В Холандия ли сте, трябва да сте видели поне една вятърна мелница.Ако не сте, проверете си навигацията.Те са на много места, но най-много ,най-стари и най-истински са събрани на едно място, където преядох със сирене, така де тяхното така наречено сирене.Уж нарязани на малки парченца, ама опитайте и вие над 25 вида и да ви видя.На всичкото отгоре до всяко е сложено бурканче с някакъв дип, сладко или горчица, които му подхождат и става така, че от едно сирене пробваш няколко варианта.Отплеснах се пак.Ами стана дума за ядене и аз залитнах в тази посока.
За мястото да си кажа аз, преди да ви спомена и за сладоледа.Та в Заансе Сханс може да видите как са използвани мелниците преди години преди да бъдат пенсионирани, пренесени тук и превърнати в туристически атракции.Може да ги разгледате най-подробно, вътре и вън, отстрани, да им пипнете джаджите, покривите от слама, с една дума да станете половин мелничари накрая.Стига разбира се да не сте останали при сиренето, защото има и такава вероятност.
Какво можете да правите тук? Първо ви приветства една уникална гледка на мелници и нали това е равна земя, виждате си ги всичките.И наред с гледките както си му е реда още на първата крачка ви почват със сувенирите.А какъв по най-най сувенир в Холандия от дървеното сабо.Аз ги наричам така тези дървени обувки или чехли, но те си имат различни имена в различните северни страни.
Влизате в първата къщичка , а там ви посреща нещо като музей с най-различни по старост и вид дървени чепици.И за да сте напълно сигурни ,че искате да си имате такива ви правят и демонстрация на производството им.Тук им беше голямата грешка обаче, че бяха сложили един хубавец да показва и разказва и съм почти сигурна, че от дамите една най-много две да са, които могат да ви кажат какво са гледали и как се получават тези дървени обувки.
След демонстрацията си идваме на думата и се замотавате в магазина.А там каквито си искате хлопащи обувки и от всички номера.Моят съвет е да дадете пари за дървено сабо само ако имате зъб на съседите си под вас.Иначе не си заслужава.Те са и тежки на всичкото отгоре, дърво е това.Носят се задължително с дебели чорапи и трябва да имате поне две пръста след петата, иначе съседите отдолу може и да побеснеят, но вие ще си имате сериозни болежки.Вие си решавате обаче.В магазинчето има разбира се още милион и един сувенири в синьо и бяло и порцеланово.Няма начин да не си харесате нещо, което после ще се чудите у вас, "това сега защо го взех".Но така е то по екскурзии.
Излизате от първия магазин натоварени.Нищо, че така или иначе пак ще минете на връщане оттук, но сувенирите са вече с вас, че може и да свършат.И ви посрещат в една прохладна зала с милион и един вида сирене.Те може да са 25 както ни казаха, но накрая ще ви се виждат като милион и едно и най-вероятно половината да са в чантите ви на излизане.Разказват ви как го приготвят, как и за колко време го съхраняват и отивате в магазина.Опитвайте хора, не ги мислете, че ще им свърши.Но помислете все пак колко ви е ограничението на багажа като почнете да слагате в кошницата сиренето.И като опитвате пробвайте и всичките тези дипове, сосове, сладка и горчици, които са сложени до всеки един вид сирене.Пред мен се откриха много нови комбинации и вкусове и както казах после погледнах с други очи на твърдото сирене.Освен сирене в магазина има и всичките тези дипове, сосове, сладка и горчици за да можете и в къщи да почерпите с комбинацията, която ви е харесала най-много.Само да кажа, че имаше едно козе сирене с лавандула.Невероятна комбинация на вкус и аромат.
И накрая, но не по важност, продават сладолед, ама сладолед от истинска гъста мазна сметана.Не е сладък, но усещате, че за първи път от много години опитвате един абсолютно истински продукт.Тежък е, но е наистина интересен.
Натъпкани със сирене и сладолед е време да видим най-накрая и някоя мелница.Входа на тези, които могат да се разгледат е 5 евро на всяка.Има и една безплатна, но по някаква причина не ни остана време за нея.Ние помислихме че важи за всички петевровата цена, ама не.Както и да е де, пари се изкарват както казва един познат, намърдахме се в първата.И сега един от най-големите комплименти на това място беше, че като ни питаха на какъв език искаме брошурата, ние по навик казваме или руски или английски. Но някой, да е жив и здрав, взе че каза български и ето че дамата зад касата извади брошура на български.Ти да видиш! Много приятна изненада.Колко ни трябва да нас.
В мелницата се качихме на втория етаж откъдето се вижда чак до хоризонта.Много е хубаво, но стълбите са толкова наклонени и стръмни, терасата надвиснала над земята с раздалечени дъски, че аз както обичам такива височини, почти през цялото време горе си мислех за слизането.Но щом ви пиша това, оправих се.
Освен мелници, магазини, дегустации и заведения, на това място има и типични къщички, в които хората си живеят и ги поддържат.Няма как иначе, туристите са важен народ.
