Да си призная никога не съм се задълбочавала в това да науча повече факти за Атон.Не само заради това, че като жена не мога да отида там, но и защото не ми е било интересно какво се случва на едно такова религиозно място, обитавано основно от монаси.Така се случи обаче, че имах възможност да пътувам до там или поне докъдето ми е позволено и като човек имащ се за любознателен и любопитен преди това и след като се върнах "питах" за повече информация.Така че това са малко интересни факти, които прочетох в няколко статии, публикации и разбира се с любезното съдействие на AI и които може да са ви интересни и на вас, както бяха на мен.
Първо разбира се като жена, на която е забранено да посети това място и може да го доближи максимум на 500 метра по море, ми беше интересно защо това е така.Първо това правило се нарича аватон и основната идея е монасите да не се изкушават, да не се разсейват и нищо да не им напомня за светския живот, семейството и възпроизводството.Духовната причина обаче е такава, че според преданието Света гора е посветена само и единствено на Дева Мария, която корабокруширала тук и е била толкова запленена от мястото, че измолила от Сина си тук да бъде нейната градина.Затова друг женски крак не може да стъпи тук, монасите трябва да отдават почит само на Нея.
На полуостровът са забранени дори женски животни с изключение на котките за да се справят с гризачите, малко на брой кокошки само защото от жълтъка на яйцата правят бои за иконите и дивите животни, които не могат да контролират, но всъщност ;монасите рядко виждат.
Друго, което ми беше интересно е, защо след като е полуостров, достъпа всъщност се осъществява само по море.
Сухопътната граница е преградена, а достъпа по море е по-лесен начин да се контролира достъпа и броя хора, които са допускани.Освен това терена на полуострова е планински, стръмен, пътищата не са асфалтирани, няма много превозни средства да улеснят предвижването, но което пък допълнително помага за поддържане на тишина и уединение.
Други интересни факти са, че на Атон се използва византийско време.При него денят започва не в полунощ, а при залез слънце (с изключение на един манастир където денят започвал при изгрев).Тук и календара е различен, използват Юлиянския календар и на Атон датата е с 13 дни по-рано.
За Атон най-вече заради особеностите в живота там има специално подписан протокол според който там могат да се нарушават така да се каже правата на човека с това да не се допускат хора, няма равенство на половете и това с идеята да се съхрани това културно и религиозно наследство.
Монасите вярват, че молитвите са по-важни за тях отколкото гостоприемството например.Затова и броят посетители е ограничен, като допуснатите трябва да се подчиняват на манастирския режим.
Ако сте мъж имате възможност на място да разгледате всички манастири.Трябва ви специално разрешение все пак, защото броят посетители се контролира.
Карея е единственото „градче“ и столицата на монашеската република. Там се намират:Протатът, това е сградата на монашеското правителство (Свещения Кинотис), което управлява Атон.Губернаторство, офисът на гръцката държава, който следи за реда и главната църква на Атон.В Карея има малка полицейска станция, поща, медицински пункт, аптека, банка и дори малки магазинчета, където монасите продават ръчно изработени църковни предмети, тамян, мед и зехтин.Пристанището Дафни пък е главната морска врата на Атон. Всички мъже-поклонници пристигат с корабите първо тук. На пристанището има митнически пункт, полиция и спирка за малките автобусчета, които извозват хората по черните пътища към Карея и вътрешността.
На Света гора не всички монаси живеят в манастири.Има и малки манастирски селища, наречени скитове. Те винаги принадлежат на някой от 20-те големи манастира. Келии, големи селски къщи с малък параклис и земя наоколо. В тях живеят от 2 до 6 монаси, които се издържат сами чрез земеделие, пчеларство или рисуване на икони.Каливи и Катизми: съвсем малки постройки за един или двама монаси, често без обработваема земя, предназначени само за молитва.В най-южната и дива част на Атон, наречена Карулия, по отвесните скали има прикрепени малки колиби и пещери. Там живеят отшелници в пълен изолационен режим. До тях се стига само по висящи вериги и въжета над морето.
И нещо важно за тези, които ще предприемат това пътуване по вода, носете си бинокъл! Ако сте фогографи няма нужда да ви казвам, че трябва да имате подходящ обектив.
Корабчето за обиколката покрай брега се взима от Уранополи, наречен Небесен град, защото той е последната спирка преди земния рай на монасите.
