Зимна яхния с червена леща и зеленчуци

 

Ако първия ви въпрос е бил, защо пък точно зимна, само ми погледнете продуктите и веднага ще ви стане ясно.

Тази зима ще е зимата на тиквата, защото продължавам да я използвам във все повече солени основни ястия.И да ви кажа, получава се феноменален резултат.

Какво използвах:

чаена чаша червена леща

тиква

морков

праз

целина

половин глава лук 

три-четири скилидки чесън

олио

чаена лъжичка куркума

чаена лъжичка сух босилек

сол

Чудех се как да ви обясня количествата на зеленчуците и го измислих така:

- когато нарежете праза, целината, тиквата и моркова трябва да получите еднакви количества, като само целината ви да е по-малко от останалите или казано по друг начин по една чаена чаша нарязани на кубчета тиква, морков, праз и половин чаша целина.

Много често, да не кажа винаги куркумата я използвам само за цлят, т.е. слагам съвсем малко количество, не повече от върха на лъжицата.Тук обаче искам да се усеща и вкусът й, затова слагам повече.

• Слагам зеленчуците в тенджерата и ги заливам с топла вода само колкото да се покрият.Добавям супена лъжица олио и оставям на слаб огън да се задушават.Не пържа, задушавам, просто така съм си свикнала, защото се съобразявам със стомаха на един от дегустаторите ми, а покрай него научих и всички останали
• Докато зеленчуците се готвят, заливам червената леща с вода за да забързаме още повече нещата.Както знаете тази леща има свойството да става за отрицателно време, но има начин и още да се забърза всичко.Ще видите,че само докато се задушават някакви си зеленчуци тя вече ще е поела от водата и удвоила обема си.
• Когато зеленчуците се задушат, т.е. са почти омекнали, измиваме лещата и я прибавяме.Поръсваме с подправките - босилека и куркумата.Разбъркваме и заливаме вода според това колко течна я искаме яхнията.Няма нужда да ви казвам, че ако сложите повече вода ще си имате супа в едно добро количество.Само че аз исках да е гъста яхния и затова сложих по-малко вода.И за да съм точна водата ми е около три пръста над продуктите.Лещата ни вече е поела течност и не й трябва много време за готвене.
• Накрая посолявам, разбърквам, опитвам и спирам котлона.

И оставям яхнията да си стои настрана.Постните яхнии, особено пък с леща е добре да си постоят известно време.Така поемат аромати,вкусове и стават дори двеста пъти по-вкусни, ако веднага разсипете ахнията за ядене.Вкусът на готовата леща е съвсем различен от забравената леща.

Питка с плънка от картофи и кашкавал

 

   Останаха ми едни сварени картофи от една нереализирана картофена салата и се сетих, че преди време видях една рецепта за питки с картофена плънка.Речено сторено, ето как измислих моята, като разбира се добавих и кашкавал за още по-добър вкус.

   Хубавото на тези питки с плънка е, че може да я подправите с каквато си искате любима подправка като мерудия, самардала, мащерка, риган или пък никаква.

Какво използвах:

за тестото използвах комбинацията за питката със сирене и кашкавал, защото тя е наистина много вкусна, а и аз имах по ръка точно толкова прясно мляко: Питка със сирене и кашкавал

чаена чаша прясно мляко

чаена чаша топла вода

чаена чаша олио (не я препълвайте, защото ще сложим и масло)

равна супена лъжица суха мая

супена лъжица масло

пет чаени чаши брашно

сол

намачкани картофи около две чаени чаши

настърган кашкавал - чаена чаша

• Замесвате си меко тесто по реда на изписване на продуктите.
• Оставяте го да удвои обема си на топло
• Докато чакате тестото, сварете си картофи задължително в солена вода.
• Намачкайте картофите и ги оставете да изстиват.
• Готовото тесто изсипвате на плота и го притискате да му излезе въздуха.Раздърпвате го така, че да може да поставите плънката.
• Смесвате изстиналите намачкани картофи с настъргания кашкавал и слагате тази смес по средата на тестото.
• Загръщате картофената смес с тестото от всички страни като вързопче,така че плънката да не се подава отникъде, обръщате и слагате в тавичка за печене.Отгоре правите отвор и печете на 200 градуса около 25 минути.Това обаче зависи колко плоска сте я направили,големината на тавичката и т.нат. затова като се зачерви я проверете.
• Вадите, завивате с кърпа и оставяте десетина минути.
• Хапва се топла, но не и гореща и внимавайте да не се опарите с плънката.

