Фиордите на Норвегия

  
  За който не знае,фиордът е тесен и вдаден в сушата морски залив,над който в повечето случаи са надвиснали високи и стръмни скали.По света има фиорди на много места,но повечето хора ги свързват със Скандинавия.Преди няколко години бях в Южна Италия и пътувайки по крайбрежието на Амалфи от един виадукт се виждаше малък залив.После разбрах,че това всъщност е един малък фиорд.(Малък скок до Италия ТУК)
   Така че,фиордите не са запазена марка на севера,но след като видях една част от тях бих казала,че за да усети човек истинската им красота,трябва да види точно тези в Норвегия. 
   Фиорди в Норвегия има колкото си искате.Някои точно си отговарят на описанието,а други не съвсем.Дори да искате да ги избегнете там,не можете.Пътувайки из страната вие ги пресичате с фериботи,заобикаляте ги по живописни пътища,преминавате над тях по огромни мостове.

Ако ви е интересно,това са пътеписите ми за Норвегия:
Норвегия - ден до зори
Норвегия през лятото - да пътуваш в картичка
Берген - дъждовен и цветен

    
  Дали защото беше първият,който видях или защото най-добре отговаряше на описанието за фиорди,но Гайрангерфиорд ще остане завинаги в представите ми като едно от най-красивите места,които съм виждала.Не само по него,но и над него гледката е феноменална.
   Пътувайки към него се изкачихме високо в планината,където ледовете се разтопяват за една седмица в годината и после пак сковават езерата и реките,а снега на места никога не се топи.Та на едно такова студено място на височина 1200 метра има изградена площадка откъдето се вижда част от този фиорд.И всичко е толкова нереално от високо... Особено онази малка бяла точка там долу,която всъщност е огромен туристически лайнер.

  Нарочно ще копирам описанието на фиорда в Уикипедия,да ви стане ясно с какви думи и имена се сблъсках докато се подготвях за екскурзията."Гайрангерфьорден е фиорд на Норвежко море, разположен във вътрешността на фюлке Мьоре ог Ромсдал в Норвегия. Фиордът Гайрангерфьорден има дължина около 15 km и се влива във фиорда Сюнюлвсфьорден." Като гимнастика за езика са някои имена.

  Качването на ферибота,с който преминахме фиорда мина леко,като се имат предвид тълпите от стотици ако не и хиляди туристи чакащи на едно не много голямо място.Само за тоалетна въпреки наличието на няколко се чакаше най-малко двадесет минути и то при голям късмет.Не се научихте,колеги туристи да разкопчавате коланите и копчетата преди да влезете и да ги закопчавате след като излезете.Бързината и организацията ще ви спестят много време,което може да използвате за по подходящи туристически цели.

  По време на пътуването или плуването или по скоро стоенето с отворена уста над нас от двете страни на водата беше надвиснала планината,а от високо ама наистина много високо падаха водите на различни водопади.Някои са постоянни и си имат имена,други както навсякъде по тези ширини са се образували от топенето на снегове и ледове.Затова и реките имат един такъв особен син цвят,защото не са от дъждовна вода,а от лед.

    Всяка екскурзия си има своите незабравими моменти.Някои са свързани с конкретни места,други с хора,трети с интересна случка и т.нат.Да спиш до фиорд и да си го гледаш от прозореца беше за мене един такъв момент в скандинавската екскурзия.
    Повечето групи от целия свят използват един хотел за нощувка преди деня посветен на Зогнефиорд и това е хотел Лаердал.Хотелът не е нещо особено,дори едната част си е доста старичка,но мястото му е уникално.На брега на фиорда.А каква храна сервират не е истина.Като се има предвид че това е районът където се лови най-много сьомга в бързите норвежки реки, нямаше начин на вечеря да няма прясна такава.Аз съм човек,който не обича особено риба но тези риби, които имаше на вечеря няма да ги забравя никога.Разбираш какво означава да ядеш прясна сьомга,която същия ден е подскачала в близките реки.Освен всичко друго и това,че нощта така и не идва направиха цялото преживяване тук незабравимо.А бяха само няколко часа плюс малко сън.Има си такива моменти ще се съгласите с мен.

   До началната точка на отпътуване към Зогнефиорд се намира железницата Флам.Тя може би е единственото ми разочарование в екскурзията.Най-вероятно, защото очите ми бяха преситени с природни гледки много по-впечатляващи от тези,които предлага железницата,в малкото моменти когато не е в тунел.Но пък във вагона ни имаше много забавна китайска група,така че все пак не беше много скучно.

 От всички фиорди може би най-популярен е Зогнефиорд или Согнефиорд.В сравнение с Гайрангерфиорд той е по широк,по бреговете му има селища,навсякъде има лодки,скутери,моторници,корабчета...изобщо познатата туристическа лудница.

  На ферибота,който преминава през него е претъпкано с туристи и лудницата е пълна.Първо всички търчат да си намерят място за сядане,после всички се блъскат докато снимат и понеже времето за пътуване не е малко в един момент се започва масово ядене на наденички,с което разминаването по палубата крие някои опасности.Имаше случка когато в момент когато всички започнаха да снимат поредния водопад,един ентусиазиран фотограф хвърли наденицата във въздуха и започна да снима.Това нямаше да е кой знае какъв интересен момент,ако чайките не бяха научени,че покрай туристи има и храна и се получи малко импровизирана сцена, която и Хичкок би оценил.
   Но иначе ги обичам такива места и ситуации,на един квадратен метър може да се намират хора от поне пет държави,а езиците които се чуват са толкова много и различни,че мозъка ти блокира на моменти.

   Попътно между Олесунд и Зогнефиорд пътувахме покрай Нордфиорд.Няма да ми омръзнат тези леденосини води,зелена трева и червени къщички,които подминавахме.Ако сте хвърлили един поглед на другите пътеписи за Норвегия,разбирате защо така се прехласвам постоянно.Ами то наистина е като да пътуваш в картичка.Но от друга страна,ако не си падате по природата,може да ви дойде малко в повече.

   Ослофиорд.Това не е типичната представа за фиорд,но разходката с корабче беше незабравима.Натоварихме се на едни корабчета с мачти и неудобни пейки и потеглихме.Доста обикаляхме,влязохме и доста навътре в морето,после пак бяхме покрай бреговете.Минавахме покрай плажуващи шведи,които само като помиришат слънце и свалят дрехите да се пекат на който камък намерят.Заобикаляхме много красиви къщи и палати,изобщо много живописна разходка.Препоръчвам,ако имате път към Осло.