Агликина поляна, незабравеното място на хайдушките сборища

   За моите градски хора "Агликина поляна" означава кино.Така се наричаше и още се нарича де, киното в Сливен.Защото може да е поляна, но тя си има историческо значение особено за град гордеещ се със своите хайдути.

   За да не е тази статия безполезна ще разкажа и защо е по-специална тази поляна.Казват, че тук са си правили събирания много хайдушки чети.Надписите на камъните ни казват, че през 1868 година тук е трябвало да се събере хайдушко сборище, на което Хаджи Димитър и Стефан Караджа да обявят временно правителство и да се създаде въстаническа армия.За съжаление обаче до това място стигат едва 14 четника.Всички други загиват.На камъка е изписано Вечна слава на героите!, но аз бих добавила, че изградилите този паметник също заслужават почит, защото историята се забравя, ако няма кой да я разкаже.

   До Агликина поляна се стига много лесно.По пътя от Сливен за град Елена на билото или превала има отбивка в ляво.Точно покрай изоставената постройка на едно неосъществено заведение.След пет-шест минути с кола и петнайсетина пеш по един черен, но доста добър път сред гората, излизате на поляната.В пролетно време беше доста обрасла с високи треви и не направих опит за разходка по нея.Но за моя изненада освен поставени камъни, на които беше изписано с какво тази поляна е известна и то с много добре запазени букви, видях че има построен и малък параклис.

Ако пътувате по този път от или за град Елена, направете си една малка отбивка до един малък манастир:

Марянският малък манастир в голямата стара планина

За Елена: За сирене и домати и други забележителности в Елена

Сладкиш с ягоди и извара

  

   Не се случва често спонтанно да реша да правя сладкиш.Заради блога и заради читателите му понякога ми се иска да разнообразя солените рецепти и с нищо сладичко и затова предварително търся и мисля нещо интересно.Като ще пиша и снимам сладкиш да бъде нещо добро и за вас и за мен.Така де, нали ще го хапвам аз вместо вас преди да ви го покажа.Този път обаче се случи така, че се оказах с едно голямо количество ягоди, които трябваше да използвам.Но не исках да е нещо сухо, не исках и да е прекалено сладко и се сетих за един сладкиш, който вече присъства в блога, но е с други плодове и за друг сезон.Сладкишът със сини сливи и праскови. Но за да не е съвсем същия,  направих няколко леки промени.

Сладкишът със сини сливи и праскови:

https://svetlalola.blogspot.com/2019/08/blog-post_45.html

Какво използвах:

2бр. яйца

чаена чаша кафява нерафинирана захар

4 супени лъжици олио

чаена чаша брашно

чаена лъжичка бакпулвер

чаена лъжичка бурбонска ванилена захар
или нормална ванилия

три четвърти чаена чаша извара

супена лъжица крема сирене за по-мек вкус

чаена лъжичка бурбонска ванилена захар

или обикновена ванилия

ягоди

пудра захар за поръсване

• Разбиваме яйцата със захарта.
• Добавяме олиото.
• Добавяме брашното с бакпулвера и бурбонската ванилена захар/ванилия.Получаваме сравнително гъста смес, но не я разреждайте.
• В друг съд смесваме изварата и крема сиренето и отново ароматизираме с бурбонска ванилена захар/или само ванилия ванилия.Забележка: нарочно казвам, че използвам извара, а не рикота защото рикотата е по-кремообразна, а на нас ни трябва нещо гъсто и по-твърдо, точно като нашите извари и понеже те са зърнести прибавям малко крема сирене за по-добра текстура ( и аз знам някой сложни думи) и вкус.
• Ако не обичате извара, може да я пропуснете.Сладкиш само с ягоди е не по-малко изкушение.
• Нарязваме плодовете на половинки.
• Тавичка за печене я намасляваме и набрашняваме.Изтупваме от излишното брашно и изсипваме кексовата смес.
• С лъжица слагаме от изварената смес само на места.
• Слагаме или по скоро забождаме ягодите така, че да са с острата част надолу и притискаме в тестото.
• Печем на 190 градуса до суха клечка.
• Охлаждаме сладкиша и отгоре поръсваме с пудра захар и за красота и за сладост, защото в изварата не слагаме захар.
• И понеже в този вид сладкиша не изглежда много добре, на мястото където сме слагали ягоди покриваме със свежи плодове.Така при ядене имате не много сладък блат, свежа извара и пресни плодове, но и аромат на ягоди в самия сладкиш.