Допълнение:

• може да приготвите като хляб, но за да се изпече както трябва прецених, че като плоска питка е по-добре
• може да направите няколко малки питки вместо една цяла
• може да добавите любима подправка в плънката

Солена палачинкова торта

 

    Солените палачинкови торти са с безкрайни възможности за приготвяне.Това, което ви трябва са палачинки и нещо с което да ги намажете за да получите добра торта, защото без мазило по добре просто си напълнете палачинките поотделно.Ако имате крема сирене и/или майонеза, това ще ви гарантира едно добро обединение да го наречем на продуктите.Намазвайки с тях всяка една палачинка, всичко друго което сложите между тях ще се "държи" за тях и после всяка хапка ще ви е цяла.С една дума всичко ще се спои като една истинска торта.

      Оттук насетне какво да сложите между намазаните палачинки е въпрос на желание и наличности в хладилника.

    Палачинковата торта е страхотно предястие.Бих казала, че е добро за гости, но кой вече кани гости в къщи.Затова цялата тортичка ще си е само за вас.

Какво използвах аз:

палачинки

крема сирене

майонеза

шунка

гауда

сварено яйце

кашкавал

Палачинките са ви готови.Вие изберете как да ги направите.Дали просто ще забъркате брашно и вода или ще добавите и прясно мляко и яйца.Дали ще ги направите по бързия начин с кисело мляко и сода, каквито аз най-много харесвам.Дали ще помолите майка си, стринка си, баба си да ви направят или ще си купите готови, няма абсолютно никакво значение за една торта.

Палачинките на майка с прясно мляко

Оризови палачинки /защо не?/

Марудници

Ввяка една палачинка намазвам с крема сирене или майонеза или редувам.Мажа палачинката преди да я наредя на тортата за да ми е по лесно, защото иначе се размества или пък не се намазва равномерно.

Между намазаните палачинки редувам шунка, слайсове гауда, настърган кашкавал.

Отгоре хубаво наръсвам с настърган кашкавал и настъргано сварено яйце за цвят.

Ако постои малко ще режете парчетата по-добре, защото всичко се споява.

На въпроса Защо си игра да правиш торта, не можеше ли всеки поотделно да си маже палачинки?, отговарям: Една торта направих само с пет палачинки и заради богатата плънка всички си хапнахме добре.Ако бяха поотделно всеки сам щеше да излапа по пет.Затова ги обичам тези палачинкови торти

Тригуни, сладките и неустоими триъгълници

     

   От време на време си поръчвам тригуна някъде и после съжалявам, защото никога няма вкуса, който очаквам и така и не я изяждам.А това е един от най-лесните и семпли сладкиши от този вид сиропирани сладкиши.И тези дни една лампичка ми светна "Добре де, ами направи си ги сама де".Е направих си. С първата хапка се ухилих до уши. Очакваният вкус! Защото се оказа, че вкуса е в простотата, а не в добавените разкрасители.А докато се сиропираха, с куч направихме тройна разходка, да се подготвим за божествените калории.

Какво използвах:

бутер тесто - 275 грама /толкова пише на пакета /

1 1/2 чаена чаша вода

1 1/2 чаена чаша захар

чаена лъжичка лимонов сок

водата и захарта са 1:1

   Приготвянето на тригуни е може би най-лесното нещо в историята на сиропираните сладкиши, особено ако използвате готово бутер тесто.А както казва Джейми Оливър, живота е прекалено кратък за да си правим бутер тесто в къщи.

   Рядко си позволявам да посочвам марки или места за закупуване, най вече защото всички живеем на различни места и не всеки има под ръка точно определен продукт.Но в случая съм пробвала различни видове бутер тесто и с това се получи желания вкус, който очаквах.

