Римският мост до село Стеврек

       Тази статия е писана и допълвана няколко пъти след като в една неделя на март 2016та година за пръв път видях този мост. При всеки успешен и неуспешен опит да се разходим то този толкова прекрасен и отлично запазен мост преминаващ над река наречена Стара, в планина и тя със същото име, добавям по нещо.

   Наричат го Римския мост до село Стеврек и всеки път му се радвам като на стар приятел, за който съм чувала много, но не съм имала удоволствието да посещавам толкова пъти колкото ми се е искало.Защото за него съм слушала още от дете и той заема едно много специално място в сърцето ми.Там където слагам детските спомени и приказки.

   

    Мостът до село Стеврек няма нищо общо с Рим и римските строители на пътища, но така си му е излязло името поради приликата с мостовете строени в римско време.Според хората,които разбират от мостове е построен през 16-17 век,  като част от важен път преминаващ през Стара планина.
   За този мост зная от много, много години защото е близо до родното място на моя баща и той ми е разказвал много за него.Така се случи обаче, че сме ходили къде ли не, но точно до него така и не се отваряше път.Така до една пролетна неделя.
   Село Стеврек е малко село, но според информацията в Интернет си има доста интересна история, а според намерените останки от какви ли не стари селища, крепости и мостове си е направо историческо място.Няма да ви отегчавам с история, но ако нямате нещо спешно за вършене хвърлете един поглед в Статията в Уикипедия.
   Който и да попитате в село Стеврек, веднага ще ви посочи къде е отправната точка за тръгване към стария мост.Но ако не срещнете никой, след като влезете в селото, минавате моста над реката(интересно къде ли другаде може да бъде моста) и така на самото шосе ще видите табела за екопътека"Стара река".Няколко метра преди нея е отбивката за моста.Допълнение: табелата е с гръб към тези, които идват от главния път между Елена и Сливен.
  До моста преди можеше да се стигне и с обикновена кола, стига разбира се да не сте нацелили мокро време и големите камиони да не са изровили пътя.За наш "късмет" началото на пътя беше в дълбоки коловози, при това само някакви си 20-30 метра, след това беше перфектен.Но така или иначе не можахме да използваме колата и тръгнахме пеш.Отне ни около час и половина в нормален ход в едната посока.
   Пътят минава през гората и в топъл ден е много приятен защото дърветата правят шарена сянка.Минава се покрай чешмичка с ледена планинска вода, а изкачването е леко и приятно.Допълнение: чешмата вече не тече, затова не разчитайте на нея за да си напълните вода за из път.
   Когато се стигне билото излизате на една широка, широка поляна.В дясно на нея е гората, през която ще тръгнете за крайната ни цел, стария мост.Добри хора за слагали маркировка по целия път, така че се оглеждайте за нея и няма да се изгубите.Маркировката е в тъмно червен цвят ( вижте снимката).
   Спускайки се по лек наклон в гората ще минете покрай много старо турско гробище.Оглеждайте се за него, защото то е наистина много старо.Предположихме че то е било на обитателите на махалата, покрай чиито останки ще минете малко след него.Възможно е, даже е съвсем вероятно да се разминете с няколко крави и техния господин бикът.Те не са опасни и ще се изплашат от вас, но все пак ги имайте предвид, че това е тяхното място за разходки. 
   Излизате отново на голяма ливада и в ляво от вас ще останат няколко изоставени постройки, от тази същата стара махала.Говорихме си, че сега тя е изоставена и изглежда в нищото насред планината, но някога покрай нея е минавал същия този важен планински път, част от който е бил нашия мост.
   През цялото време пътя, който разбира се е черен коларски път, се вижда перфектно и няма как да се отклоните.Изкачване, спускане и ще чуете шума на реката.И малко след като чуете реката, ще го видите и него.
   Когато дойдохме първия път все още беше ранна пролет и без зеленина той се виждаше в цялата си прелест.Към момента е доста обрасъл от храсти и ниски дървета, които пречат да го видите целия, но за мен и един камък да се виждаше ще си заслужава всяко идване до тук.Малко нереален насред тази гора , но много красив и доста запазен.Какво да кажем, старите майстори са го можели и това си е.
  
    Първият път: 

  Допълнение 2019 година: Тръгнахме отново към него.Този път с кола стигнахме до билото, не е лесно заради многото остри камъни по пътя, явно изровени от дъждовете, но внимателно и бавно стигнахме до горе.За съжаление по нататък беше невъзможно, а и не искахме да рискуваме.Лошото е, че и пеш не ни се получи, тъй като ловната дружинка беше избрала същия ден и същото място да се мотае точно в тази гора.А да те вземат за диво животно и да те застрелят предполагам не е много приятно изживяване.С една дума всеки път е различно и състоянието на пътя и горите.Имайте го в предвид, ако тръгнете в тази посока.

   Допълнение към май 2020 година: пътя до горе е възможен само с висока кола и добър шофьор, но разходката е приятна както винаги, така че не се ядосвайте, че няма да използвате превозно средство.Ако все пак сте стигнали до горе с високата кола и не искате изобщо да вървите пеш, не оставяйте колата до червената маркировка, а просто продължете по този път.Заобикаляте гората по него, влизате в нея пак в дясно и карате направо и все по пътя.Останалото е същото.Минавате покрай старата махала, изкачване, спускане и сте при моста.

   Още мои пътеписи за български неизвестности ще намерите на този общ линк НЕПОЗНАТА БЪЛГАРИЯ