За каквото и да е: ноември 2019

вторник, 26 ноември 2019 г.

Винен кебап

Виненият кебап си е една класическа рецепта.Може да сте я опитвали в ресторант, в стол, в закусвалня, при баба си, при леля си и т.нат. Като се каже винен кебап и човек си има някаква определена представа как да изглежда и какъв вкус да има.Моят винен кебап го правя в следствие на опитани не много добри такива, да не кажа направо отвратителни.Не съм гледала рецептурници, не съм се съветвала с готвачи, нито съм искала помощ от други кулинари.Приготвям го водена единствено спрямо вкуса на тези, които съм опитвала и това просто е моята представа за това как трябва изглежда, какъв да е на вкус и изобщо какъв трябва да е съвършения винен кебап.

Месото да се топи в устата, соса да е с достатъчна гъстота, което означава, че не трябва да е като каша, нито като супа.А задължителната топка ориз трябва да е също толкова добра на вкус и температура, така че когато ги смесите да получите съвършената хапка ориз с месо и сос.

Толкова с обясненията, пристъпвам към приготвянето.

Какво използвам аз:

свинско месо / плешка или не много шарен врат/ - половин килограм

малка глава лук

чаена лъжичка червен пипер

половин чаена чаша намачкани домати от консерва

/не използвам пресни домати, консервираните които са минали през обработка т.е. стерилизация са перфектни/

средно голям дафинов лист

десетина зърна черен пипер

сол на вкус

две супени лъжици олио

червено вино - една чаена чаша

топла вода - малко повече от виното / чаша и половина/

ориз

масло

сол

Нарязвам лука на възможно най-ситно.
Нарязвам месото на хапки.
В тенджера с малко олио на дъното минавам месото колкото да се задуши и го изваждам в чиния.
Ако тенджерата ви не залепва и месото има мазнина, може да не се използва олио, месото ще си пусне сокове и мазнина.
В същата тенджера слагате нарязания лук и задушавате в мазнината от месото.Ако е необходимо добавете още малко.
Наливате виното и оставяте задължително да кипне.
Пускате месото, поръсвате с червен пипер и добавяте доматите.
Разбърквате и наливате вода.
Пускате дафиновия лист и зърната черен пипер.
Слагате капак и оставяте на слаб котлон докато омекне месото.То е на хапки, вече е задушавано, така че това не отнема много време.
Тънкият момент тук е, че поради силата на котлона може да ви изври течноста, тогава добавете малко гореща вода.
Ако пък соса стои прекалено течен, тогава махнете капака и оставете да се изпарява водата.
Идеалният сос е така редуциран, че да не е попил изцяло в месото, но и не се нуждае от допълнително сгъстяване.Когато го приготвяте ще усетите как стоят нещата. Както всяка рецепта приготвяна в различни кухни, никога не може да има напълно съвпадение.Затова гответе по усет, опитвайте, грешете, но в един момент ще налучкате съвършенството.
Докато кебапа се готви, сварявате ориза.Не забравяйте да посолите.Накрая пуснете малка бучка масло към него за по-богат вкус.Друг добър начин е да го сготвите с бульон от сварено месо /не изкуствен, никога изкуствен от кубче, моля ви /.Количеството на ориза не ви посочвам, аз обичам да има и правя повече, а което не използвам, после слагам в някоя супа.Така че, дори да ви дойде излишен, не го мислете.
Може да прецедите соса, ако искате да е съвсем гладък и елегантен, но аз никога не махам нищо от сос, обичам си ги с всичко в тях.Затова в моя има парченца от лука и от доматите.

Оризът ви е сварен и овкусен, кебапа ви е останал с лек сос на мазнина, време е за сервиране.

Махнете дафиновия лист и ако намерите и зърната черен пипер.Аз ги оставих за снимките, само за да видите, че ги има.
Сипвате от кебапа, а в средата на чинията слагате топка от сварения ориз.Трябва да са с еднаква температура, т.е. топли.Не слагайте студена топка ориз в горещия кебап, ще си развалите яденето.Понякога такива малки неща са от голямо значение за доброто ястие.

Друга любима класика, която може да опитате е моят гулаш:

https://svetlalola.blogspot.com/2019/11/blog-post_25.html

Или борш, така както аз го обичам:

https://svetlalola.blogspot.com/2015/12/blog-post_12.html

Пикантно телешко готвено:

https://svetlalola.blogspot.com/2019/01/blog-post_14.html

Месо с грах върху картофено пюре:

https://svetlalola.blogspot.com/2017/02/blog-post_9.html

понеделник, 25 ноември 2019 г.