   Бутер тестото е от Лидъл, това което не е замразено.И друг път съм ви разказвала за злополучните ми опити с тестото на Бела.Три пъти,през различно време от различни магазини и винаги гранясало.Така че в моята къща от тяхното повече няма да влезе.С една дума, важно е да имате бутер тесто, от което сте доволни.

   Лидълското тесто не е много като количество, но и аз и не исках много.Като го разграфих на квадрати, излязоха точно шест.Идеално!

   Аз обичам чистия вкус на тригуната, само тестото и сладкия сироп, но ако много искате и държите може да сложите натрошени орехи вътре, но не прекалявайте с количеството.

• Нарязвате бутер тестото на квадрати, според това колко големи искате да са ви тригуните.
• Ако слагате орехи, слагате ги в едната половинка.
• Прегъвате на триъгълници и притискате краищата.Друг начин е да нарежете на ленти и да прегънете няколко пъти на триъгълници.
• Нареждате в тава върху хартия за печене.При мен се получиха четири в една и две в друга тавичка.
• Печете на 220 градуса докато се зачервят.
• Вадите ги и оставяте хубаво да изстинат.
• Приготвяте сироп от равни количества захар и вода и няколко капки лимонов сок.
• При шест тригуни моя сироп беше чаена чаша и половина вода и чаена чаша и половина захар, една чаена лъжичка лимонов сок.Всичкия сироп беше поет за около три часа.
• Малко се притесних да не са станали на каша, след като всичкия сироп е поет, но всичко беше точно.Може от време на време да заливате с лъжица и отгоре.

:)

Trippa alla milanese / Шкембе по милански

   

... или наречено още busecca.

    Вярвате ли или не, но едно розово фламинго ме накара да си приготвя това миланско ястие.Защото се оказа, че в центъра на Милано има едно палацо където в градините му се разхождат розови фламинга.И се разговорихме за Милано където имам много противоречиви кулинарни спомени.За най-отвратителните спагети карбонара с чудна гледка към Дуомо и едни невероятно вкусни брускети и ризото с аспержи, които опитахме в една странична на главните улици пресечка на едно съвсем обикновено място.С което за кой ли път се потвърди правилото ми, никога не се яде на туристическо място, яде се там където ядат местните хора.Защото те знаят къде готвят вкусно.

    Та като се заговорихме и спомнихме Милано, реших да направя едно много миланско ястие, толкова различно и неочаквано, че се съмнявам дали някои от вас изобщо отвориха рецептата и четат това.Но на мен много ми харесва, а зная, че някъде там също има скрити фенове на шкембето, които много си обичат и чорбата и разните мезета със шкембе.За вас, мили хора е тази рецепта, която ще се радвам да приготвите и опитате.

    Както винаги когато приготвям някакво конкретно ястие, а не моя си импровизация, разгледах доста рецепти в необятната виртуална шир.Като цяло за разлика от доста други, тук има съвсем малко импровизации с продуктите.Всички използват едни и същи като различия има в количествата.Така например някои го предпочитат течно като яхния, а други бяха без никакъв сос.На мен това ястие ми харесва да се яде горещо и с лъжица, затова предпочитам да си има сос, а как само топи пърлен хляб, да не ви разказвам.Забелязали ли сте, че всичките бобени ястия са още по вкусни с пърлен хляб? Направо е нечовешко.А за тези, които не знаят какво е пърлен хляб, ами това е да си го припърлите на котлона, газовия най вече, горелка ако имате (ами че защо не).И как ухае къщата на прегорено, ама вкусно.

    По мое лично мнение и даже препоръка, най добре е когато си решите да го приготвяте да започнете от предния ден.Примерно така и така ще си накисвате боба (освен ако не ползвате от консерва), добре ще е и шкембето да ви е сварено предварително.Така само сглобявате всичко и ястието ще е готово много по-бързо.Ако както мен използвате и тенджера под налягане, нещата се забързват още повече.Но това разбира се са само препоръки, уточнения и споделени чувства.Вие си решете кога и как.

Какво е необходимо:

телешко шкембе - 500 грама

панчета или бекон - около 100 грама

(ако обаче използвате обработен бекон и той е солен, преценете колко да използвате)

чаена чаша боб

(ако имате консерва, една да е)

малка глава лук

3-4 скилидки чесън

един морков

стрък целина

чаена чаша намачкани домати от консерва заедно със сока

супена лъжица масло

щипка червен пипер за цвят

салвия - една чаена лъжичка суха

(ако имате свежа, използвайте няколко листенца, но аз не намерих, затова използвах суха)

сол и черен пипер

пармезан/кашкавал

• Измивате и сварявате шкембето.

