Славянски гювеч, една вкусна любовна афера

 

Ние със славянският гювеч имаме дълга и неразрушима любовна история.Тя започва много отдавна, преди доста години когато го опитах за пръв път в една закусвалня.Топеше се в уста.После много често се случваше баща ми да се обади и да каже, излез на улицата да ти подам нещо.Отивам, а той ми подава през прозореца на колата пластмасова кутия пълна със славянски гювеч.Ходил да обядва, видял че има и ми взел, защото знае че много го обичам.Защото то аз на храна се радвам на какво друго.Оттогава това си е нещо като ритуал, всеки път когато го готвят или ме вика или ми носи.Ама то славянския гювеч ако случи на готвач, в онези големи тави и огромни фурни, става нещо велико!

Това е рецепта, която всеки знае, но ми се искаше да си я имам в блога.Все пак той показва това, което аз приготвям в ежедневието си, обичам да хапвам, а специално това ястие ми е в топ 3 на любимите ми.Тази рецепта е така както го приготвят в нашата закусвалня, тази за която ви разказах и разбира се това за мен е класическият вариант, въпреки че като много рецепти и тази съм я виждала в различни варианти.Но за мен славянският гювеч е месо, ориз, червени чушки и домати като задължително трябва да има баланс между тях.

За славянският гювеч наистина мога да напиша роман, толкова да го обичам.

Като всяко любимо ястие обаче не го правя често, както се казва искам да му се насладя до последното оризче както си трябва.Искам да е специален момент.

Какво е необходимо за три-четири порции:

свинско месо около 250-300 грама

(месото е на хапки, а оризът прекалено вкусен, така че е достатъчно)

чаена чаша (вместимост 250ml) ориз

глава лук

червена чушка (по-добре да е печена, но и сурова става)

един-два домата пресни или от консерва

сол

олио

магданоз за сервиране

   Два начина за приготвяне на славянският ориз: със сурово или предварително сварено месо, защото се случва понякога да имам сварено месо и да ми се дояде това ястие.

Със сурово месо:

Нарязвам месото на малки парчета.Задушавам в малко олио, буквално да побелеят

Прибавям нарязан на ситно лук, червена чушка ( най добре е печена, но ако е прясна се задушава повече и задължително са червени), нарязани един-два домата от консерва или пресни

Добавям ориза да се разбърка с чушките и доматите.Посолявам.

В тавичка прехвърлям месото с ориза и заливам с гореща вода.Водата ми е едно към три, обичам го добре сварен и леко течен

Поръсвам с олио, защото славянския гювеч трябва да е мазен.

Пека до готовност.Накрая се поръсва с пресен магданоз, но аз слагам само като за цвят, някак не ми е чак толкова вкусен с много магданоз.

Със сварено месо:

В малко олио задушавам нарязан на ситно лук, червена чушка ( най добре е печена, но ако е прясна се задушава повече и задължително са червени), нарязани един-два домата от консерва или пресни

Добавям ориза да се разбърка с чушките и доматите.Посолявам само ако месото не е варено със сол.

В тавичка прехвърлям ориза и заливам с бульона от свареното месо в съотношение едно към три, обичам го добре сварен и леко течен

Слагам и свареното месо.Дори сварено, при готвенето то не се разпада, защото ястието не се бърка.Дори става още по-вкусно.

Поръсвам с олио, защото славянския гювеч трябва да е мазен.

Пека до готовност на ориза.Накрая се поръсва с пресен магданоз, но аз слагам само като за цвят, някак не ми е чак толкова вкусен с много магданоз.

Важни моменти:

Месото може да е плешка или врат, като при врат не слагам много допълнително олио.Като цяло е добре месото да е шарено за да си пусне мазнина в ястието.

Ако си имате подходящ съд за това, може да започнете ястието само в него като първо започнете на котлона, после да прехвърлите във фурната.

Ако докато се готви течността се изпари преди да е готов ориза, долейте задължително вряла вода или бульон

Обичам оризът да е леко течен когато е готов, тогава вадя тавата и покривам или с хартия или с друга по голяма тава.Така оризът се запазва сочен, не изпръхва.

Много често при печене чушките и доматите остават отгоре, затова обичам да го разбърквам един или два пъти по време на печене.На снимката на тавата виждате ястието в неразбъркан вариант.

Да ви кажа, на това ядене повече обичам ориза, защото той си поема от месото, от доматите, от чушките, от мазнинката... Казвам ви, това нещо не е за всеки път, то е специално