Тази екскурзия я разказвам последна за тази година.Защото тя беше толкова наситена откъм посетени места, че се оказа и доста дълга за описване.Освен това тя ми сбъдна и доста желания.А в последните години само един човек прави това и аз затова спокойно си чакам кога ще ми се изпълни поредното туристиеско желание.С нея даже обичам да повтарям.Вие представяте ли си, че а съм ходила толкова много пъти в Барселона, но само с Глобус Ес я видях истински? И най-много от нея.Но сега няма да се връщам за минали неща, а ще ви разкажа за една екскурзия, която ми се случи в слънчевия и топъл юни тази година.
Обожавам такива екскурзии в които има от всичко, от природа, малки градчета до големи градове.Колкото и да са ми слабост лично на мен малките градчета и с удоволствие бих пропуснала големите, заради останалите туристи оценявам идеята, че ги има.Защото най-малко се усеща разликата между забързаният живот в градовете, където не се оглеждаш за забележителности, ами как и къде пресичаш, да не те блъсне някой трамвай или велосипедист да прехвърчи покрай тебе.Като човек който се прехласва по стари къщи, автентични постройки, орнаменти по сградите за мен лично не само че ми е по красиво и спокойно в малките градчета, но и е по безопасно за мен.
Много дълго го писах и тъкмих този разказ с картинки.Оказа се, че има толкова много за показване.Тъкмо качих основните снимки и се сетих, че има още и още.Защото буквално всяка наша спирка беше като за снимка.Дори хотелите където отсядахме бяха на такива приказни места, че аз само за тях да ви разказвам и ще ми трябва един отделен блог.
Обожавам такива екскурзии в които има от всичко, от природа, малки градчета до големи градове.Колкото и да са ми слабост лично на мен малките градчета и с удоволствие бих пропуснала големите, заради останалите туристи оценявам идеята, че ги има.Защото най-малко се усеща разликата между забързаният живот в градовете, където не се оглеждаш за забележителности, ами как и къде пресичаш, да не те блъсне някой трамвай или велосипедист да прехвърчи покрай тебе.Като човек който се прехласва по стари къщи, автентични постройки, орнаменти по сградите за мен лично не само че ми е по красиво и спокойно в малките градчета, но и е по безопасно за мен.
Много дълго го писах и тъкмих този разказ с картинки.Оказа се, че има толкова много за показване.Тъкмо качих основните снимки и се сетих, че има още и още.Защото буквално всяка наша спирка беше като за снимка.Дори хотелите където отсядахме бяха на такива приказни места, че аз само за тях да ви разказвам и ще ми трябва един отделен блог.
Като хотела в едно селце в Алпите. Посреднощ се стряскам от някакъв странен шум и ми трябваше сигурно минута за да се усетя, че това са звънци на крави.Насред прекрасни зелени ливади крави с огромни звънци ни посрещнаха и изпратиха.Стоим си по терасите и пред нас картичка в звук и картина.Това наистина не мога да ви го опиша, толкова пасторално и приказно беше.
И не точно по темата, но относно хотелите.Представете си хотел във Франция, в който имахме най-богатата закуска която може да си представите.Хотелчето беше в Колмар и не го споменавам случайно, спали сме в достатъчно френски хотели и бяхме подготвени за един кроасан и нещо като кафе.А то имаше дори сурови яйца, всеки да си ги свари както му харесва.И палачинки и гофрети и незнам си още какво.
Баден Баден.Град, в който си представям карети, дами възседнали странично коне, мъже с цилиндри, изобщо от графове нагоре да се разминават по улиците.Едните отивайки в казиното, другите на хиподрума.Горе долу това се получи, защото по това време наистина имало конни надбягвания.И ние влязохме в казиното, но където ни е мястото, до стъбите.
И ядохме леберкез.Това последното много исках да го направя, все ми е тая, че е най-обикновената храна и беше някаква толкова смешна цена, че за всеки случай погледнах екранчето на касата да не би да съм разбрала погрешно.Ама не, отрязаха ми едно голямо парче, сложиха ми го в топло хлебче и аз с такъв кеф си го изядох, че ако някоя графиня ме беше видяла сигурна щеше да помисли, че в хлебчето има черен хайвер (не, че аз някога бих си сложила в хлебче хайвер вместо салам).Всеки с храната си.Но нямаше да съм аз, ако не я бях споменала.Иначе разходката ни беше наистина прекрасна, паркове, фонтани, катедрали, казиното без което не може.
И Музеят на Фаберже. Така де туристи сме все пак.