Ако е необходимо накиснете във вода и оцет за да премахнете миризмата, ако има такава.Аз го купувам много добре почистено и обработено, така че само го измивам много добре и сварявам.Аз както винаги варя в тенджера под налягане, 40 минути на слаб котлон и на ниска степен.В никакъв сручай на степен за варене на месо и на силен котлон.После го оставям да изстине и обирам мазнината.

Ако използвате суров боб, той ви е накиснат и вие само сменяте няколко води, след което го сварявате.Ако използвате готов от консерва, само го измийте много добре.

• В маслото задушаваме бекона нарязан на кубчета.
• Прибавяме нарязани на ситно лука, чесъна и настърган морков.
• Добавяме нарязана на ситно целина.Добавяме и доматите.
• Разбъркваме всичко и поръсваме с червен пипер.
• Заливаме с вода или бульон от свареното шкембе.Заливаме само колкото да се покрият продуктите на този етап.
• Когато се сготвят, прибавяте нарязаното шкембе.
• Поръсвате с черен пипер и салвия.Моята е суха затова я стрих и прибавих така.
• Добавяте и сварения боб.
• Тук е момента да прецените колко течно искате да е ястието и добавете още вода/бульон.
• Оставяте всичко на слаб огън пет-шест минути като гледайте да не завира силно.Да къкри колкото всички пордукти и апомати да се смесят.
• Спирате котлона и поръсвате със зехтин.Разбърквате и оставяте малко да постои.
• Според италианските традиции се сервира поръсено с пармезан, но в къщи много не го обичаме, затова аз настъргах кашкавал отгоре.Но честно казано и без млечни продукти си е добре.
• Сервирам с препечен и опърлен хляб.Сервирам в големи купи и с лъжица.

Забележка: Виждате, че никъде не прибавям сол.Това е така, защото всички продукти имат сол включително и бульона на шкембето.Затова преценете дали имате нужда и колко.

    Забравих да ви кажа за фламингото в Милано, може да го срещнете в градините на вила Инверници, която била някъде из центъра.Питайте Гугъл-а и той ще ви информира подробно. 

Ако обичате шкембе опитайте любимата в къщи чорба по сръбски:

ШКЕМБЕ ЧОРБА ПО СЪСЕДСКИ

И още една рецепта вдъхновена от Италия:

ШКЕМБЕ С ДОМАТЕН СОС

Сладка разцъфнала млечна баница

 

... и слънце изгря в тавата в този мрачен ноемврийски следобед и розите разцъфнаха поръсени с напудрени сладки свежинки.

   Отдавна я правя тази баница, още откакто я видях в кулинарната група "Готви, обичай, усмихни се".За съжаление обаче не се сещам на кой да благодаря всеки път, че я показа.Вкусна, мека и сочна с аромат на ванилия.И не само че е красива, ами много лесно се прави на порции.Така де, броите си хората, които ще черпите, като не забравите да се преброите поне два пъти и правите толкова розички.Лесно и справедливо, най вече за вас.

Рецептата в оригинал може да видите тук: https://www.facebook.com/watch/?ref=saved&v=194815394912031

Какво използвах аз:

фини кори за баница - 9 броя 
(можеше и десет да сместя)
две супени лъжици разтопено масло
три яйца
три супени лъжици кристална захар
три супени лъжици пудра захар
чаена лъжичка бурбонска ванилена захар
(сложете какъвто вид ванилия имате)
щипка сол
чаена чаша прясно мляко

• Разтопявате си маслото.
• Всяка кора първо напръсквате с масло и после го размазвате по цялата повърхност.Правя такова уточнение, защото ако гребете с четка и мажете със сигурност ще сложите прекалено много масло, а така размазвайки само намаслявате кората.И така ще ви стигнат тези две супени лъжици масло.
• Намаслената кора сгъвате на ветрило и завивате на розичка.
• Нареждате розите в тавичка една до друга, но не прекалено притиснати.
• Докато правите розичките пуснете фурната да се загрява на 180 градуса.
• Слагате тавичката с рози във фурната и ги оставяте докато цъфнат, пардон станат златисти.Корите са фини, затова стойте наоколо.

