Част от мен остана в Амстердам

   Неповторим, това е Амстердам.За някои може да е прекалено освободен, за други е просто свободен.За някои може да показва прекалено много от живота, за други това е просто живота.Някои кимат неодобрително към една част от него, други избират да го приемат с всичките му багри.Както и да решите да го приемате, мисля че всеки намира нещо за себе си в него.

   Повечето от вас няма с какво да ги изненадам с Амстердам, но аз искам да си консервирам спомените и затова ще си ги запиша.Това не е пътепис Какво да видите в Амстердам, това е моят разказ с картинки какво аз видях в Амстердам.

   Спираме за малко покрай поредната камара от велосипеди до прекрасната сграда на гарата, а срeщу нас е хотел "Виктория", който щеше да си е най-обикновен хотел, ако не беше една от емблематичните сгради на града.Открит през август 1890 година, той е бил първия хотел с електричество в страната, а за да се изолира шума, прозорците на всички стаи са били двойни.Разлеждайки хотела отвън няма как да не ни направи впечатление, че по средата му има друга сграда, даже са две.Това е така, защото собственика на сгради с номера 46 и 47 категорично отказва да ги продаде, а цената, която поискал в един момент била толкова висока, че архитекта се отказал и построил хотела около тях.

  Разходката ни продължава в посока централния площад на Амстердам и не може да не забележим как фасадите на някои сгради са леко наклонени към улицата.Тъй като страдите са тесни и високи, стълбищата вътре са си истинско предизвикателство за ставите, представям си какво наказание би било да се пренасят мебели нагоре надолу, ако изобщо влязат.Затова хората си ги пренасят по въздух отвън, закачайки въже на една кука на покрива.И за да не закачат долните етажи фасадата е наклонена.

  Винаги е интересно когато посетим нещо неочаквано в един град.За Амстердам това беше Музеят на Амстердам, където в една дълга зала забележителното не беше по стените, а на земята и дори спъпвахме по него.Килим създаден от Барбара Брокман с идеята да пресъздаде многообразието от общности, които живеят в Амстердам.Всичките 169 националности са представени по някакъв начин на този 40 метров килим.

   За Музеят на мадам Тюсо няма да ви разказвам.Мен лично много ме разочарова.Преди доста години когато бях тук за пръв път вътре имаше много от хората, които слушах.Сега бяха други и не ми бяха интересни.Нормално.Но все пак не беше напразно влизането, гледката от прозореца беше добра.

    Плаващия пазар за цветя.Той не че плува, просто виси над водата.Има нещо не зная как да го нарека, някаква туристическа магия, която те замъглява и обърква и докато се усетиш се оказваш с една торба луковици.Първо без да ти трябват и второ даже нямаш къде да ги сееш.Хора, не се забърквайте в това.Ако изобщо нещо поникне, то няма този невероятен цвят като на картинките.От три цвята на холандско лале, които взех и трите излязоха бели.Едно растение изобщо не се хвана.Третото трябваше да е коренище в торба пръст.Познайте, това беше най-скъпата торба пръст, която някога съм купувала.Вътре нямаше дори люспа от корен.Нищо.С една дума поне гледайте да виждате какво купувате, но това което ще излезе си е на ваша отговорност.Може да има и късметлии.

   Музеи не посетихме в този ден, но се разходихме около музеят на Ван Гог и разбира се Националния музей Рейксмузеум.Наоколо има още най-различни музеи, където може да запълните с изкуство цял един ден и даже повече, ако имате такова време разбира се.

   Каквото и за изберете да правите или не правите в Амстердам, подарете си една разходка с лодка по каналите.Така де, самите канали са си една от забележителностите на този град, все пак той е такъв какъвто е и заради тях.

   И още Амстердам:

Още Холандия или както вече трябва да казваме Нидерландия:


Сирене и мелница на български в Заансе Сханс


Просто разходка в холандския Харлем

Стромболи или как да си направите пица на руло

   Стромболи е тестяно пицоподобно и страшно вкусно изделия измислено в Америка от италиански емигранти през 1950 година.Спорят хората къде точно е направено за пръв път и понеже за нас това не е чак толкова важно, няма да се занимавам с точния му произход.Според няколкото статии, които прочетох е кръстено на филма "Стромболи" с Ингрид Бергман, който бил излязал наскоро и където действието се развивало на остров Стромболи.
   Както пиците, така и стромболи търпи промени в плънката си.В оригиналния му вид не е използвано доматено пюре и това го отличава от калцонето.Ако обаче решите както мен все пак да сложите домати, нека е съвсем малко и тънко намазано.В противен случай ще получите нещо разтечено и недоопечено.

