Страници

петък, 27 септември 2019 г.

Бисквитена торта с домашен яйчен крем


   Беше ми много тъпо тези дни и реших да се лекувам с тортичка.Добрата стара домашна бисквитена торта с яйчен крем.Този крем вече съм ви го показвала, но в един най-обикновен вид.Вид, който е за купички, а не за торта.Яйченият крем, който всъщност си е млечен крем, но аз по навик го наричам така, се приготвя много бързо и стига да си имате под ръка и в хладилника продуктите, може да си го забъркате по всяко време и при всеки душевен спешен случай.



   Тортите и изобщо сладкишите определено не са ми силна страна.А сложни торти от мен не очаквайте.Уважавам хората, които творят истински произведения на изкуството, но в тази област аз не пристъпвам.Само консумирам.
   Но бисквитените торти, те вече са друго нещо.С тях не можете да сбъркате дори да се опитвате и винаги се получават.Единственият им недостатък е, че стават по-вкусни като постоят известно време.Въпреки, че вече има специални бисквити за торта, пак си трябва известно време докато тортата стане перфектна.
   Основното предимства на тази торта освен, че се приготвя лесно е, че като си я направите в дълбок съд дори крема да ви се е получил по-течен, това няма никакво значение, даже ще попие по-бързо в бисквитите.И няма накъде да изтече.Всичко си остава там където трябва да бъде.



Какво използвам за моята торта:

бисквити за торта - почти цял пакет
прясно мляко - 600 ml
захар - 3 с.л. 
( с това количество тортата не е много сладка, затова може да си я подсладите още)
бурбонска ванилена захар - 1 ч.л. или пакетче обикновена ванилия
3 броя яйца
3 с.л. брашно
масло 2 с.л.
ядки за украса
прясно мляко за топене на бисквитите ако искате максимално сочна торта


 


  • В съд изливате прясното мляко, слагате захарта и на слаб котлон я разтопявате.Ароматизирате с ванилията.
  • В отделна купа разбивате яйцата и в още една в съвсем малко мляко разтваряте добре брашното.
  • Взимате от топлото мляко и прибавяте при яйцата.Един - два черпака с идеята яйчената смес да стане топла като млякото.
  • Прибавяте стоплената яйчена смес и разтвореното брашно при прясното мляко и започвате да бъркате внимателно с дървена лъжица на най-слаба температура.
  • Когато крема се сгъсти спирате котлона и добавяте маслото.Бъркате докато то се разтопи изцяло.Ако в някакъв момент усетите, че крема се сгъстява прекалено бързо и се образуват топчета, махате от котлона, разбивате си всичко и връщате за да завършите крема.
  • В дълбок съд или тавичка слагате малко от крема на дъното и започвате да редите биксвити и крем.Ако искате да стане по-сочна и по-бързо, топите бисквитите в мляко.Ако обаче бисквитите са ви тънки, може да пропуснете млякото.Или да оставите крема с една идея по-течен.
  • Отгоре завършвате с крем, върху който поръсвате натрошени бисквити и натрошени ядки по желание.При мен са натрошени лешници.
  • Може да настържете шоколад, на напръскате с някакво сладко или пък течен школад.Тортата си е ваша, използвайте въображението си и вкуса си.
  • Слагате в хладилника за няколко часа или цяла нощ, зависи колко сте на зор ;)




Другият вид сладкиши, които не ме плашат, това са чийзкейковете:

Чийзкейк с ябълки

Меден чийзкейк

Орео - чийзкейк


И още бисквитени торти:


Бисквитена торта с маскарпоне

Бисквитена торта с кокос









четвъртък, 26 септември 2019 г.

Печен джолан с бира и картофки

   Така се случи, че купих джолан и тъкмо когато се чудех какво да го правя и се бях засилила към най-любимото ястие с него у нас, със сини сливи и картофи, Пепи от един любим блог слага пред очите ми печени джолани.И ето как моя джолан реши да се напие с бира.