Докато розовата градина се пече във фурната правим млечната плънка:

• Разбиваме яйцата с кристалната захар до хубава светла смес.Добавяме щипка сол, защото така знам аз, в сладкиши се прибавя щипка сол , а в солени печива щипка захар.
• Прибавяме пудрата захар и ванилията,наливаме прясното мляко и отново разбиваме добре.
• Корите са се запекли и е време да ги залеем.
• С черпак заливайте яйчената смес в розите, една по една за да сте сигурни, че там ще има от сместта.Самата смес сама ще се разлее между тях.Вие слагайте само в розите като сте сигурни, че дори да не са натопени, са били намокрени.
• За моите рози както виждате сместта не стига до горе
• Печете на 180 градуса докато стегне.При мен беше 20 минути, но това никога не е сигурно при различните фурни.
• Вадите баницата и покривате с хартия и кърпа и оставяте десетина минути.

Допълнения:

• Аз слагам хартия за печене за ми е лесно да извадя цялата баница, а и защото така ми се запазва чиста тавичката.
• Ако както мен слагате хартия, когато се изпече е добре почти веднага да извадите баницата, защото от конденза хартията се намокря и може долната част на баницата са стане на каша докато баницата си почива.
• Ако като мен не обичате баницата да ви хрупа, а тази част която не е залята е хрупкава може да направите следното: ако беше питка директно щяхме да напръскаме с вода, но това е фина и нежна баница и не искаме да я правим като залята и наквасена, затова взимате четката с която мазахме корите с масло, топите в чаша с вода и нежно намазвате с вода хрупкавите краища.После покривате с хартия и кърпа и така баничката ще е мека без да сте развалили фасона.

Грис халва

 

Има два вълшебни аромата, които нямам нищо против да ми ароматизират къщата.Тази на препечено брашно и препечени грис и захар.

Препеченото брашно обаче е част от други рецепти.В настоящата ще се упояваме от тази на препечения грис.

Има различни варианти на грис халвата и предполагам всеки от вас си застава зад неговия и не мърда от там.Затова няма да възразявате,че аз обичам този и само този.Не слагам никакви никакви подобрители,овкусители,ароматизатори и украси.Тази на снимката е само за снимката, никога не слагам ядки или нещо подобно.

Една тава с чист и натурален вкус и аромат и една лъжица в ръката ви.

Моята грис халва като изключим позирането за снимки изглежда винаги така:

Какво използвам аз:

мерителната чаша е една и съща

две чаени чаши пшеничен грис

половин чаена чаша олио

две чаени чаши захар

(може и с кафява,ако ви е сладко намалете на чаша и половина)

три чаени чаши вода

една чаена чаша прясно мляко

• В тенджера (не и тиган, трябва ви по-дълбок съд) изсипвате олиото и гриса.На среден котлон бъркате с дървена лъжица докато гриса се запече и стане златисто кафяв.В началото ще си мислите,че това никога няма да стане, но веднъж загрее ли добре дъното на тенджерата и става.Бъркате за да може да се препича равномерно.Внимавайте, защото има един момент в който всичко се забързва и може да изгорите гриса.
• В същото време стопляте смесени водата и млякото.Не да завира, просто топли.
• Когато гриса е готов добавяте захарта и разбърквате.Изключете котлона или махнете тенджерата от него.
• После много ама много внимателно прибавяте течността.Още в първата секунда ще разберете, защо въпреки че има по голяма повърхност един тиган и би станало по-бързо в него, е по добре да ползвате тенджера.Защото се започва едно врене, кипене, бълбукане, като вещерска отвара.
• Наливате бавно и бъркате.Ако ви е трудно двете неща едвомременно, наливате малко течност, оставяте съда с водата и млякото и разбърквате.И пак така.
• И разбърквате всичкото много добре да няма бучки.Получавате гъста каша, която изливате в тавичка или в каквото си искате и оставяте да се охлади.После си режете и лапате.А най-добре е просто с вилица или лъжица да придърпате тавата и толкова.

