълнозърнесто брашно (не типово,което е по финно),тестото не бухва догоре,но хляба пак става много вкусен.Отбелязвам това,ако използвате такова брашно и се притесните за тестото.



Не само за хляб си говорим в страничката ми и във Фейсбук.Заповядайте!

понеделник, 13 март 2017 г.

Весели попътни истории

    На хоризонта засега не се виждат нови посоки в близките месеци.Шосето пред мен е в мъгла за съжаление и не по желание,но има и такива моменти,в които няма какво да се направи.В такива моменти отварям архива.


   Мъглата ме подсети за първия ми полет със самолет,който продължи 24 часа и малко отгоре точно заради една мъгла.
    Новогодишно време,посоката е Малага,Испания,а летището за първи и последен засега път е Пловдивското.Полета е рано сутрин.
    Много народ,чекираме се и отиваме да си чакаме полета.На пловдивското летище залата за отвеждане беше на нивото на пистата,прозорци много а видимост абсолютно никаква.Имахме чувството че сме в някаква плътна пелена и като че ли зад стъклата нямаше свят.Минава час,два,три мъглата си стои а нас от време ни информират че не можем да излетим.Стана обяд,раздадоха ни сандвичи и вода и чакаме ли чакаме.На онези дървени пейки,каквито дори в затвора вече няма.Пълна инквизиция за едни нежни човешки части.Настъпи следобед,дойде вечерта.Ние стоим затворени.Не можем да излезем навън,не можем и да се върнем назад,защото са ни чекирали вече.Правила...
    Настъпи нощ и няма накъде вече,никой не иска да влезе в зала със затворени неизлетели пътници отиващи да празнуват нова година,още повече да ги пазят цяла нощ.Затова преброени няколко пъти и под строй ни качиха в автобуси и ни настаниха в хотел Санкт Петербург.Каква стана тя,уж към Испания ,а се върнахме обратно.Да де,ама ние нямахме някаква спешна работа никъде,така че това си беше част от приключението.Нощувка и вечеря за сметка на авиокомпанията не се случва често.
   Дойде сутринта,а мъглата си беше все още там,но с една идея или казано по друг начин с един сантиметър по добра видимост.Пилота решава,че все пак ще ни вдигне над облаците и така и стана.С викове и ръкопляскания и без да се налага да слизаме да бутаме,успя човека.Долу мъгла,отгоре красиво слънце.Капитана явно в добро настроение реши да зарадва престоялите пътници и позволи на всеки един да влезе в кабината.Това в наши дни вече няма как да стане.


   Весели случки с колеги екскурзианти.В един слънчев ден отиваме до Одрин за един ден да се разходим.На връщане е вече късен следобед,пътуваме срещу слънцето,а то красиво обагрено във всички нюанси на жълто и червено.Един двама въздишат,останалите правят снимки и всички му се радваме в тишина.Красив момент с една дума.И в цялата тази красива тишина се чува глас:"Аз сега не разбрах,това изгрев ли е или залез?"
   Летим на връщане от Мадрид.Аз съм до пътеката,а до мен са две приятелки.Гледат през прозореца и си коментират облаците.Без да искам ги слушам,защото съм до тях и няма как да си изключа ушите.В един момент имаше лека турболенция и малко след това чувам следното сериозно изказване: "Гледам го онзи облак и мисля,че не се движи.Сигурна съм,че и ние не се движим.Сигурно сме спрели заради турболенцията докато отмине". Туш!!!


   Да пътуваш в самолет е бързо и удобно,а да пътуваш в автобус е забавно в повечето случаи.Различни хора,различни простотии.Любимото ми е когато преди години имаше пътуващи,притеснени че няма да си намерят храна в чужбина или че няма да се оправят или просто не им се даваха пари,защото навън е голяма скъпотия и защо да храним излишно чужденците с наши пари.Причини много,но резултата от това е пълни торби с храна.Ама не каква да е,а консерви и чат пат по някой буркан с лютеница.Много е интересно да пътуваш и да познаваш миризми.От копърка до русенско варено,през салам камчия и луканка.За портокали и мандарини изобщо не отварям дума.Въпреки,че всичкото това не може да се сравни с един полет когато една корейка извади кутия с храна.Исках да сляза...Веднага!