Оригиналната рецепта, която ме вдъхнови: Печен свински джолан с бира от "Храна за мойте канибали"


Какво използвах аз:

заден джолан
 лека/безалкохолна бира
четвърт чаена чаша соев сос
риган
червен пипер
сол
картофи

хартия за печене


  • Джоланчо, който си е едно доста голямо парче, беше натрит със сол, риган и червен пипер в разни количества по една чаена лъжица.
  • Постоя около час в хладилника.
  • Сложих го в тавичката.
  • Намокрих хартия за печене с бира.Буквално я накиснах и така покрих цялото парче месо.
  • Около джолана излях чаена чаша бира и четвърт на същата чаша соев сос.
  • Бирата ми е безалкохолна "Загорка" и го споменавам, защото това лято си правихме нещо като дегустация на нулевите бири и тази имаше най-приятен вкус и аромат.Затова реших да използвам нея, но вие си решете според ващия вкус.Само не използвайте тъмна, силна и горчива бира.Но както виното, не използвайте бира която не пиете.
  • Цялата тавичка омотах във фолио.Имайте предвид,че като почне да се пече целия джолан, той може да "цъфне" и така да избута фолиото.Затова много добре го закрепете за тавичката.
  • Аз нямам нито нерви, нито време да променям градуси, още повече че беше и работен ден и докато се печеше месото излизах поне два пъти.Затова час и малко го пекох на 220 градуса и още два часа на 200 градуса.
  • Малко след втория час, махнах фолиото и залях върху хартията с която се гушка джолана още една чаша бира и около него нарязах картофи на по-големи парчета.Завих пак с фолиото и допекох още час.
  • Накрая махнах и фолиото и хартията и пекох десетина минути, но първо хубво го залях с бирен сос, за да няма никаква опасност да изсъхне.
  • Наистина с хартия стана много сочно това месо и цялото имаше дъх на бирата и подправките без да е натрапчиво тяхното участие.


Още рецепти за печено месо:

Неделно свинско печено

Пържоли с гъбен сос

Пияни пържоли на фурна

Пържоли с кашкавал върху чесново картофено пюре







петък, 20 септември 2019 г.

Нейно Величество Англия: Кентърбъри

 
    Какъв тих и уютен контраст беше това малко градче в сравнение с лудия, шумен и пълен с всякакви човеци Лондон.Тук се чува всеки глас на съсед, всеки звънец на велосипед, всеки клаксон на кола.Тук се чува всичко, дори тишината.Докато в Лондон усещаш целия свят, тук определено виждаш само Англия.Типични къщи, типични улици, типични хора.И да, типично мрачно време.Можеше да ги направя слънчеви и светли снимките, но защо да развалям английското усещане.
   За английските градове е важно да се отбелязват къде се намират, затова ще кажем, че нашето градче Кентърбъри се намира в графство Кент и играе доста голяма рола в историята на страната.Той може и да е малък град, но е бил първото седалище и все още си е на архиепископа на Англия, който пък е най-важната религозна фигура в англиканската църква.Като такъв един религиозен център, Кентърбъри има една от най-грандиозните английски катедрали, която с всички сгради около нея е обект на Юнеско, което както знаете, не е шега работа.
   В края на главната улица на града, около която се намира и всичко забележимо тук,се извисява най-старата запазена порта в Англия, която е била част от крепостни стени.Там над реката се намира и най-старата църква с едно много старо гробище.Някои от надгробните плочи са меко казани интересни.А самата река е много романтична с красивите стари къщи около нея, патета които си плуват насам-натам, цветя наоколо и т.нат. По реката може да се направи и разходка с лодка, за което преживяване само мога да предполагам колко е невероятно.
   Малкия парк точно покрай реката започващ от старата порта е едно малко английско бижу.Затова си заслужава да преминете по цялата главна улица и да стигнете до него.Със старите къщи, гледката към водата, английската градина и останките от старите стени.Това е точното описание на една английска картина за мен.Идваше ми да сложа бонето, дйлгятя ракля с волани, ръкавици до лакътя и да пия чай в градината.
   Кентърбъри е известен и на четящите хора с това, че е вдъхновил книгата "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър.Това е една от първите печатни книги на Острова и си има разбира се специален музей и всякакви събития свързани с книгата през годината.То си е отговорно градът ти да е споменат в заглавието на цяла една книга.
   С една дума, ако сте били в Лондон и сте решили да се връщате на континента през Дувър, Кентърбъри ще ви се издпречи на пътя и съвсем сериозно ви съветвам да не го отминавате.


За други мои английски разходки, ако ви е интересно може да прочетете само с един клик на връзката:



























































































   Благодаря на всички, които разгледахте снимките до края.На такива места всичко е интересно и после ми е много трудно да отсея снимки, затова качвам всички.