Ако имате ягоди и сте се развихрили да опитвате различни сладкиши, ето ви още няколко:

Нещо лесно: Двойно ягодов чийзкейк


Нещо с какао, подобно и по-сладко: Ягодово изкушение или какаов сладкиш с ягоди и извара

Нещо, което е с череши, но може да замените с ягоди:  Кекс с череши


И накрая, но не и по важност, доброто старо домашно сладко от ягоди: Сладко от ягоди

Zeppole Di Ricotta или понички с рикота/извара

   Преди няколко дена в търсене на нещо съвсем друго ми попадна думата зеполе.Оказа се, че срещу нея стоят няколко вида понички и то нямащи нищо общо помежду си.Затова уточнявам, че това са точно зеполе с рикота.Защото има и други.

   И след като направихме това уточнение, за тези които държат на уточненията, да пристъпим към приготвянето им.

   Тези понички не са за всеки ден според моето скромно мнение.А, не че не са хубави и не могат да се търкалят всекидневно на масата, ами точно обратното.Толкова са хубави, че като всяко специално нещо, с тях не трябва да се прекалява.Трябва да е празник когато ги има в къщи.Не знам дали схванахте мисълта ми,  но човек трябва да им се наслади както трябва, а не да минат като поредната закуска.

   И преди съм пробвала понички с извара и признавам изобщо не ми се получиха както трябва.Оставаха сурови и се налагаше да ги допържвам, в следствие на което придобиваха цвят на въглища.Вкусни и сладки, но черни и никак ама никак не отговаряха на това хубаво име понички.Та с тази рецепта най-накрая открих точния баланс на продуктите и накрая се получи резултата, който исках.

Рецептата я има в стотици италиански сайтове, така че няма да посочвам конкретен източник, то и няма как.Ще кажем само ,че са от италианските земи.

Продукти и количества:

една чаена чаша брашно

една чаена чаша извара или рикота

 ( по италиански си е с рикота, но тестото стана идеално с нашата суха извара)

четвърт чаена чаша захар ( аз сложих две супени лъжици)

2 1/4 чаени лъжички сода или бакпулвер

 ( в повечето сайтове беше абсолютно толкова и затова го спазих като използвах сода)

две яйца

ванилия 

(бурбонска ванилена захар сложих - половин пакетче)

щипка сол

олио за пържене и пудра захар за поръсване 

• Приготвянето включва смесването на всички продукти.
• Като всяка тесто, в което слагам яйца и тук ги разбих отделно и прибавях на части.Понякога по-голямо яйце в повече може да развали точната гъстота.В случая при мен бяха две яйца размер L и всичко беше точно.
• Използвах нашенска извара, която е малко по-суха и тестото ми стана идеално.Ако използвате рикота, която е по-кремообразна отново внимавайте и ако се налага или намалете нейното количество или добавете съвсем малко повече брашно.
• Загрявате олиото.
• С влажни ръце взимате от тестото, правите топчета и пържите.
• Котлона не трябва да е силен, защото стават бързо и трябва да имате време и за обръщане, вадене и слагане на следващите.А и за да не прегорят само отвън.Дори някои да станат по-тъмни от другите,това не се отразява на вкуса, а пудрата захар покрива несъвършенствата
• Готовите понички сложих върху готварска хартия и после поръсих с пудра захар.

Рибени кюфтета в богат и ароматен доматен сос

  

 Сочни и вкусни с аромат на Близкия изток.

   Опитвам се да измисля как точно да ви ги представя тези кюфтенца.Защото една от най-трудните задачи е да се убедят хората, които са вече толкова преситени от милионите рецепти в нета, че точно тази е добра и най-важното, проверена и изпитана.
   В Интернет не са малко рецептите, които са или преписани или цитирани или просто написани без реално да е изпробвано самото ястие от този, който е предложил рецептата.Е не може, не е правилно да се публикува рецепта на ястие, от което не си изял поне една чиния с допълнително.Най-малкото за да можеш да отговориш на коментар "Може ли да заменя шарана с цаца?".

   За времето от когато съществува блога и факта, че голяма част от харесалите в началото "За каквото и да е" са все още негови приятели и почитатели, ми дава надежда, че сте усетили това, че рецептите в този блог са изядени лично от мен.Всичките без изключение.
   Не само съм ги сготвила, определено не само и да съм ги опитала, аз съм участвала и в изяждането. О да, заради тях кантара ми отдавна се самоуби и няма батерии, които да го умилостивят да заработи пак.