Първо разбира се като жена, на която е забранено да посети това място и може да го доближи максимум на 500 метра по море, ми беше интересно защо това е така.Първо това правило се нарича аватон и основната идея е монасите да не се изкушават, да не се разсейват и нищо да не им напомня за светския живот, семейството и възпроизводството.Духовната причина обаче е такава, че според преданието Света гора е посветена само и единствено на Дева Мария, която корабокруширала тук и е била толкова запленена от мястото, че измолила от Сина си тук да бъде нейната градина.Затова друг женски крак не може да стъпи тук, монасите трябва да отдават почит само на Нея.
На полуостровът са забранени дори женски животни с изключение на котките за да се справят с гризачите, малко на брой кокошки само защото от жълтъка на яйцата правят бои за иконите и дивите животни, които не могат да контролират, но всъщност ;монасите рядко виждат.
Друго, което ми беше интересно е, защо след като е полуостров, достъпа всъщност се осъществява само по море.
Сухопътната граница е преградена, а достъпа по море е по-лесен начин да се контролира достъпа и броя хора, които са допускани.Освен това терена на полуострова е планински, стръмен, пътищата не са асфалтирани, няма много превозни средства да улеснят предвижването, но което пък допълнително помага за поддържане на тишина и уединение.
Други интересни факти са, че на Атон се използва византийско време.При него денят започва не в полунощ, а при залез слънце (с изключение на един манастир където денят започвал при изгрев).Тук и календара е различен, използват Юлиянския календар и на Атон датата е с 13 дни по-рано.
За Атон най-вече заради особеностите в живота там има специално подписан протокол според който там могат да се нарушават така да се каже правата на човека с това да не се допускат хора, няма равенство на половете и това с идеята да се съхрани това културно и религиозно наследство.
Монасите вярват, че молитвите са по-важни за тях отколкото гостоприемството например.Затова и броят посетители е ограничен, като допуснатите трябва да се подчиняват на манастирския режим.
Ако сте мъж имате възможност на място да разгледате всички манастири.Трябва ви специално разрешение все пак, защото броят посетители се контролира.
Карея е единственото „градче“ и столицата на монашеската република. Там се намират:Протатът, това е сградата на монашеското правителство (Свещения Кинотис), което управлява Атон.Губернаторство, офисът на гръцката държава, който следи за реда и главната църква на Атон.В Карея има малка полицейска станция, поща, медицински пункт, аптека, банка и дори малки магазинчета, където монасите продават ръчно изработени църковни предмети, тамян, мед и зехтин.Пристанището Дафни пък е главната морска врата на Атон. Всички мъже-поклонници пристигат с корабите първо тук. На пристанището има митнически пункт, полиция и спирка за малките автобусчета, които извозват хората по черните пътища към Карея и вътрешността.
На Света гора не всички монаси живеят в манастири.Има и малки манастирски селища, наречени скитове. Те винаги принадлежат на някой от 20-те големи манастира. Келии, големи селски къщи с малък параклис и земя наоколо. В тях живеят от 2 до 6 монаси, които се издържат сами чрез земеделие, пчеларство или рисуване на икони.Каливи и Катизми: съвсем малки постройки за един или двама монаси, често без обработваема земя, предназначени само за молитва.В най-южната и дива част на Атон, наречена Карулия, по отвесните скали има прикрепени малки колиби и пещери. Там живеят отшелници в пълен изолационен режим. До тях се стига само по висящи вериги и въжета над морето.
И нещо важно за тези, които ще предприемат това пътуване по вода, носете си бинокъл! Ако сте фогографи няма нужда да ви казвам, че трябва да имате подходящ обектив.
Корабчето за обиколката покрай брега се взима от Уранополи, наречен Небесен град, защото той е последната спирка преди земния рай на монасите.
Пристанището на българският манастир Свети Георги Зограф или Зографският манастир.Той заема девето място в строгата йерархия на общо 20-те действащи манастира на Атон.Интересно е как е решено манастира да се нарича така.Манастирът е създаден от трима братя, които не можели да решат кой да е патрона на манастира.Една нощ оставили празна дъска и започнали да се молят.Молили се цяла нощ и на сутринта намерили изографисан на нея образът на Свети Георги и понеже била изографисана сама, нарекли го Свети Георги Зограф.Това, което е интересно и направо чудотворно е, че по същото време в Палестина в манастира Фануил пред очите на монасите образът на Свети Георги на тяхната икона изчезнал, а игуменът им получил видение, че светецът си е избрал нов дом в Атон.Монасите тръгнали към Атон, намерили манастира и видели там своята икона.
Дохиар („Свети Архангели“).Манастирът Дохиар пази една от най-големите и обичани светини на цяла Света гора – чудото на иконата „Света Богородица Скоропослушница“. Името ѝ означава „Тази, която чува молитвите изключително бързо“.Небесните покровители на Дохиар са Архангелите Михаил и Гавриил. Тъй като те са закрилници и на бойната авиация, манастирът неофициално се нарича „военният манастир“ на Атон.