Хляб с кефир

 

Имаме си нов член в хлебното семейство.Много мек и много ароматен.

А споменах ли, че не се меси,а само разбърква?

Какво ви е необходимо:

230 ml топла вода

120 ml кефир

чаена лъжичка суха мая или 15 грама прясна

равна чаена лъжичка сол

чаена лъжичка с връх захар

460 грама брашно

(имайте още под ръка за оформянето)

супена лъжица масло за намазване преди печене

• В купа смесвате топлата вода и кефира, който е добре да не е изваден от хладилника, а да е на стайна температура.Ако обаче ви е в хладилника, един трик: водата да ви е гореща и като я смесите със студения кефир ще получите топла смес.Уверете се все пак, че е топла, а не е изстинала от кефира или пък прекалено гореща, ако сте прекалили със стоплянето на водата.
• Прибавяте маята, захарта.
• Изсипвате брашното и посолявате.
• Разбърквате добре до получаването на лепкаво тесто.
• Слагате една кърпа отгоре и оставяте на топло да си удвои обема.
• На добре набрашнен плот изсипвате тестото.
• Не го месите, а първо го сплесквате и после започвате да го сгъвате като кърпичка.Направете това два пъти като всеки път си набрашнявате ръцете да не ви лепне.
• Накрая с брашнени длани оформяте топка, която слагате върху хартия за печене в тавичка.
• Намазвате хубаво и навсякъде с меко масло преди печене!
• С остър нож си правите някакви резки отгоре и слагате в загрята на 220 фурна за около десет минути.После намалявате на 190 градуса и допичате до суха клечка или нож.
• Хлебчето в началото има твърда коричка, но вие веднага го напръсквате с вода (не го заливате, а с пръсти го напръсквате само) и веднага завивате с кърпа.Имайте предвид, че е мазно и не завивайте плътно с най-хубавата си кърпа.
• Добре е да го извадите от тавичката и да го сложите на скара за да изстива равномерно.
• След тези процедури коричката ще омекне, но за този хляб така е добре.
• Аз малко избързах както винаги и го разрязах още топло, затова и малко ми се смачка филията, но честно казано аз никога не мога да чакам един хляб да изстине.Но с този аромат, не знам как може да се чака.

За още рецепти за вкусни и лесни, подчертавам че при мен сложни хлябове няма, последвайте линка ХЛЯБОВЕ И ХЛЕБЧЕТА от съдържанието на блога.

Солен хлебен пица-пудинг

 

Дилема: много ви се яде пица, но в същото време ви е останал повече хляб, който не може да стои още един ден.

Решение: тази вкусотия!

    Измислих му това име, защото принципа на приготвяне е като на сладкия хлебен пудинг, само дето не е сладък и повече прилича на пица.Но и пица не е Затова голям зор видях с името.Въпреки, че не аз съм го измислила, преди време видях нещо подобно, но не помня какво име му бяха дали.Затова приемете това или си го наречете по ваш вкус.Защото тя и рецептата може да си я направите по ваш вкус, аз само ви давам идеята.

В моите любими рецепти обиновено количества не се спазват и това предполага, че от една идея може да си направите много рецепти.

Какво ви е необходимо:

количествата и продуктите са каквото и колкото имате на разположение в хладилника

хляб

домат

колбас (по желание, аз не сложих)

маслини (без костилки, да не стане някое зъбно недоразумение)

пушено сирене

всякакво сирене

моцарела

чушки по желание

царевица може

... каквото искате може

яйца, прясно мляко, сол

Както виждате единствените задължителни продукти в един хлебен пудинг са хляба, яйцата, прясното мляко и малко сол.Оттам насетне който както иска.

• Начупвате хляба на хапки.Да не вземете да го режете на кубчета с определен размер.Не, идеята, че сте гладни и няма време за мерки и теглилки.
• Изсипвате хляба в тавичка.

    Аз напоследък винаги слагам хартия за печене, не само че се вади по лесно ястието, не само че си запазвате чиста тавичката, ами и попива излишната течност и долната част не става на наквасена каша.Но в случая може и без нея, отново нещо което не е задължително в тази рецепта.