   Тази рецепта си я пазя от доста време.Разказа ми я моята систър Дани, която всъщност ми е сестра от различно семейство, но си я обичам сякаш сме раснали в един двор. Или както по нашему обичаме да си казваме, ние двете сме от една друга Галактика.Далече, далече...
   Сестрите няма да са сестри, ако не си разменят и рецепти и затова ето как се случиха тези кюфтета.А те са не само кюфтета, ами са от риба.И не само са рибени, ами са с най-уникалния богат на вкус доматен сос.А аз, ако не знаете, мога и да плувам в доматен сос, толкова да го обичам.

Какво използвах:

рибно филе (моето е от амур) - около 200 грама

две филии хляб 

малка глава стар лук

четири скилидки чесън

чаена лъжичка кориандър

чаена лъжичка кимион

едно яйце

около две супени лъжици нарязан на ситно магданоз

олио за пържене

брашно за овалване на кюфтенцата

две скилидки чесън

малка глава стар лук

две малки консерви домати 

чаена чаша бяло вино

равна чаена лъжичка кориандър

равна чаена лъжичка кимион

чаена лъжичка червен пипер

сол и захар

зехтин

люто чушле или лют червен пипер 

                    магданоз и/или мента

   За да ви е по-лесно продуктите особено за доматения сос съм ги наредила по ред на прибавяне/използване.

   Рибното филе може да е всякакво, важното е да сте го почистили идеално от кости и костички!

Кюфтенцата:

• Нарязвате / накълцвате рибеното филе на ситно.
• Смесвате го с всички продукти като яйцето го разбивате отделно и прибавяте такава част от него, че да получите нормална смес за кюфтета.Много е важно и нарочно го отбелязвам, защото всички имаме различни по размер яйца и има опасност да дойде в повече.То трябва да обедини, но не и да направи рибената кайма рядка.Защото от всичко друго може да сложите повече или по-малко, но яйцето ще направи така, че да имате перфектната смес за кюфтенца.
• Оформяте кюфтенца и ги слагате в хладилника за двайсетина минути.
• Набрашнявате, изтупвате от излишното брашно и изпържвате в олио.Не е необходимо да е много мазнината, само да покрива дъното на съда.
• Готовите кюфтенца оставяте настрана.

Доматеният сос:

• Може да използвате олиото, в което пържихте кюфтенцата като го прецедите.Не трябва да има изгорели парченца.Ако прецените, че не е добро, използвайте ново количество.Отново колкото да покриете съда където ще приготвяте соса, затова ако използвате едно и също олио и то е повече, отлейте от него.
• Загрявате олиото.Пускате вътре нарязани на много ситно лук и чесън и буквално само ги разбърквате.
• Изливате веднага доматените консерви.Аз използвам две малки,защото такива купувам, но ако имате големи, използвайте една.
• Ако доматите ви са цели, с ръце ги намачкайте, а ако са ви готови нарязани оставяте ги така.
• Доматите трябва да се готвят на слаба температура на котлона.
• След десетина минути, когато част от водата на доматите е извряла прибавете виното, подправките, включително сол и захар на вкус.Лютата част от рецептата е по желание, затова сложете нарязано люто чушле или лют пипер колкото искате или изобщо пропуснете.
• Оставете соса да се готви докато голяма част (но не всичката) от излишната вода се изпари.Не посочвам точно време, защото зависи от доматите.
• Пускате кюфтенцата и оставяте докато се получи гъст и богат доматен сос.Котлона трябва да е много слаб.
• Спирате котлона, напръсквате със зехтин и разбърквате.
• Оставяте десетина минути ястието да си почине и тогава сервирайте.Трябва да са топли,но в никакъв случай горещи.А на мен ми харесаха и съвсем изстинали.
• Сервирате с нарязани магданоз и/или мента.
• Аз нямах мента и сложих само магданоз.
• Не прекалявайте с количеството.Просто няколко ситно нарязани листенца.

   Когато опитах кюфтенцата без сос почти бях решила, че ще го пропусна, но когато те се сготвиха и попиха ароматните домати, станаха толкова сочни и допълнително овкусени, че разбрах, че двете не могат поотделно.Комбинацията е съвършена!

   Между другото, това са подправките и на кюфтетата, които правя със свинско месо или смес, така че ако не сте фен на рибата, но сте фен на кюфтетата, може да направите всичкото това с обикновено мляно месо.Доматения сос ще подхожда на всякакви кюфтаци.