Ксенофонт („Свети Георги“).В него се пази най-голямата мозаечна икона в целия свят. Тя изобразява Свети Георги Победоносец.
В новата главна църква на манастира се намира един от най-красивите иконостаси на Атон. Той е изработен изцяло от чист бял мрамор и е украсен с невероятно детайлни дърворезби.Освен това, това е един от малкото манастири на Света гора, който има в двора си две големи главни църкви – една много стара от XI век и една по-нова и огромна от XIX век.
Свети Пантелеймон (Руският манастир).Един от най-внушителните манастири на Атон.Някога руските царе са изпращали огромни количества злато, скъпоценни камъни и пари за строежа на манастира и това допринася за неговата грандиозна осанка.За разлика от сивите каменни покриви на гръцките манастири, покривите и куполите на „Свети Пантелеймон“ са боядисани в ярко зелено, а куполите имат типичната за Русия форма на луковица. На върховете им блестят огромни златни кръстове.В началото на XX век тук са живеели над 2000 руски монаси. Това е бил най-населеният манастир на Атон.Днес в руския манастир „Свети Пантелеймон“ живеят около 70 до 100 монаси.Макар че сградите са огромни и могат да поберат до 5000 души, те остават полупразни и се ползват предимно за настаняване на поклонници.
Ксиропотам („Свети 40 мъченици“) – Разположен е малко по-нагоре в планината, над главното пристанище Дафни.В този манастир се съхранява най-голямата оцеляла част от Кръста, на който е бил разпнат Исус Христос Това безценно парче дърво има дължина 31 сантиметра. На него ясно се вижда една от дупките, направени от гвоздеите, с които са били заковани ръцете или краката на Христос.Парчето от Кръста е вградено в голям дървен кръст, украсен с диаманти и рубини. Според монасите, всяка година на празника на Кръстовден (когато светинята се изнася за поклонение), по сухата дървесина на Кръста по чудодеен начин пониква свеж зелен босилек.
Симонопетра („Рождество Христово“) – Най-сниманият и зрелищен манастир на Атон. Той буквално виси върху отвесна скала на 230 метра над морето.Почти невъзможно е да не си момисли човек колко много прилича на тибетски манастир. Сградата има седем етажа и е кацнала на върха на една-единствена, тясна и отвесна гранитна скала.
Манастирът е основан през XIV век от отшелника Свети Симон.Най-голямата и известна светиня на манастира е лявата ръка на Света Мария Магдалена. Ръката е запазена напълно непокътната вече над 2000 години. Кожата, сухожилията и ноктите са цели.Монасите и учените, които са я изследвали, са изумени от факта, че ръката поддържа постоянна човешка телесна температура (около 36-37 градуса).
Григориат („Свети Николай“).Монасите нарочно избрали това ниско място, за да имат лесен и бърз достъп до морето. По това време лодките и корабите били единственият начин за пренасяне на храна, строителни материали и дърва за огрев.Строежът на брега обаче имал огромна цена. Манастирът станал лесна мишена за пиратите, които редовно нападали Атон и го ограбвали. Затова сградите са затворени като мощна крепост с високи стени и малки прозорци, обърнати към вълните.
Най-обичаната светиня тук е чудотворната икона на Света Богородица Пътеводителка.През 1761 година в манастира избухва ужасяващ пожар. Пламъците изпепеляват абсолютно всичко, но когато монасите се завърнали насред димящите останки те открили иконата на Богородица напълно невредима. Дървото дори не било обгорено, а боите греели все така ярко. Днес тя се намира на специален трон в главната църква.
Дионисиат.В Дионисиат се пази една от най-древните и исторически важни икони в християнския свят – Света Богородица Акатистна (или „Похвала на Пресвета Богородица“). Тя е направена не с обикновени бои, а от мастик и восък.Тъй като манастирът е посветен на Свети Йоан Кръстител, тук се пази неговата дясна ръка. Тя е поставена в изключително красив ковчег от чисто злато и сребро.
Свети Павел.Това е една от най-големите светини в целия християнски свят. Манастирът пази истинските дарове, които тримата мъдреци (влъхвите) донасят на бебето Исус във Витлеем – злато, тамян и смирна.Златото е под формата на 28 отлично запазени златни плочки с различни форми (квадратни, триъгълни) и изящни орнаменти. Тамянът и смирната са смесени заедно и са оформени като 62 малки тъмни топчета, подобни на маслини.
Пътувайки към Уранополи и хотела близо до града, където щяхме да отседнем преди разходката около манастирите, спряхме за малко в селището Ставрос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар