Егейския круиз в разкази с картинки:
На Санторини всеки уважаващ себе си турист пристига по вода.Още като наближавахме острова и в далечината се показа скала с бял сняг отгоре.Разбира се това не е сняг,това са си къщите на Санторини,но отдалече зрителната измама е много интересна.Ако човек не е виждал предварително как изгледа острова отстрани,а е виждал само познатите синьо бели къщички,доста ще се стресне къде е попаднал.Какво става тук? Къде е познатия пейзаж? Ами там си е,високо горе.
Акустирахме на Санторини следобяд.Интересното е,че дъното на Калдерата е дълбоко над 500 метра,поради което корабите там не могат да пускат котва.Така де,кой има котва с въже повече от половин километър.Затова ако си следите кораба от високо ще го виждате как е ту тук,ту там,но си чака търпеливо нетърпеливите пасажери.
"Архипелагът е с вулканичен произход, известен преди всичко с катастрофалното вулканично изригване, станало там през 1400 г. пр.н.е. Преди това изригване бреговата линия на Санторини е била почти правилна окръжност, получена в резултат на вулканичните изригвания, довели до образуването на острова. При изригването вулканът експлодира с такава мощ, че централната част на Санторини литва във въздуха. На нейно място се образува огромен кратер (по-точно калдера), който се запълнил с морска вода. Учените преценяват, че изригването взривило планина с височина 1300 м. Във въздуха били вдигнати 100 куб. км. скали. Следи от чудовищната експлозия са открити в Египет и по цялото източно крайбрежие на Средиземно море. И днес на малкия остров Неа Камени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер.
Историците смятат, че изригването на вулкана е причината за изчезването на критско-минойската цивилизация – остров Крит се намира само на 100 км на юг от Санторини, и вероятно е бил опустошен от образувалата се при експлозията огромна вълна. Счита се, че това е една от възможните основи на мита за Атлантида."
Обиколката ни на острова започна от новото пристанище където ни изсипаха десетките лодки от кораба.Всичкия народ беше натоварен на автобуси,които като керван потеглиха нагоре за да заведат туристите на така мечтаните места.Правейки обиколка на острова първата ни спирка беше селището Ия.Автобуса паркира и всички се изсипахме по малките и тесни бели улички.На места къщите и стълбите им са така варосани,че бялото направо те заслепява.А тълпата е такава,че по улиците има две редици в двете посоки.Вървиш в колонка по един,внимаваш да не се подхлъзнеш,в същото време снимаш и още повече разглеждаш.Ако влезеш в магазинче,после поне десет минути чакаш да се включиш в потока от замаяни туристи.Няма как да е друго на едно такова световно място.
Тълпата в Тира е не по-малка от тази в Ия,магазините се редуват със заведения,заведенията с малки хотели.Ако погледнеш към склоновете на острова,всичко се слива в една бяла картина,огряна от слънчевата светлина,която според движението на слънцето сменя нюансите на бялото от заслепяващо до тъмно сиво.
Когато слънцето залезе и изгря уличното осветление бавно се насочихме към горната станция на лифта.Бяха ни предупредили,че дори опашката да е огромна да не се притесняваме,защото само на Санторини кораба винаги чака своите пасажери.Служители на компанията стоят и горе и долу и наблюдават потока от туристи.А на кораба както си е правилото за прибиране, всеки минава на проверка за да се знае къде е неговото присъствие.
Няколко думи за залеза.Слънцето го видях да залязва от Тира,но усещането за залез започна още в Ия в късния следобед.И двете градчета се намират на високо и слънцето ги огрява отвсякъде без нещо да го спира и дори да искаш няма как да не усещаш през цялото време движението на огненото кълбо докато пада към морето.Аз лично го усещах като при затъмнение,как постепенно сенките стават различни,бялото от много бяло посивява и това в продължение на няколко часа докато не потъне в морето и не падне мрак.Не може да се опише.Затова му го признавам уникалния залез на Санторини.Защото на равната континентална земя не може да се получи този ефект.
Малко хора предварително се замислят,че Санторини има и обикновено изглеждаща част.Защото Санторини не е само столицата Тира и градчето с известния залез Ия.Санторини има и друга страна.Равна и ниска,камениста и осеяна с къщи и вили.Но колкото и обикновено да изглежда пейзажа,едни растения правят необикновена тази част и това са лозята на Санторини.При липса на нормална почва,при още по голяма липса на вода,защото на острова няма и капка от собствен източник,тези лози не само растат,ами и дават грозде,от което се прави и хубаво вино,наречено винсанто.На пръв поглед лозята приличат на бурени,но като се позагледахме видяхме оформени като корони или гнезда лози, в центъра на които зрее гроздето.Защитено от жаркото слънце и в същото време се пази всяка капчица влага.От автобуса нямаше как да се получат хубави снимки затова си позволих да си взема няколко от Интернет.
Пожелавам на всички да отидете и да намерите нещо свое на този остров,свой залез,своя гледка,свое усещане.Това си е един уникален и много интересен остров,който може и да не оглави личната ми класация от любими острови,но се радвам че видях. Защото не красивите разкази и реклама определят кое е вашето място,а Вашите собствени очи и сърце.И ако те го харесат,друго не е важно.
Надявам се,че разказите с картинки от всяко едно място,което посетихме на този мини круиз в Егейско море да Ви е харесал.Благодаря за вниманието!
Няма коментари:
Публикуване на коментар