Преди да бъдат довършени или по точно казано осъвършенствани в доматения сос, кюфтенцата изглеждаха така:

   Тъй като с тази рецепта сме на рибена тематика, ви предлагам и тези рецепти с участието на риба:

Лятна рибена чорба

Лятна плакия с риба

Един шаран, две ястия, три соса

Риба с лимонено-маслен сос на тиган

Ароматна пълнена пъстърва на фурна

   

Село по време на пандемия

   

   Настъпи време разделно.Време, в което уж да сме заедно срещу невидимия враг, но разделени в същото време.И по стечение на обстоятелствата и работни и защитни, се озовах на село.Няма да лъжа, през цялото време на изолацията си мислех как искам да забегна натам и да дишам, да дишам... Да не говорим, че да миеш три пъти на ден едно куче след разходка, сметката за вода е като да съм отворила автомивка.Така, че освен всичко друго имаше и практична страна да си отидем на село.И така отпуската ми по никое време започна.
   Къща на село, където не се живее постоянно е нещо много непостоянно и никога не знаеш какво ще откриеш всеки път щом пристигнем.Особено след зимните месеци когато изобщо никой не е стъпвал, първото влизане си е меко казано неспокойно и стискаме палци всичко да е наред.Цяла ли ще е къщата, как ще е двора, добре ли е старата ябълка, ами орехите? 
   От първи поглед нещата не бяха добре.Зимата макар и не много снежна тази година беше нанесла големи щети на сините ни сливи.Нямаше дръвче без счупен клон, а някои даже бяха целите прекършени.Имах чувството, че торнадо е минало през двора.А колкото до двора, той си беше истински цветен килим.Парички, глухарчета, иглика, че даже и няколко теменужки се спотайваха тук и там.Беше толкова красиво, че една част я окосихме чак след няколко дена, оставихме я така да си я гледаме.
   Старата ябълка, около която се случва всичко на село беше добре.За пръв път я наблюдавах как цъфти и се развива пред очите ми.
 

   На село много закуски приготвях.Някои снимах, някои не, някои ви показвах, но наистина бяха доста и все хубави.Като се замисля на село всичко се получава.Ами да, там е добрата стара печка Раховец, а това е най-добрата печка на света.Няма грешка това нещо.
   Любимата баница с юфка, нещо задължително на село:
- пакет юфка смесен със сирене, кисело мляко с бакпулвер, яйца и масло отгоре.Усещате ли аромата на двойно печена баница с масло?

      И содени мекички имаше.Това пък е такава бърза и лесна вкусотия, че дори със затворени очи би я правил човек, който за пръв път влиза в кухня:
- брашно, кисело мляко с шупнала сода и малко сол.

   И макарони със сирене и масло си правехме, защото това си е една закуска съвсем нормална за много хора.

   И много вкусотии си приготвяхме за обяд, който за разлика от градските ни навици, на село беше по скоро следобедна храна, защото след големите закуски всеки ден правихме големи преходи в планината за да ги разходим и освободим място за обяда.Тези преходи в планината бяха и причината да правя закуски без да се притеснявам, че ще се задържат дълго върху мен.Така да се каже нещата се уравновесяваха.Изядените калории бяха колкото и изразходените.
   И голям мерак беше да ядем навън под старата ябълка.В някои дни имаше вятър, облаци, но не, с дебелите дрехи ние сме там.Да обядваш под дъжд от ябълков цвят и постоянното жужене на пчелите е нещо безценно, едно от нещата, за които ще съм вечно благодарна на родителите ми, че я има тази къщичка на село.

   Запеканка с коприва:
- много коприва, стар лук, пресни лук и чесън, ориз.След изпичане заливка с яйца и кисело мляко.

   Добрата стара пилешка яхния с чубрица, чийто аромат трудно остава незабележим.

   Тъй като хляба свърши в един момент, оттам насетне всеки ден превех хлебчета за да са топли и меки.

   Не може да си на хубаво място и да не ядеш само любими ястия.Като бърканата мусака и таратора в чашки.

   Остана време и за експерименти все пак.Пилешки дробчета, каквито не бях прабвала, но станаха велики:

- в олио и масло изпържих поръсените с брашно дробчета.Още горещи посолих и поръсих с прясно смлян черен пипер, а при сервиране капнах лимонов сок. 

   Не се случва често да съм на село когато ябълката цъфти, не и за толкова дни, затова не можех да й се нарадвам и наснимам.

   Това е статия, която едва ли ще прочетат много хора, особено след време даже няма да бъде забелязвана.Но тези дни на село когато можах малко да дишам и живея без притеснение, ще ми останат хубав спомен , който реших да си запиша.

Бъдете здрави!