Какво използвах аз:

тесто

мортадела

гауда

пуешко филе

доматен сос, който не е задължителен

Може да използвате най-обикновено тесто за хляб или тесто за пица със специално брашно.

Може да си направите от моето най-любимо и лесно тесто: 

------- >   https://svetlalola.blogspot.com/2019/09/blog-post.html

Може да си направите тесто с бига, с квас, обикновено.

Може да си купите готово тесто.

Може да си го замесите в хлебопекарна / само тестото/:

-------> https://svetlalola.blogspot.com/2017/03/blog-post_14.html

   Според мен каквато и да е тестяната ви основа, всякак ще ви се получи вкусно.Защото както и да са го кръстили, това си е завита пица на руло, а кой не обича пица.Вагното е да не е прекалено лигаво тестото, защото трябва да го разточите за да получите основа.

   Вида колбаси и сирена отново е според вкуса и наличностите ви, като трябва да са много тънко нарязани за да ги редите по-лесно и за да завиете добре рулото.

• Разточвате тестото според тавичката, в която ще печете своето стромболи.Дебелината е около един сантиметър.
• Ако решите да слагате доматен сос, нека е съвсем тънък слой и да не стига до краищата.
• Нареждате корбасите и сирената.В моя случай е ред мортадела, ред гауда, рез пуешко филе.
• Завивате на руло като добре подпъхвате страничните краища.
• Слагате в тавичка с хартия за печене така,че края да е отдолу.
• Може да поръсите с брашно отгоре,да направите някакви резки за красота, да намажете с яйце примерно.Както ви се харесва.
• Печете на 190-200 градука до готовност.
• Готовото стромболи завивате с кърпа и оставяте да се охлади.Не го режете докато е горещо.
• Може да сервирате с купичка доматен сос, в който да си топите парчетата.

Подготовката:

Бисквитена торта с кафе

   

   

   Когато смесите горчиво кафе със сладък крем, получавате един много фин вкус на прегорял карамел.Добавете и аромата на кафе в една набързо приготвена торта и аз не виждам никава причина това да не ми стане любима тортичка.Ако я харесате и вие, тогава щастието се увеличава.

   За повечето напреднали кулинари бисквитените торти са нищо, но за мен те са си всичко.Първо, че както и да ги погледнете са си торти и второ както и да ги погледнете са си много лесни торти.Блатовете ви са готови и чакат в кутия, крема само трябва да бъде разбъркан в повечето случаи, малко аромати, малко търпение докато постоят на хладно и готово.Имате си вкусен сладкиш, че даже и торта.

Идеята е взета от тук: https://www.youtube.com/watch?v=fYi6g-u0Tuw&fbclid=IwAR2IblzNoZfH947tVVc05wW8s5C-PbP4fGWcvwpjpNw6EiFl76F5KWb-rBE

Какво използвах аз:

съда , в който правих тортата не е голям и използвах всичко, но ако сте повече хора , знаете си, увеличавайте продуктите

готово охладено кафе

бисквити за торта - един пакет

маскарпоне - 250 грама

заквасена сметана - 250 грама

кисело мляко - 3 супени лъжици

пудра захар - 2-3 супени лъжици 

(опитайте как ви е на сладост)

оше пудра захар - около 6 супени лъжици

Хубавото на бисквитите е това, че дори да ви останат няколко в пакета, може да си ги изядете така, да си направите бисквитени сандвичи или просто да ги натрошите и да украсите с тях тортичката.

• Разбърквате си добре крема: маскарпонето, заквасената сметана, пудрата захар и киселото мляко.Киселото мляко гледайте да е от горната част на кофичката, т.е. да е без суроватка за да не разводни крема.
• В отделна купичка разбъркайте три лъжици пудра захар с една лъжица кафе.Трябва да получите гъста смес като крем.
• Технологията при бисквитените торти е една и съща: топите бисквитите с кафе и редите.Отгоре крем и така докато всичко свърши, като завършите с крем.Върху всеки пласт крем напръсквате от сместа с пудрата захар и кафето.Само пръскате, не мажете или нещо друго.Така  ще добавите разкошен аромат в тортата без тя да става излишно сладка.
• Отгоре натроших останалите бисквити, сложих капака и прибрах в хладилника.
• Ако съда ви няма капак, сложете найлоново фолио.Не искаме някой от ароматите в хладилника да се пренесе в нашата торта.
• Ако използвате бисквити за торта, времето за престой на тортата в хладилника е значително по-кратко, защото те са по трошливи и въздушни с идеята да омекнат по-бързо.Вие ще усетите, че още докато ги топите в кафето те вече започват да се размекват.Така че и след един час ще имате добра торта.Но все пак дайте й малко повече време.

