Страници

четвъртък, 20 юни 2024 г.

Село: пилешка яхния с лук и тиквички

 

    Лятото дойде с пълна сила на село тази година.Което не е съвсем добре, защото още в средата на юни реката стана като ручей, тревата изсъхна, едно цвете не може да си набере из поляните вече човек, всичко прецъфтя рано, рано...Но пък да чукна на дърво от зеленчуците, които растат в моята мини микро градинка има изгледи да хапнем това онова.И започнахме с тиквичките.Добре де, тя ми е една още и като я видях ми идваше да устроя бал за представянето ѝ в обществото.Тиквичка, ама една.Една, ама тиквичка.И се почна чуденка от моя страна как да си я приготвя.За пържена беше малко, за огретен пък съвсем недостатъчно, така че трябваше да изоставя любимите си рецепти и да приготвя нещо друго.Другото е яхния.А аз най-обичам пилешката яхния с лук.И си помислих, ами да взема да сложа и тиквичката вътре.


Какво използвах за две порции:


сварено пилешко месо

(аз съм сварила половин пиле, но за тази яхния използвах част от него)

една тиквичка

две големи глави лук

половин зелена чшка или една малка

(тя само допълва ястието, не искам в яхнията да преобладава вкус на чушки)

две-три скилидки чесън

половин домат

чаена лъжичка червен пипер

сол

олио

пресен магданоз



Пилето ми е сварено, бульонът му ми е под ръка

Нарязвам лука на едро, тиквичката на кубчета.

В олио около супена лъжица на слаб котлон задушавам лукаи чесъна като задължително слагам малко от бульона, съвсем малко, не трябва да плува в бульон.

Когато лука започне да омеква и поеме бульона прибавям червения пипер, нарязаната тиквичка, нарязаната на ситно чушка, нарязан магданоз около супена лъжица.Обичам магданоза сготвен.

Наливам от бульона за две порции.

Когато и тиквичката омекне добавям нарязан на ситно половин домат и посолявам.Ако в бульона има сол, тук е съвсем малко.

Слагам и месото да си поема от соса.

Готвя до омекване на зеленчуците.Накрая буквално накъсах малко магданоз отгоре, само за аромат отколкото да го има в чинията.










Село: джолан с прясно зеле

 

    Има публикации, които ги наричам "селски" само и единствено защото са проготвени, заснети и изядени там.Което означава, че презентацията им е съвсем семпла и непринудена, до прозореца в кухнята на добрата стара протрита мушама.



Джолан с прясно зеле.Защото си наумих, че ще правя зеле и бях готова ако трябва и пеш да отида до съседното село да търся.Не се наложи, защото в супермаркета на наше село имаше.
Джоланът сварих предният ден, което означава, че тази рецепта се изпълнява с вече сварено месо.
Винаги купувам джолан с кокал, той прави вкусът на ястието.






Какво използвах:

един джолан с кокал
една зелка
домат
червен пипер
олио
сол
магданоз



Зелето е нарязано и с червен пипер, домат и бульон от свареното месо, леко сварих.Не слагам сол, защото в бульона има.

Полусвареното зеле заедно с вече свареното месо сложих в тавичка, добавих още нарязан домат и поръсих с олио.

Така го обичаме у нас, в изчистен вид като понякога слагам и малко пушен пипер или суха чушка.

Сложих във фурната на 200 градуса и пекох до готовност на зелето.

Прясно зеле за мен не може без люто чушле, затова "пукнах" няколко на котлона и разбърках с магданоз, копър, сол, оцет, зехтин и чесън.

Салата...колкото да броя на ум кога ще дойде време за слънчевите домати.

Пресен магданозвърху ястието, но без да прекалявам.