Гулаш

Знаете ли какво си мислех докато с премрежени от кеф очи, доволно го преглъщах този гулаш? Че ако някога имам малко ресторантче, задължително ще предлагаме там този гулаш и съм абсолютно сигурна, че ще е сред най-харесваните ястия.Понякога като ме стегне шапката на работа и си мисля какво ли ще е да си имам малко ресторантче с две маси отпред.То май всички сладникави книги започват така,нали? Та ако си имах, този гулаш веднага го включвам в менюто.Защото аз така си представям нещата, добре нахранени хора, които си облизват чиниите накрая с последната хапка, облягат се на стола и доволно въздишат.После закопчават някак си копчето на дънките и си мислят кога пак ще дойдат при Светлето да си хапнат като хората.
Но стига мечти, да взема по-добре да ви го разкажа.

Този гулаш достигна до вас, благодарение на един вкусен коконски блог, в който видях рецептата.

---> Гулаш със свинско месо

Отдавна си търсех точно такава рецепта и оттогава тя просто си чакаше времето и продуктите да бъде приготвена и от мен.Благодарности, Даре!

Какво използвах аз:

свинско месо - около половин килограм

аз предпочинам винаги плешка, тя е моето свинско когато не е врат

зелена чушка

три-четири консервни домата

голяма глава лук

олио

чаена лъжичка риган

чаена лъжичка кимион

чаена лъжичка черен пипер

две чаени лъжички червен пипер

щипка лют червен пипер

сол

брашно/нишесте за сгъстяване по желание

Това са продукти за две порции с допълнително за по-гладния.

Използвах моята любима тавичка с капак, в която често готвя защото е широка, а когато има по-голяма повърхност един съд ястията стават по-бързо.Вие може да използвате тиган или по-широка тенджера.

Използването на тиган или съд с по-широко дъно позволява всички парчета да се пържат/задушават едновременно и еднакво.

Нарязах месото на хапки.
Месото го изпържих в началото само в неговите си сокове и мазнина, която пусна.Но ако искате или усетите, че има опасност да залепнат за дъното, капнете малко олио.
Когато парчетата месо започнаха да побеляват и да стягат /но не и да се препекат/, добавям нарязан на ситно лук, който се задушава в течността на месото.
Поръсих с подправките и хубаво разбърках.
Лютият пипер е съвсем малко.Според мен гулашът не трябва да е лют, а просто да усетите лека пикантност, която няма да ви разплаче, накъдри косата или още по-лошо разбърка стомаха.
Залях с една чаша вода само колкото да се покрият, разбърках и чак тогава посолих.
Когато месото омекна добавих доматите, които намачках и нарязана на ситно зелена чушка.
Разбърках и оставих на най-слаб котлон десетина минути.Тук е момента да прецените дали искате повече течен сос или почти да няма.Ако искате добавете гореща вода.Не се притеснявайте, ако пък ви се стори много воден ще сгъстите с брашно или нишесте.
При мен почти няма сос, всичките прекрасни съставки на соса си попиха в месото.

Докато гулаша се готви си направете картофено пюре.Моето е от сварени картофи, които намачквам и разбърквам с горещо прясно мляко , посолявам и поръсвам с малко зехтин.

Според мен идеалният начин да бъде поднесен гулашът е с равно количество пюре.Така загребвайки от ястието ще загребвате и пюре и ще имате съвършената хапка.

събота, 23 ноември 2019 г.

Ароматна крем-супа с нахут или защо да не опитаме нещо различно

Това се получава когато се нагласих да си правя хумус и се оказа,че нямам достатъчно тахан.Нахута накиснат и чака, а аз нямам идея какво да го правя и тогава се сещам, че преди време майка ми прави една супа с нахут и беше много вкусна.Започна издирване първо на майка, после на рецептата, която се оказа едно малко откъснато от вестник листче и резултата е тази много цветна и много вкусна супа за хора, които обичат да опитват нови ястия.Тъй като хартиения оригинал на тази супа претърпя доста изменения, го зарязах и изобщо няма да ви го споменавам и показвам.

Какво е необходимо:

сух нахут - една чаена чаша
/ако използвате готов сварен от консерва, сложете две пълни чани чаши/

малка глава лук
две скилидки чесън

един-два моркова
парче целина от глава - големина колкото единия морков

три супени лъжици зехтин

чаена лъжичка куркума
чаена лъжичка смлян кориандър

две чаени лъжички къри

сол на вкус

лимонов сок и зехтин за сервиране

Нахута беше накиснат от предната вечер във вода.
Измих го добре и сварих в тенджера под налягане за 40 минути.
Задуших в малко зехтин за готвене и вода нарязан на много ситно лук, скилидките чесън, целината и морковите.От няколко години съм пристрастена към целината и слагам в почти всички супи, затова не пропуснах и тук.
Поръсих с куркумата, кориандъра и кърито.Разбърках добре и залях с вода за три порции
Варих 10 минути и после пасирах с пасатора малко, колкото да се разбият нахута и морковите, но все пак да се усещат.малки парченца.Ако ви е гъста, разредете с гореща вода.Поръсете с хубав зехтин отгоре когато свалите от котлона.
И това е, хапнахме я гореща с малко лимонов сок за свежест и още зехтин по желание към всяка порция.

