Не ми се беше случвало скоро такъв провал в плановете за един дълъг уикенд.А с такова желание го замислях и правих програмата.
Трябваше да е уикенд сред природата на Родопите.Само екопътеки и нашите възможности.От всичко, което си бях намислила се осъществи една четвърт, но аз в края на краищата решавам да се хвана за тази четвърт и да си кажа, че това не беше съвсем лош уикенд.
Трябваше да е уикенд сред природата на Родопите.Само екопътеки и нашите възможности.От всичко, което си бях намислила се осъществи една четвърт, но аз в края на краищата решавам да се хвана за тази четвърт и да си кажа, че това не беше съвсем лош уикенд.
Ето как трябваше да изглежда този уикенд в пътеки:
-събота: Екопътека"Трите смолянски езера", екопътека "Невястата" заедно с пътеката до крепостта, която започва от същото място, екопътека "Орфееви скали"
-неделя: Девинската екопътека и язовир Въча попътно (в последствие разбрах, че водопада е почти пресъхнал и малко се успокоих, но малко)
За да няма изморени шофьори и всички да се насладят максимално на програмата, потеглихме в петък следобед.Пътя до Пампорово през Асеновград е вече много добър и при пътуването не се губи нито едва пломба както беше в едно друго време.А Пампорово е нашата отправна точка за всички родопски посоки.
Събота сутрин.Изгревите на това място могат да се конкурират само с изгревите на любимия ми плаж Алепу до Созопол.И тишината... Как да ви я опиша, като обикновено 24 часа около мен има някакви шумове.То не са бесни котки да се гонят по нощите, то не са разни стари тракащи и ревящи като за последно стари климатици.И изведнъж се събуждаш и нищо не се чува.Чак пляскаш с ръце за да се увериш дали не си изгубил слуха си по някое време през ноща.И за да е всичко много уникално, тишината на няколко пъти беше нарушена от рев на животно.Сега ако трябва да сме честни на мен ми звучеше на сърдита крава някъде в далечината, но останалите заявиха, че било елен от заобикалящите ни гори.Коя съм аз, че да споря?Като са казали елен,елен да бъде.
Потегляме за Смолян и езерата.Решавам да не ползвам навигацията на телефона, защото предполагам че една такава местна забележителност няма как да остане неотбелязана поне с малка табелка.Да, ама не.Почна се едно лутане първо към града, за да ни кажат хората, че трябвало да тръгнем в обратна посока.Тръгваме в обратна посока, оказа се че сме подминали отбивката.А коментара на всички, които питахме беше, че не сме били единствените.Дори останах с впечатлението, че човека който ни спря (точно така, махна ни нарочно да спрем за да ни каже,че сме объркали пътя) си водеше някаква лична статистика на заблудените туристи.
В крайна сметка намерихме началото на екопътеката.Екопътека "Трите смолянски езера", с което желанието ми тази година да отметнем повече и интересни екопътеки най-накрая започна да се осъществява.Пътеката е много приятна и за съжаление кратка.Като я минахме в един глас казахме "Толкова ли беше?" И понеже се оказа, че в бързината малко обърках обективите на фотоапарата, си казах че на следващия ден ще я повторим за по-хубави снимки.Да, ама на следващия ден природата имаше други планове, но за тях после.Пътеката включва трите последни езера от всичките езера край Смолян, които се намират наистина сред природата и да ги разгледаш е истинско удоволствие.
Пътеката е подходяща за всички.Хора, кучета, котки ако ги навиете да тръгнат.Може би не е подходяща за хора над 90 с дископатия.За другите смело твърдя, че ще я минат.Има леко изкачване в един участък, но той е толкова малък, че е по скоро за раздвижване отколкото да ви натежи.
Пътеката прави кръг.Може да се върнете и обратно след като стигнете третото езеро, но аз препоръчвам да се спуснете в другия край и да направите пълна обиколка.Може да я започнете от където искате.При всички случаи ще мините и трите езера: Тревистото, Бистрото и Мътното.А в началото има огромна поляна, има параклис, чешма със студена вода и някак си не ви се тръгва оттатам.Ако знаете колко разкази и пътеписи бях прочела за тази пътека и как се виждах много пъти как вървя по нея, а сега я минах и искам още такива пътеки.
В крайна сметка намерихме началото на екопътеката.Екопътека "Трите смолянски езера", с което желанието ми тази година да отметнем повече и интересни екопътеки най-накрая започна да се осъществява.Пътеката е много приятна и за съжаление кратка.Като я минахме в един глас казахме "Толкова ли беше?" И понеже се оказа, че в бързината малко обърках обективите на фотоапарата, си казах че на следващия ден ще я повторим за по-хубави снимки.Да, ама на следващия ден природата имаше други планове, но за тях после.Пътеката включва трите последни езера от всичките езера край Смолян, които се намират наистина сред природата и да ги разгледаш е истинско удоволствие.
Пътеката е подходяща за всички.Хора, кучета, котки ако ги навиете да тръгнат.Може би не е подходяща за хора над 90 с дископатия.За другите смело твърдя, че ще я минат.Има леко изкачване в един участък, но той е толкова малък, че е по скоро за раздвижване отколкото да ви натежи.
Пътеката прави кръг.Може да се върнете и обратно след като стигнете третото езеро, но аз препоръчвам да се спуснете в другия край и да направите пълна обиколка.Може да я започнете от където искате.При всички случаи ще мините и трите езера: Тревистото, Бистрото и Мътното.А в началото има огромна поляна, има параклис, чешма със студена вода и някак си не ви се тръгва оттатам.Ако знаете колко разкази и пътеписи бях прочела за тази пътека и как се виждах много пъти как вървя по нея, а сега я минах и искам още такива пътеки.
Могилица.Може би, ако не бяхме се отклонили в тази посока щяхме да сме покорили поне още една от плануваните екопътеки.Но станалото, станало.
След Могилица се отправихме отново към Пампорово и следващата цел, Орфеевите скали.Стигнахме до връх Снежанка, спряхме в началото на пътеката и като се почна един дъжд, водопад.То да беше само дъжд както и да е, ами като загърмя и затрещя и така до вечерта.
Неделя.Дъжд и само дъжд.Надежда за пътеки всяка оставете.И потеглихме наобратно.Попътно поне изпробвах новия фотоапарат и наснимах язовир Въча, който както винаги е красив и готов за снимки.
А мястото където нощувахме и куч беше много щастлив отново беше вили Амампури.
Други родопски приключения:
Няма коментари:
Публикуване на коментар