   Като стана дума за храна,в Португалия пътуваме към Порто и към групата се присъедини собственика на агенцията от португалска страна.Той си имал такъв навик да придружава от време на време по някоя група.Елегантен възрастен джентълмен с обноски от старата школа.Здрависа се с всеки един от нас,представи се,искаше да знае имената ни.По пътя спря и купи ягоди за всички,почерпи ни.Изобщо много приятен господин.
    В Порто в края на програмата се събираме в автобуса за обратно тръгване. Имаше с нас една възрастна двойка,които поради някаква си тяхна причина реши, че точно когато остават две минути до тръгване трябва да се снима с едни гълъби на един площад насред оживен булевард..Слязоха си хората,пресякоха булеварда при което времето ни изтече и полицията само това чакаше за да глоби шофьора.И понеже това не отнема време само да напише фиш,а се попълваха доста документи,времето доста се проточи и потеглихме късно.
  Нашия мил спътник в едни момент решил,че тези мили хора не са виновни за забавянето,въпреки че виновниците бяха на първата седалка и не само не се извиниха,ами и най-нагло обсъждаха че ще закъснеем за вечеря,ни направи много готина изненада.Каза нещо на шофьора и след има няма час автобуса отби и цялата група отидохме в едно крайпътно заведение.Да си по този път и да не опиташ един от най-големите специалитети по тези места,е задължително но не винаги реализуемо поради факта че не ти караш автобуса и почти винаги се придържаш към определена програма.Ние обаче спряхме и опитахме известното в цялата страна печено прасенце сукалче с топъл хляб,кой с биричка кой с винце.За това,че всеки пътуващ спира и задължително опитва от този специалитет научихме от водачката,която се опитваше да запази спокойствие,но се давеше вее в слюнка,защото знаеше къде отиваме.Оттам на сетне пътя към Лисабон продължи с песни и весели истории.Както винаги съм казвала,ставаш си близък с едни хора когато си делил една маса с тях или сте пели песни в един автобус.


   Разбира се най-голямото ми приключение беше в Израел.Когато от цялата група ме отведоха за разпит на летището.Или когато на другата сутрин ни събудиха със сирени,защото да те събудят по телефона е толкова елементарно.Или когато на закуска ядяхме сирене и кашкавал,а вечер месо и риба,защото няма значение че не сме евреи и туристите трябва да спазват кашер и изобщо нямаше да се учудя,ако бяха спипали някой да смесва млечни и месни продукти да го хвърлят в затвора на строг режим,то май друг режим в тази страна няма.Или това,че в събота в хотелите работи специален еврейски асансьор за шабат,който сам си върви и спира на всеки етаж,понеже в събота дори натискането на копче е работа.А на мъртво море как се изприщих от тази саламура наречена море и половин час не можех да си успокоя кожата,при това си потопих само краката до глезените.Хората се къпеха или мажеха с кал,аз ревах от болка само за едни ходила.


   Израел,Йордания и Египет са местата, които не вярвах,че ще видя в този живот.Даже не съм си и помисляла да е в следващия,но ги видях и дишах,защото въздуха там където има пустини е много,ама много различен.Както въздуха на север в скандинавските страни е чист и прозрачен.Екскурзията в Скандинавия е другия връх в туристическата ми кариера.За всички тях съм ви разказвала в пътеписите.


   Както знаете аз не съм професионален турист,не пътувам когато и където реша,не резервирам билети със затворени очи и където се падне да потегля натам.Аз съм средностатистически екскурзиант,който се опитва да извлече максимално като преживяване от всяка една екскурзия или дори почивка и да ви кажа винаги има за разказване.Както за видяното,така и за преживяното.За някои случки се сетих и написах,със сигурност има и други,а дано и предстоят такива.Затова може да се наложи продължение...

Докато на хоризонта не се появи моята следваща посока.


За вас си спомни и разказа с удоволствие Светла Иванова.





вторник, 7 март 2017 г.

Гъбена каша в постен вариант


     Много уважавам Жак Пепен като шеф-готвач.Много може да се научи от него и изобщо ми е интересно да го гледам как готви.Когато той използва гъби печурки в ястията си никога не пропуска да спомене,че когато си ги купува никога не взима пресни.Дори е казвал, че често ходи там където слагат да ги наречем преоценени плодове и зеленчуци и си взима оттам.Защото леко увехналите и потъмнели печурки имат в пъти по наситен вкус и аромат от пресните.Затова когато не ви пречи че са потъмнели,това са гъбите които ви трябват.Такива са и моите за тази най-обикновена гъбена каша.


Какво е необходимо /за две порции/:

гъби - 250 грама
червен пипер - 1 чаена лъжичка
брашно - 1 препълнена супена лъжица
олио - 1 супена лъжица
сол,черен пипер(по желание) и нарязан пресен магданоз

В сух загрят тиган изпичам брашното като бъркам непрекъснато.В момента когато започва да става златисто го махам от котлона.
В супена лъжица олио и толкова вода задушавам гъбите докато омекнат.Посолявам ги.
Поръсвам с червен пипер,разбърквам и заливам с вода за две порции.
Взимам от соса около две три супени лъжици,охлаждам го и в него добавям препеченото брашно.За разлика от суровото брашно това по трудно се разтваря,затова е важно соса който сте взели от готвещата се каша да е охладен.
Прибавям разтвореното брашно в ястието и оставям на бавен огън.
Оставям няколко минути да се сгъсти като разбърквам.
Посолявам кашата.
Разсипвам ястието и поръсвам с пресен магданоз за свежест.
Може да се поръси и с прясно смлян черен пипер.

Във варианта,в който не държа кашата да е постна олиото го заменям с масло.





Ако обичате гъби,пробвайте и тези рецепти:




Заповядайте при мен и във Фейсбук да си говорим за вкусни ястия и разходки по света и у нас