Ако обичате нахут или тепърва ще навлиза във вашата кухня, задължително си направете и хумус.

------- > Хумусът и има ли той почва у нас

Ако вече сте навлезли в света на хумуса и той не ви е достатъчен, тогава ви предлагам да си направите фалафели.

------ > Фалафели (приготвени на фурна и сервирани с хумус и салата "почти табуле")

Ако историите, които разказвам и рецептите,които споделям са Ви интересни, заповядайте при мен и във Фейсбук:

За каквото и да е

петък, 22 ноември 2019 г.

Socca.Нахутени спомени от Южна Франция

Може би не е много добре да започвам така една рецепта, но моите хора не ги харесаха тези нахутени палачинки.Май са ми прекалено много традиционалисти и за да ги спечеля, първият път трябваше да сложа чубрица за подправка, а аз реших да се потопя докрай в родното място на този плосък хляб и сложих провансалски билки.Ама как само ухаеше кухнята като поръсих с тях, много им разбират главите на моите.Аз ги харесах и си ти хапнах с удоволствие и спомени.

Сока се хапват най-много в южната част на Франция.Ако сте били в този край със сигурност сте ги опитвали.А ако сте имали късмета да се смесите с тълпата на един фермерски пазар в района, сте видели подвижните пещи, в които майсторите ги пекат.

За един такъв пазар съм ви разказвала: ---- > На провансалски пазар в Антиб

Какво е необходимо:

нахутено брашно - чаена чаша

вода - чаена чаша

олио/зехтин - две супени лъжици

сол

подправки, ако искате

Това като количество е за една малка сока, която пекох в тавичка с диаметър 20 см.

Имайте предвид, че това е най-общо казано палачинка, затова не трябва да е дебела, най-много един сантиметър.

Видях рецепти с най-различни импровизации откъм добавки, така че след като опитате основната, може да си измисляте ваши варианти.В едната ми доза има микс от провансалски билки, който ми е много любим за солени кексове.

Имайте предвид, че дори малка като количество, сока-та е доста хранителна.

Смесвате нахутеното брашно с водата и разбърквате много добре.
Добавяте олио/зехтин, сол и подправки ако искате.
Разбърквате и оставяте настрана
Задължително трябва да стои тази смес минимум половин час, а някъде пишеха че е добре и повече, дори часове.
Моята стоя малко повече от час.
Печете в силна фурна 220 градуса като изсипете сместта в тавичка, която може да е намазнена или върху хартия за печене.
Печете докато стане златиста.При мен това отне половин час.

Сокка опитах и в Сент Пол дьо Ванс:

вторник, 19 ноември 2019 г.

Сиропиран сладкиш с грис, ябълки и орехи

Общо взето заглавието ви казва почти всичко откъм съдържание и ще се наложи да ми се доверите, че и вкуса е много хубав.

Рецептата я импровизирах от сладкиша на Илианка, който също трябва да опитате, тъй като е по-различен и си има и заливка от крем.

http://ilrai.blogspot.com/2019/11/blog-post.html

Това, което страшно ме впечатли, освен че е сочен е, че сиропа всъщност е от прясно мляко.

Импровизирах не за друго, ами защото тя прави по-големи количества от мен.В края на краищата реших така да го наглася, че да се измерва по-лесно, защото аз честно казано най-мразя да се занимавам с прекалено точни грамове и милилитри.Затова си го направих като за мързелив сладкар като мене. Крема отгоре го пропускам, защото в къщи не трябва да се яде много сладко от едни, а другите имат предупредителни писма от кантарите си, че повече от това не могат да вдигат.

Какво използвах аз:

