Страници

петък, 26 юли 2019 г.

Сицилия - различната, красивата - Ериче, Марсала и околности

 
 
   Сицилия ми се случи много неочаквано. Толкова набързо я реших, че нямаше време да се подготвя за нищо допълнително.Но промоции не се пропускат, нали? И ето как багажа беше стегнат набързо, работата зарязана, проблемите загърбени и докато се усетя за има няма час и половина самолета ни кацна на летището в Катания.
 
От серията разкази с картинки за Сицилия:

--- > Сицилия - замък и манна в Кастелбуоно

--- > Сицилия - Чефалу и Таормина

   Въпреки, че нямах време за подготовка си бях сигурна, че местата, които чувам за първи път ще ми харесат повече от другите, на които по цял ден ми излизат снимки във Фейсбук.
   Ериче беше такова едно място.Въпреки, че е кацнало на върха на планината и от него се вижда всичко наоколо, долу никога няма да разберете, че там горе има нещо, че даже хора и даже град.Така са се замаскирали от нападатели някога хората в Ериче.И това не е всичко, вървейки по улиците оградите и къщите така са построени, че създават усещане за изоставеност, но само една отворена входна врата ви дава да разберете, че зад високите зидове има дворове, цветя, хора.И за да заблудят максимално евентуалните нашественици, малките тесни улички никога не се пресичат.С една дума не се получават кръстовища.И поглеждайки към дъното на всяка улица никога не си сигурен дали тя има изход или свършва до нечия къща.И всичкото това, освен да заблуди врага има и друга полезност, получават се едни интересни течения, които са много приятни в горещите дни.
   В Ериче като се разхождате по малките и тесни улички, както казах местни хора няма да видите кой знае колко, но хвърляйте по едно око на табелките на вратите, на улиците, на лампите.А да, ще видите, че много от входните врати на магазините са едно цяло с прозореца (някъде из снимките има), това е защото едно време се е плащал данък на отвор да кажем и ако вратата и прозореца са отделни, ето ти двоен данък.Което ме подсеща, че къде ли не из Европа има такива едни странни данъци.В Ментон се сещам, там пък имало данък върху прозорците, но за да не е грозна една къща, като си зазидат половината прозорци, бяха си ги нарисували.Така ще се оставят хората да плащат данъци.Моля ви се.
   В Ериче има няколко традиционни сувенира.Първите са кораловите бижута и много красиви изделия с корал.Само че не направени от самия корал, ами корала е във вид на прах който е посипан върху  тях.Втория са едни тъкани черги, които много приличат на нашенски.Има всякакви.Третия сувенир в Ериче се яде.То навсякъде има аранчини в Сицилия, ама в Ериче имаше наистина много видове.А може би защото бях гладна ми се видяха много.Те са си улична храна, посочвате си кой вид искате, стоплят ви оризовата топка и ви я слагат в пакетче за из път.Като под различни видове имам предвид, че пълнежа е различен.
   Като забележителности в Ериче няма да ви посочвам отделни, защото той целия град си е забележителност.Тръгвате насам натам по уличките и набързо ще го разгледате от единия до другия край.А можете да си представите като се намира там горе на върха какви гледки има.Умопомрачителни.Каквото не можете да си представите, малко по надолу при снимките ще видите какво имам предвид.
   Снимките ми са подредени така, както съм ги снимала в движение.Доста са, но не можах да отделя кои ка по-по-най, затова, ако не ви се гледат, преминете нататък да видите Марсала, от кфято няма много за гледанея солниците на Трапани и гледки към Кастеламаре.
   Ако разказите ми с картинки ви харесват, ще се радвам да коментирате и споделите.Благодаря предварително!














































   В Марсала освен да се напиете с марсала май няма какво друго да се прави или поне не в следобедните часове, където дори заведения затварят за сиеста.Магазин, две църкви и толкова.Едната дори беше затворена когато минавахме покрай нея, но после я отвориха и я нащракахме набързо.












   На път за Марсала направихме една кратка спирка край солниците, които честно казано повече ми харесаха и заради мелниците и заради това, че оттам тръгваха едни лодки за едно островче Моция, което е от тези места, археологическите, а те както знаете са ми най на сърце.







   И малко гледки от високо към Кастеламаре.





Ако разказите, които разказвам ви харесват, заповядайте и във фесбук страничката на блога:










Няма коментари:

Публикуване на коментар