   С това обаче нашата торта още не е завършена.За идеален вкус и аромат както споменах най-горе на препечен карамел, ще направим още веднъж от сместта с пудра захар и кафе и с нея напръсквате тортата отгоре.Това трябва да се случи точно когато ще я сервирате.

Режете тортата и сервирате.Може и всяко отделно парче при сервиране да напръскате с тази смес.

Който обича от тези лесни и много приятни тортички, със сигурност ще хареса и тези:

Бисквитена торта с домашен яйчен крем

Импровизирана тортичка със сметани и малини

Бисквитена торта с кокос

Медени ребърца с картофено пюре и печен чесън

   Причината да ги представям заедно е, защото по някаква причина едното винаги води до другото.Ако правя ребърца, без да мисля дори, почвам да беля картофи за пюре.А когато има сварени картофи винати си мисля за печен чесън, който да сложа към тях на пюре.Това печеният чесън е нещо велико.С него може да си мажете и препечени филийки.Само трябва да внимавате да не го препечете и в никакъв случай изгорите.Но във всички други случаи става като масло и идеално овкусява едно такова обикновено нещо като картофеното пюре.А него пък как може да направите съвършено, да не ви разправям.Но ще ви кажа.
   Сигурна съм, че всеки си има някаква рецепта за ребърца и почти е сигурно, че слага в маринатата им или соев сос или мед или най-често и двете.Моята рецепта не се различава кой знае колко от вашите.А причината да си имам рецепта е, че някои продукти като сос "Уорчестър" или пък кетчупа или соевият сос, ако реша да използвам него е, че ги ползвам май само на ребърца.В другия ястия почти не ги слагам и поради тази причина имам рецепта за ребърца.Тяхната рецепта буквално си стои на вратата на хладилника и просто смесвам това, което има там плюс мед и това онова още.
   Освен маринатата има още една подробност, която прави ребърцата страхотни.Това е да ги загорите.Сериозно ви казвам, уж не е нарочно, но винаги ги забравям, всякаква течност се изпарява и те стават прегорели отдолу.Това, че не виждате изгорялото е, защото за снимка съм ги сложила с красивата част нагоре.Но ако си мислите, че изгорялото е лошо, в този случай грешите.Препечени, прегорели стават още по-вкусни.Само дето забравям понякога да ги пека върху хартия за печене и после си имам повече миене на тавата.

Какво използвам:

За месото:

около килограм свински ребърца или свински гърди с повече месо по тях

две супени лъжици мед

2-3 супени лъжица кетчуп

супена лъжица соев сос или сос "Уорчестър 

(повече ми харесва със сос Уорчестър, някак си вкуса е по натурален)

стрити три скилидки чесън

чаена лъжичка червен пипер

чаена лъжичка пушен червен пипер

За пюрето:

половин килограм картофи

половин чаена чаша горещо прясно мляко

две супени лъжици крема сирене

супена лъжица зехтин

/ако искате сложете масло, но аз харесвам повече пюрето със зехтин/

сол

цяла глава чесън

зехтин

Допълнение: След първия път маринатата я приготвях на око и всеки път се получаваше добре, дори да бях сложила повече или по малко от някой от продуктите.Идеята е, че с тези продукти се овкусява много добре месото, дори да се получава различно по сладост.

• В торбичка за печене сложих ребърцата.Моите са с доста месце да уточня.
• В купичка сложих и разбърках всичко за маринатата като я разредих с около половин чаша вода.
• Маринатата изсипах при ребърцата и хубаво я разнесох навсякъде.
• Оставих торбичката да постои около час и после ги пренесох в тавичка и пекох на 200 градуса около час.Може да печете и в торбичката или без нея.Ако ги печете в торбичка накрая задължително отрежете горната част като капаче и оставете да се препекат и загорят.Тук обаче внимавайте, защото ще си ядете и торбичка, ако ги загорите съвсем.
• До ребърцата сложих завита във фолио една цяла глава чесън намазана със зехтин.
• Докато ребърцата се печаха сварих картофите.Намачках ги и ги смесих с прясното мляко, крема сиренето, зехтин и сол.Когато извадих печената глава чесън я изтисках в пюрето.
• Ако все пак ви е останала течност при ребърцата, може да си направите сос като сгъстите с нишесте или брашно и като сервирате да залеете с него пюрето.Пюре със сос от печено месо си е една истинска вкусотия.

През лятото към тях върви голяма салата с печен патладжан, чушки и домати:

Другите ребърца, които много обичам и приготвям са тези овкусени със сминдух и още работи:

lСвински ребра/гърди и картофки с подправки на фурна