• Нарязвате всички продукти на парченца и ги изсипвате при хляба.Разбърквате добре да има от всичко навсякъде и заливате със смес от яйца и прясно мляко и щипка сол.Притиснете всичко така, че дори да не е залято да се е намокрило.Ако има останали сухи хапки, те ще прегорят и ще станат сухи, но пък ако обичате хрупкава коричка, ето че и това може да не спазите.
• Може да настържете кашкавал допълнително отгоре.
• Не прекалявайте с прясното мляко обаче, защато трябва да стегне всичко, а не просто хляба да е мокър.Затова нека има яйца, а млякото да не е повече.
• Печете на 200 градуса (може и повече) докато стегне.

Питка със сирене и кашкавал

 

Няма да съм аз, ако поне една рецепта всеки месец не е от тесто.

Поредното ми вкусно откритие е тази питка.Лесно отмерване на продуктите и без месене.Какво друго му трябва на човек освен апетит и айрян.

Какво е необходимо:

чашата ми е с вместимост 200ml 

чаена чаша прясно мляко

чаена чаша топла вода

чаена чаша олио (не я препълвайте, защото ще сложим и масло)

равна супена лъжица суха мая

супена лъжица масло

пет чаени чаши брашно

сол

натрошено сирене и настърган кашкавал

жълтък за намазване

• Взимате си една дъблока купа и смесвате първо течните съставки: прясното мляко,водата, олиото.Не препълвайте чашата с олио, да кажем два пръста отнемете от количеството.Предпочетох така да ви го обясня, че е по лесно в отмерването отколкото да посочвам милилитри, а и все пак аз също ползвам чаша.
• Добавяте маята и разбърквате.
• Пускате бучка разтопено масло.Посолете.Въпреки че ще сложим сирене и кашкавал, трябва си и сол в самото тесто.Но количеството оставям вие да си го прецените, защото аз съм свикнала на малко и сложих една щипка само.
• Чаша по чаша добавяте брашното и разбърквайте.Както винаги ви съветвам последната чаша я слагайте постепенно, защото знаете как е с брашната, понякога не стига, а в друг случай остава.
• Бъркате и разбърквате и получавате едно добре разбъркано тесто.Не трябва да е твърдо и събрано на топка както е при хлябовете, а по скоро много гъсто ( за ориентир си представете торбичките тесто, които продават в магазините как се разливат в тях, а не стоят на оформена топка)
• Оставяте на топло да втаса.
• Когато удвои обема си го притискате в купата да отнемете въздуха и прибавяте натрошено сирене и кашкавал.Моето общо количество е чаша и половина, като сиренето и кашкавала са почти по равно.Но носи и още със сигурност.
• Със шпатула, ако не ви се бърка с ръце или пък с ръце вкарвате сиренето и кашкавала в тестото.Загребвате отстрани и загръщате навътре.Не е нужно и сиренето и кашкавала да са скрити в тестото, важното е да е навсякъде.Тестото е мазно и не лепне.
• Тестото след разбъркването вече е по-твърдо и на топка го пльосвате в тавичка с хартия за печене.Притискате да стане плоска питка и си правите разни украси отгоре с пръсти, с лъжица, както ви е интересно.А може и изобщо да не ви е интересно, тогава само я разположете удобно в тавата.
• Добре е да е плоска, за да се изпече по добре заради сиренето и кашкавала.Не се притеснявайте, надига се и пак си има хубав вид дори да не е една педя висока.Това не е погача все пак.По скоро мен ако питате има вид и вкус на тутманик.Мекичък и мазничък.
• Разбивате добре един жълтък.По желание може да го смесите с малко прясно мляко или олио за блясък и намазвате питката.
• Печете на 190-200 градуса до златисто.Но все пак проверете с шиш или нож дали излизат чисти.
• Вадите и завивате с кърпа и оставяте както си му е реда питката да отиде до нивката и после с кисело мляко или айрян, тайно или пред всички си я хапвате докато е топла ( но не гореща).
• И най-важното, сетете се за мен и ми пишете дали ви е харесала.Ще направите един блогър щастлив!

Още лецепти на хлябове и хлебчета ще намерите в раздела за тях в съдържанието на блога.