И не точно по темата, но относно хотелите.Представете си хотел във Франция, в който имахме най-богатата закуска която може да си представите.Хотелчето беше в Колмар и не го споменавам случайно, спали сме в достатъчно френски хотели и бяхме подготвени за един кроасан и нещо като кафе.А то имаше дори сурови яйца, всеки да си ги свари както му харесва.И палачинки и гофрети и незнам си още какво.
Баден Баден.Град, в който си представям карети, дами възседнали странично коне, мъже с цилиндри, изобщо от графове нагоре да се разминават по улиците.Едните отивайки в казиното, другите на хиподрума.Горе долу това се получи, защото по това време наистина имало конни надбягвания.И ние влязохме в казиното, но където ни е мястото, до стъбите.
И ядохме леберкез.Това последното много исках да го направя, все ми е тая, че е най-обикновената храна и беше някаква толкова смешна цена, че за всеки случай погледнах екранчето на касата да не би да съм разбрала погрешно.Ама не, отрязаха ми едно голямо парче, сложиха ми го в топло хлебче и аз с такъв кеф си го изядох, че ако някоя графиня ме беше видяла сигурна щеше да помисли, че в хлебчето има черен хайвер (не, че аз някога бих си сложила в хлебче хайвер вместо салам).Всеки с храната си.Но нямаше да съм аз, ако не я бях споменала.Иначе разходката ни беше наистина прекрасна, паркове, фонтани, катедрали, казиното без което не може.
И Музеят на Фаберже. Така де туристи сме все пак.
Долината Лаутербрунен е известна с многото си водопади.Джъткате си насам натам и където да погледнете нагоре със сигурност ще видите течаща надолу вода.Ние се разходихме до един от най-известните Щаубах.
Връх Юнгфрау.Знаете за моята любов към планината и върховете.Има нещо различно в това да погледнеш на нещата от високо и това си е.Без значение от височината, просто в този момент ти си на най-високото място тук и сега.И това е фантастично.А алпийските гледки са като да си поставен в картичка.Сякаш природата е увеличила контраста и всичко е в едни такива наситени цветове, че чак те заболяват очите.Честно ви признавам, би ми се искало пеш да го бяхме качили този връх.Но той е направен по един много хубав начин за тези, които нямат възможност на собствен ход да стигнат на високо.С фуникуляр и после с кабинков лифт и ето ни покорители на още един връх в скромната ми планинска кариера.
А горе както можеш да правиш непланински неща като да седнеш в заведение, можеш да отидеш до полянки, да приседнеш на тревичка, да погледаш планините и още по високите върхове насреща.И разбира се езерата, които го заобикалят.
Колмар.Всички ми говореха, че този трад бил най-красив в празнични дни, на Великден и Коледа.Но аз винаги съм искала да го видя извън тези натрюфени дни, исках да го видя натурален.И ми хареса.Много.
В Колмар е роден създателят на Статуята на свободата Огюст Бертолди и първото нещо, което видяхме беше точно тази дама.За останалото не мога да разказвам, толкова красива старинна архитектура и токова много на едно място, буквално всяка къща заслужаваше внимание.А относно прословутата украса в Колмар по време на празници, тя си беше и сега.Много къщи просто си бяха накичени по всевъзможен начин и не само празничен.
Не ни се получи всичко в Колмар, но това което не ни се получи, се оказа правилното.С идеята да отидем до един закрит пазар с местни продкти и деликатеси, решихме да не сядаме на заведение опитвайки някой местен кулинарен шедьовър.Мислехме като в Баден Баден да опитаме нещо което местните биха хапнали.Но тук да видим някой красота, там да снимаме друга, се оказахме в момента когато вратите хлопнаха пред нас.Казахме си, толкова беше с колмарските деликатеси.И тръгахме обратно при което се оказа, че повечето туристи вече са се изнесли, местните хора така или иначе не минават през тези места освен ако не живеят там и улиците бяха почти празни.Цялата олелия, надвикване и надлъгване кой да се снима без в кадър да влизат поне двама азиатци беше изчезнало.Колмарските забележителности бяха само наши.
И както си се разхождахме по тесните почти празни улици, покрай затварящите сувенирници и попивахме духа на града на една уличка момиче с голяма кошница раздаваше бретцели.Точно така, на всеки който минеше покрай нея подаваше кошницата и предлагаше даже избор между сладки и солени.Докато с наслада си ги хапвахме после (ето че и колмарска храна стигна до нас) си мислехме, дали пък не беше пекарка на която са останали от днешното печене бретцели и за да не ги оставя, тя беше решила да ги раздаде и да остави още един прекрасен спомен в нас за този град.