За мястото да си кажа аз, преди да ви спомена и за сладоледа.Та в Заансе Сханс може да видите как са използвани мелниците преди години преди да бъдат пенсионирани, пренесени тук и превърнати в туристически атракции.Може да ги разгледате най-подробно, вътре и вън, отстрани, да им пипнете джаджите, покривите от слама, с една дума да станете половин мелничари накрая.Стига разбира се да не сте останали при сиренето, защото има и такава вероятност.
Какво можете да правите тук? Първо ви приветства една уникална гледка на мелници и нали това е равна земя, виждате си ги всичките.И наред с гледките както си му е реда още на първата крачка ви почват със сувенирите.А какъв по най-най сувенир в Холандия от дървеното сабо.Аз ги наричам така тези дървени обувки или чехли, но те си имат различни имена в различните северни страни.
Влизате в първата къщичка , а там ви посреща нещо като музей с най-различни по старост и вид дървени чепици.И за да сте напълно сигурни ,че искате да си имате такива ви правят и демонстрация на производството им.Тук им беше голямата грешка обаче, че бяха сложили един хубавец да показва и разказва и съм почти сигурна, че от дамите една най-много две да са, които могат да ви кажат какво са гледали и как се получават тези дървени обувки.
След демонстрацията си идваме на думата и се замотавате в магазина.А там каквито си искате хлопащи обувки и от всички номера.Моят съвет е да дадете пари за дървено сабо само ако имате зъб на съседите си под вас.Иначе не си заслужава.Те са и тежки на всичкото отгоре, дърво е това.Носят се задължително с дебели чорапи и трябва да имате поне две пръста след петата, иначе съседите отдолу може и да побеснеят, но вие ще си имате сериозни болежки.Вие си решавате обаче.В магазинчето има разбира се още милион и един сувенири в синьо и бяло и порцеланово.Няма начин да не си харесате нещо, което после ще се чудите у вас, "това сега защо го взех".Но така е то по екскурзии.
Излизате от първия магазин натоварени.Нищо, че така или иначе пак ще минете на връщане оттук, но сувенирите са вече с вас, че може и да свършат.И ви посрещат в една прохладна зала с милион и един вида сирене.Те може да са 25 както ни казаха, но накрая ще ви се виждат като милион и едно и най-вероятно половината да са в чантите ви на излизане.Разказват ви как го приготвят, как и за колко време го съхраняват и отивате в магазина.Опитвайте хора, не ги мислете, че ще им свърши.Но помислете все пак колко ви е ограничението на багажа като почнете да слагате в кошницата сиренето.И като опитвате пробвайте и всичките тези дипове, сосове, сладка и горчици, които са сложени до всеки един вид сирене.Пред мен се откриха много нови комбинации и вкусове и както казах после погледнах с други очи на твърдото сирене.Освен сирене в магазина има и всичките тези дипове, сосове, сладка и горчици за да можете и в къщи да почерпите с комбинацията, която ви е харесала най-много.Само да кажа, че имаше едно козе сирене с лавандула.Невероятна комбинация на вкус и аромат.
И накрая, но не по важност, продават сладолед, ама сладолед от истинска гъста мазна сметана.Не е сладък, но усещате, че за първи път от много години опитвате един абсолютно истински продукт.Тежък е, но е наистина интересен.
Натъпкани със сирене и сладолед е време да видим най-накрая и някоя мелница.Входа на тези, които могат да се разгледат е 5 евро на всяка.Има и една безплатна, но по някаква причина не ни остана време за нея.Ние помислихме че важи за всички петевровата цена, ама не.Както и да е де, пари се изкарват както казва един познат, намърдахме се в първата.И сега един от най-големите комплименти на това място беше, че като ни питаха на какъв език искаме брошурата, ние по навик казваме или руски или английски. Но някой, да е жив и здрав, взе че каза български и ето че дамата зад касата извади брошура на български.Ти да видиш! Много приятна изненада.Колко ни трябва да нас.
В мелницата се качихме на втория етаж откъдето се вижда чак до хоризонта.Много е хубаво, но стълбите са толкова наклонени и стръмни, терасата надвиснала над земята с раздалечени дъски, че аз както обичам такива височини, почти през цялото време горе си мислех за слизането.Но щом ви пиша това, оправих се.
Не стигна в много добърв вид до дома, но исках да ви я покажа.А може и да си прочетете за мелницата, ако ви е интересно.
Освен мелници, магазини, дегустации и заведения, на това място има и типични къщички, в които хората си живеят и ги поддържат.Няма как иначе, туристите са важен народ.
Ако Холандия ви е харесала, ще ви хареса и тази най-обикновена разходка из Харлем:
Ако историите, които разказвам и рецептите, които споделям Ви харесват, ще Ви бъда благодарна ако коментирате и споделяте.
Добре сте дошли и във Фейсбук страничката на блога:
Ех! Въздъх! Искам пак там!
ОтговорИзтриванеПожелавам ти го :)
Изтриване