Село: мусака с прясно зеле

        В блога вече имам рецепта за такава мусака,

https://svetlalola.blogspot.com/2023/10/blog-post_16.html

но тъй като тази е малко по-различна реших да я напиша официално и с нова статия, а тъй като имаше честта да бъде приготвена и изядена на село, влиза и под "шапката" на селските статии.

Какво използвам:

половин зелка

(ястието е за около три порции)

голяма глава лук, дори с две няма да е грешка

мляно месо около 150 грама

зелена чушка

морков

домат

прясна мащерка (в другите рецепи използвах риган, но сега имах мащерка)

сол

олио

червен пипер

доматено пюре

две яйца и половин кофичка кисело мляко

Това ястие е в три части.

В дълбок тиган.Първо нарязнам глава лук, задушавам в олио (супена лъжица) и прибавям нарязана на ситно и намачкана (както бихте я правили на салата, режете и мачкате с ръце) половин зелка.Наливам малко вода, наистина малко две-три супени лъжици.Бих го направила в тенджерата под налягане, но за толкова малко не си струваше миенето и на тенджера.

Накрая посолявам и разбърквам.Прехвърлям в съд за печене.

Мляно месо (около 150 грама, не е много но достатъчно) първо разбърквам с малко вода за да стане на трохи при пърженето.

В същия тиган малко олио, месото, нарязана чушка, нарязан морков, домат, прясна мащерка., чаена лъжичка червен пипер.Когато се задушат прибавям голяма лъжица доматено пюре.Разбърквам и добавям към зелето.

Разбърквам всичко и слагам на 220 градуса във фурната.Малко вода, ако зелето не ви е съвсем готово.

Пека половин час (или до каквато готовност искате зелето, т.е. може и по-малко)

Заливката ми е само от две яйца и половин кофичка кисело мляко.

Може за разкош да се настърже и кашкавал.

Печене докато стегне заливката.

Не че не може веднага да се яде, но аз обичам да е само топло, не вряло.Така усещате всички вкусове на едно ястие.

Село: пилешка яхния с лук и тиквички

 

    Лятото дойде с пълна сила на село тази година.Което не е съвсем добре, защото още в средата на юни реката стана като ручей, тревата изсъхна, едно цвете не може да си набере из поляните вече човек, всичко прецъфтя рано, рано...Но пък да чукна на дърво от зеленчуците, които растат в моята мини микро градинка има изгледи да хапнем това онова.И започнахме с тиквичките.Добре де, тя ми е една още и като я видях ми идваше да устроя бал за представянето ѝ в обществото.Тиквичка, ама една.Една, ама тиквичка.И се почна чуденка от моя страна как да си я приготвя.За пържена беше малко, за огретен пък съвсем недостатъчно, така че трябваше да изоставя любимите си рецепти и да приготвя нещо друго.Другото е яхния.А аз най-обичам пилешката яхния с лук.И си помислих, ами да взема да сложа и тиквичката вътре.

Какво използвах за две порции:

сварено пилешко месо

(аз съм сварила половин пиле, но за тази яхния използвах част от него)

една тиквичка

две големи глави лук

половин зелена чшка или една малка

(тя само допълва ястието, не искам в яхнията да преобладава вкус на чушки)

две-три скилидки чесън

половин домат

чаена лъжичка червен пипер

сол

олио

пресен магданоз

Пилето ми е сварено, бульонът му ми е под ръка

Нарязвам лука на едро, тиквичката на кубчета.

В олио около супена лъжица на слаб котлон задушавам лукаи чесъна като задължително слагам малко от бульона, съвсем малко, не трябва да плува в бульон.

Когато лука започне да омеква и поеме бульона прибавям червения пипер, нарязаната тиквичка, нарязаната на ситно чушка, нарязан магданоз около супена лъжица.Обичам магданоза сготвен.

Наливам от бульона за две порции.

Когато и тиквичката омекне добавям нарязан на ситно половин домат и посолявам.Ако в бульона има сол, тук е съвсем малко.

Слагам и месото да си поема от соса.

Готвя до омекване на зеленчуците.Накрая буквално накъсах малко магданоз отгоре, само за аромат отколкото да го има в чинията.

Село: джолан с прясно зеле

 

    Има публикации, които ги наричам "селски" само и единствено защото са проготвени, заснети и изядени там.Което означава, че презентацията им е съвсем семпла и непринудена, до прозореца в кухнята на добрата стара протрита мушама.

Джолан с прясно зеле.Защото си наумих, че ще правя зеле и бях готова ако трябва и пеш да отида до съседното село да търся.Не се наложи, защото в супермаркета на наше село имаше.
Джоланът сварих предният ден, което означава, че тази рецепта се изпълнява с вече сварено месо.
Винаги купувам джолан с кокал, той прави вкусът на ястието.

Какво използвах:

един джолан с кокал

една зелка

домат

червен пипер

олио

сол

магданоз

Зелето е нарязано и с червен пипер, домат и бульон от свареното месо, леко сварих.Не слагам сол, защото в бульона има.

Полусвареното зеле заедно с вече свареното месо сложих в тавичка, добавих още нарязан домат и поръсих с олио.

Така го обичаме у нас, в изчистен вид като понякога слагам и малко пушен пипер или суха чушка.

Сложих във фурната на 200 градуса и пекох до готовност на зелето.

Прясно зеле за мен не може без люто чушле, затова "пукнах" няколко на котлона и разбърках с магданоз, копър, сол, оцет, зехтин и чесън.

Салата...колкото да броя на ум кога ще дойде време за слънчевите домати.

Пресен магданозвърху ястието, но без да прекалявам.