чаена чаша пшеничен грис

чаена чаша смлени орехи

чаена чаша настъргани ябълки

чаена чаша кафява захар

чаена чаша кисело мляко

кафяна лъжичка сода

две яйца

аромати: по желание ванилия, канела, капки есенция ром

чаена чаша прясно мляко

две супени лъжици кафява захар

две супени лъжици какао

какао и пудра захар за поръсване

използвам една и съща чаена чаша с вместимост 200ml

Смесвате яйцата със захарта, прибавяте гриса, смлените орехи, настърганите ябълки.
Смесвате киселото мляко със содата и когато тя шупне я добавяте и нея.
Накрая добавяте аромати.Тъй като исках малко да разнообразя обичайния канелен аромат на ябълковите сладкиши, сложих повече ванилия и капка есенция от ром, която обаче не се усещаше много.Ако обаче си обичате канелата, сложете си я.
Изсипвате сместта в тавичка и печете на 200 градуса до готовност.При мен беше около 40 минути, защото тавичката беше малка.
Докато сладкиша се пече смесете прясното мляко със захарта и какаото на слаб котлон.Когато захарта се разтопи махате и охлаждате.Опитайте и ако не ви е достатъчно сладко (заради какаото), сложете си още захар.
Охладете и сладкиша и тогава залейте.Не прекалявайте със сиропа.Сладкиша е хубав сочен, намокрен само, но не и подгизнал.При мен крайните парчета бяха напоени повече и не ми хареса особено, но средните бяха съвършени.
Оставете поне час да постои и да си поеме от сиропа.
Накрая нарязах на квадрати и половината парчета поръсих с какао, другите с пудра захар, която разбира се попи веднага, но се получи глазирана коричка отгоре, което беше неочакван интересен ефект.

Ако ви е интересно да използвате грис в сладкиши, ето още един който ми се получи много добре:

Чуден кекс с грис и сладко за разкош

петък, 8 ноември 2019 г.

Приказката Брюж

Откъде да го започна Брюж.Толкова много красоти има в този град.Има канали, има тесни улички, невероятни сгради.Има шоколад на всяка крачка, има оригинал на Микеланджело, има реликва, заради която вярващите се редят всеки ден за да я видят.И бира има.Всичко има.
Има толкова за разглеждане в Брюж и по тъмно и по светло.За Брюж каквото и да ви разказвам ще е малко.
В Брюж се изсипахме привечер, ама там през лятото привечер си е дневно време.Но само като време беше рано, като хора приличаше на полунощ.Няма нужда да чакате да запалят уличното осветление за да се разходите на спокойствие по улиците.В шест вечерта улиците, магазините всичко беше опустяло.Само заведенията на централния площад и някои по-големи пресечки показваха, че има хора в този град.А в последно време да разгледате един красив и любим на туристите град на спокойствие си е истински лукс.И аз се почувствах някак специална.Сякаш града ни посрещна като важни гости.
Първата и може би най-красива забележителност на този град е да го видите привечер в залезно време, което през лятото си е късно време.Но огрени от залязващото слънце високите покриви на къщите и катедралите са удивителна гледка.

Все си мисля, че ще изпусна нещо за Брюж, за което да ви разкажа.Разходката по каналите, най-тясната уличка с червени фенери от миналото, където една табела разказва как изкусителките са приканвали желаещите за развлечения, главния площад, съседния му площад, катедралите, кметството с прекрасните си зали. Микеланджело и неговата Мадона с младенеца, църквата където в точно определено време се изнася една светиня, а именно парче платно напоено с кръвта на Исус, прекрасните витрини на Брюж с шоколадовите фигури и дантелите.Всичко си заслужава да се разгледа в Брюж и винаги ще ви остане и за друг път и дори да не остане, вие нарочно ще го направите за да се върнете.

За всички религиозни хора и не само, несъмнено най-голямата забележителност на Брюж се намира в една малка базилика, намираща се в един ъгъл на площад "Бург".Това е Базиликата на Светата кръв и тя неслучайно се нарича така.В нея се пази една стъкленица с малко парче плат, за което се смята, че е напоено с кръвта на Исус.В определен час към обяд, тя се изнася и всеки, който иска може да се нареди на опашка и да я види.Стъкленицата се пази от свещеник, който после ви дава малка книжка за тази тяхна светиня.А докато чакате наредени няма начин да не се удивите и на прекрасната катедрала, която не е огромна като тези, с които сме свикнали, но е много красива.Като че ли за първи път ми беше уютно на такова място.

Следващата забележителност отново се намира в храм. В катедралата Св.Богородица може да видите фигурата "Мадоната с младенеца" на Микеланджело.Това е единствената негова творба напуснала Италия докато той е бил жив.Феновете на киното, които са гледали Джордж Клуни в "The Monuments Man" се сещат, че там извирваха точно тази статуя.Билет за да влезете се взима от инфоцентъра до катедралата.Тя самата също е много красива вътре, така че си заслужава да им отделите внимание.

Шоколадът наистина е навсякъде в Брюж.Магазините се съревновават колко по-оригинално да покажат това какаово изкушение и да го изложат по витрините си.Може би не е много правилно да ви дам един такъв съвет, но има един начин да се натъпчете безплатно с шоколад в Брюж, защото каквото и да си говорим, ръчно направените бонбони не са евтино удоволствие.Влизайки във всяко едно магазинче ще ви предлагат да опитате от техния шоколад.Ами опитвайте бе хора, никой няма да ви спре.А в края на краищата всички си купуват, така че няма ощетени, а само подсладени.