За кой ли път се сбъдна правилото, че малките спирки в една екскурзия са много по-прекрасни и запомнящи се от големите и известните.А тази спирка я открих съвсем случайно.Докато търсех какво интересно да посетим в района на Орешак, където щяхме да бъдем един уикенд, попаднах на снимка на много красив параклис, намиращ се в една махала близо до селището.На място видях табелката, която оказваше посоката и ето, че се движехме по тесния планински път към нея.
Пътят свърши и излязохме на билото където веднага видях параклиса, който беше нашата цел.Слязох от колата, огледах се наоколо и бях поразена.Наоколо бяха разпръснати най-прекрасните стари къщи, които обаче бяха съвсем запазени, явно някой ги беше стегнал и оставил на такива като мен да им се радват.Без огради, без забранителни табели.Огледах се за хора и хора няма.И въоръжена с куче и фотоапарат събрах поредната доза спомени.
И къщите бяха красиви, но и природата не изоставаше.А дърветата мили хора бяха отрупани с плод.Земята под тях зарината с още повече.Къде ги събраха тези крехки дървета всичките тези плодове? А хора никакви.Тишина нарушавана единствено от течащата от старата чешма вода и по някое "туп" от време на време, когато следващия узрял плод беше решил да падне.Невероятно сладки круши и огромни сочни кисели ябълки едва побиращи се в ръцете ми.В последствие разбрах, че в махалата живеят постоянно 16 човека.Което обясняваше непотърсените плодове и тишината.
Ядох до насита и снимах до полуда.
Може да е само махала, но това място има много история.И всичко започва от една майка на 12 деца, която бяга високо в планината за да ги скрие.Момчетата да не отидат еничери, момичетата да не бъдат взети в нечий харем.Тази майка е именно нашата баба Стана.
През годините махалата ставала все по населена.Мястото е хубаво, а има и манастир наблизо (Троянският).Заселвали се хора от близо и далече.Като един Станчо от Дряново, на който викали Дряна, а после станал и Дренски.Но не той, а неговия син Калчо Дренски е човекът, който е направил много за това място като помагал на хората и построил училището, за да не ходят децата чак до Орешак.Силни благодорни гени ще е имал този човек, защото не кой да е, а неговите потомци, заселили се в Англия са основните виновници махалата днес да изглежда така.Джон Бризби, който е юридически съветник не на кой да е , а на нейното величество, вместо да пие чая с нея, решава със съпругата си да търсят корените си.И откакто са ги намерили непрекъснато даравят средства за възстановяването на махалата.Възстановяват и училището, където всяка година спонсорират и различни детски мероприятия доколкото разбрах.С една дума, англичанин с голямо българско сърце.
Пътят свърши и излязохме на билото където веднага видях параклиса, който беше нашата цел.Слязох от колата, огледах се наоколо и бях поразена.Наоколо бяха разпръснати най-прекрасните стари къщи, които обаче бяха съвсем запазени, явно някой ги беше стегнал и оставил на такива като мен да им се радват.Без огради, без забранителни табели.Огледах се за хора и хора няма.И въоръжена с куче и фотоапарат събрах поредната доза спомени.
И къщите бяха красиви, но и природата не изоставаше.А дърветата мили хора бяха отрупани с плод.Земята под тях зарината с още повече.Къде ги събраха тези крехки дървета всичките тези плодове? А хора никакви.Тишина нарушавана единствено от течащата от старата чешма вода и по някое "туп" от време на време, когато следващия узрял плод беше решил да падне.Невероятно сладки круши и огромни сочни кисели ябълки едва побиращи се в ръцете ми.В последствие разбрах, че в махалата живеят постоянно 16 човека.Което обясняваше непотърсените плодове и тишината.
Ядох до насита и снимах до полуда.
Може да е само махала, но това място има много история.И всичко започва от една майка на 12 деца, която бяга високо в планината за да ги скрие.Момчетата да не отидат еничери, момичетата да не бъдат взети в нечий харем.Тази майка е именно нашата баба Стана.
През годините махалата ставала все по населена.Мястото е хубаво, а има и манастир наблизо (Троянският).Заселвали се хора от близо и далече.Като един Станчо от Дряново, на който викали Дряна, а после станал и Дренски.Но не той, а неговия син Калчо Дренски е човекът, който е направил много за това място като помагал на хората и построил училището, за да не ходят децата чак до Орешак.Силни благодорни гени ще е имал този човек, защото не кой да е, а неговите потомци, заселили се в Англия са основните виновници махалата днес да изглежда така.Джон Бризби, който е юридически съветник не на кой да е , а на нейното величество, вместо да пие чая с нея, решава със съпругата си да търсят корените си.И откакто са ги намерили непрекъснато даравят средства за възстановяването на махалата.Възстановяват и училището, където всяка година спонсорират и различни детски мероприятия доколкото разбрах.С една дума, англичанин с голямо българско сърце.
Благодаря за чудесната разходка! Снимките са много добри, и разказват много.
ОтговорИзтриванеМного благодаря, Цвети :)
ИзтриванеСветла,
ОтговорИзтриваненасладих се с удоволствие на това прекрасно местенце.Жалко е ,че толкова българи напуснаха България и изоставиха родните си места.А нашите управници за жалост не обръщат явно никакво внимание.Жалко е,че България няма родно производство макар,че е толкова красива.В северна България по селата е пълна разруха.Дано един ден с помощ от хората се възстанови разрушеното, но разграбеното няма как.В това местенце явно все още се е запазила чистотата на природата и къщите.
Поздрави и лека и спорна нова седмица !
Благодаря, Ели :) За съжаление това е един малък оазис насред цялата ни държава.Все се надявам такива места да стават повече
ИзтриванеКралицата няма съветник с име Джон Бризби нито Бризбейн (Бризбейн фамилия в Англия има, но не и Бризби). Извинявам се, но живея в Лондон и в търсачката на английски не открих такъв кралски съветник!
ОтговорИзтриванеВ статии и репортажи за това място така разказваха за тези хора, аз няма откъде да си го измисля, а не ми и трябва.
Изтриване