Не ни се получи всичко в Колмар, но това което не ни се получи, се оказа правилното.С идеята да отидем до един закрит пазар с местни продкти и деликатеси, решихме да не сядаме на заведение опитвайки някой местен кулинарен шедьовър.Мислехме като в Баден Баден да опитаме нещо което местните биха хапнали.Но тук да видим някой красота, там да снимаме друга, се оказахме в момента когато вратите хлопнаха пред нас.Казахме си, толкова беше с колмарските деликатеси.И тръгахме обратно при което се оказа, че повечето туристи вече са се изнесли, местните хора така или иначе не минават през тези места освен ако не живеят там и улиците бяха почти празни.Цялата олелия, надвикване и надлъгване кой да се снима без в кадър да влизат поне двама азиатци беше изчезнало.Колмарските забележителности бяха само наши.
И както си се разхождахме по тесните почти празни улици, покрай затварящите сувенирници и попивахме духа на града на една уличка момиче с голяма кошница раздаваше бретцели.Точно така, на всеки който минеше покрай нея подаваше кошницата и предлагаше даже избор между сладки и солени.Докато с наслада си ги хапвахме после (ето че и колмарска храна стигна до нас) си мислехме, дали пък не беше пекарка на която са останали от днешното печене бретцели и за да не ги оставя, тя беше решила да ги раздаде и да остави още един прекрасен спомен в нас за този град.
Цюрих и Берн.В тези градове съм била и преди и както ви казах в увода на този разказ с картинки, големите градове никога не са били мое мечтано местообитание дори за по няколко часа.Тълпите, движението мен ме напрягат, тази забързаност, блъскане с минувачи, внимаване да не ни блъсне трамвай...Като човек заплеснат по сгради и архитектура, не са безопасни за мен.
Лугано.Когато имам пълно доверие на човека измислил една екскурзия рядко търся нещо друго, което да си добавя в програмата.Първо защото доказано ни показва това което е интересно и ако не води всички някъде, дава насоки за други места, които да видим самостоятелно и второ времето е така добре оплътнено, че като цяло рядко остава нещо което да не видим.
Лугано може и да е малко градче, може езерото да привлича изцяло вниманието, но там има и неочаквани места, които са наистина неочаквани и поразителни.Като една малка църква, която на външен вид е като всички останали и човек като нищо може да реши да не влезе в нея, но когато сте с точния човек, няма да я пропуснете.
Влизайки вътре човек направо се изумява от красивите фрески, които превземат очите в тази малка църква.Санта Мария дей Аньоли.А фреските са не на кой да е, а на един от най-добрите ученици на Леонардо да Винчи, Бернардино Луини.
И не стига това, ами точно до входа или по скоро изхода, защото влизайки всеки се прехласва гледайки напред, но излизайки вижда три фрески, които всъщност са една но разделена на три.Тайната вечеря.Тази фреска първоначално се е намирала в задния двор на църквата, Луини я е рисувал тайно и не е искал да се вижда от уважение към своя учител, но според учените тя е толкова уникална, че след време я преместват в самата църква, но разделена на три.
Лугано може и да е малко градче, може езерото да привлича изцяло вниманието, но там има и неочаквани места, които са наистина неочаквани и поразителни.Като една малка църква, която на външен вид е като всички останали и човек като нищо може да реши да не влезе в нея, но когато сте с точния човек, няма да я пропуснете.
Влизайки вътре човек направо се изумява от красивите фрески, които превземат очите в тази малка църква.Санта Мария дей Аньоли.А фреските са не на кой да е, а на един от най-добрите ученици на Леонардо да Винчи, Бернардино Луини.
И не стига това, ами точно до входа или по скоро изхода, защото влизайки всеки се прехласва гледайки напред, но излизайки вижда три фрески, които всъщност са една но разделена на три.Тайната вечеря.Тази фреска първоначално се е намирала в задния двор на църквата, Луини я е рисувал тайно и не е искал да се вижда от уважение към своя учител, но според учените тя е толкова уникална, че след време я преместват в самата църква, но разделена на три.
И накрая преди да отлетим за Родината бяхме и в Милано, но в Милано разходката ни беше само по отъпканите туристически пътеки, така че няма да ви занимавам с тях до болка познати на всички.
И понеже всеки разказ трябва да има заключение, моето лично заключение и споделено мнение за тази екскурзия е, че тя е за всеки който иска да се докосне до Швейцария, да преживее Алпите, да се разходи в Колмар и да направи нещо италианско в Милано.Заслужаваше си да си подаря това пътуване.С добра компания, агенция и екскурзовод на които вярвам безусловно, това за мен е най-добрият начин да се трупат спомени.
