Едно пиле, три ястия, дванадесет порции

   Не ми допадат особено кулинарните състезания,но аз самата много обичам да се предизвиквам кулинарно.Като например от един продукт да направя няколко ястия и то така,че да не си личи че съм го разпределяла специално и това да се отрази на порциите,които обикновено правя.Като това ми предизвикателство,едно пиле да използвам три пъти,като всеки път да има поне по четири порции от ястието.
    Или казано иначе едно пиле,три ястия,дванадесет порции общо!

   Пилето е около килограм и триста грама.Измивам го,изрязвам мазнините и махам кожата.Разрязвам го от двете страни на гръбнака.Отделям бялото месо и разделям бутчетата.

     Рецепта първа.

   Бялото месо приготвих с гъби и сметанов сос.Ще си кажете,че как може само с такова количество месо да се направят четири порции.Не само,че може ами даже и допълнително може да има.Порция,в която има гъби и сметана си е доста хранителна и честно казано и едно парченце пиле да сложите няма да направи впечатление.

Пилешко месо с гъби и сметанов сос

пилешки гърди нарязани на кубчета

гъби печурки (моите са от кафявите) - 200 грама

десетина зърна черен пипер

три-четири зърна бахар

заквасена сметана - четири супени лъжици или по една супена лъжица на порция

олио - една супена лъжица

сол

• Задушаваме леко пилешкото месо в мазнина.Добавяме нарязани на едро гъби.
• Заливаме с вода според порциите.
• Пускаме зърната черен пипер и бахар,посоляваме и оставяме да се готви.
• Когато месото е готово сваляме от котлона.
• В отделен съд разбъркваме заквасената сметана, смесваме с малко бульон от ястието и прибавяме при пилешкото.Така се получава гладък сос.
• Слагаме на котлона и оставяме за малко,но не трябва да завира.
• В този момент ако ви се вижда много течен соса може да сгъстите с малко нишесте или брашно.Също така,ако ви притесняват зърната черен пипер или бахар може да ги извадите.
• Ястие за топене с хубав хляб.

   Във втората рецепта участват бутчетата и крилцата,че даже и малко от гърдите което си бях оставила..Приготвих ги на следващия ден за обяд.

   

Пиле с лимон и розмарин

пилешко месо на порции

един лимон

розмарин - около супена лъжица

зехтин - две супени лъжици

сол

• Пилешкото месо хубаво го натрих със сол,розмарин и лимон,като лимона го обелих и хубаво намачках целия.
• Така подготвено,месото отиде в хладилника покрито с найлоново фолио за няколко часа (добре е да стои така минимум два часа)
• В тава разпределих месото.Около него сложих предварително посолени нарязани картофи,глава чесън разрязана на половина и поръсих с течността,която се беше получила при пилето.Поръсих с малко зехтин отгоре и пекох на 200 градуса.Дори накрая за десетина минути пуснах грила за да се получи препечена коричка на картофите.
• Ако не ви притесняват излишните калории,може да си оставите кожата на пилето и вместо зехтин да наредите бучки масло отгоре.
• Може да сложите още картофи или да изпечете отделно поръсени със зехтин и розмарин.Стават божествени!

Рецепта трета.
За нея най-вероятно сте се досетили,тъй като обикновено от остатъци се приготвя супа.Така е,но не е задължително.Друг път ще ви покажа,но този път наистина е супа.

Пилешка супа с много зеленчуци

 пилешко месо

картоф

морков

парче целина

един пащърнак

червена и зелена чушка

начупени спагети
яйце

кисело мляко

прясно мляко
супена лъжица оцет

магданоз
равна лъжица брашно

сол

• В тенджера под налягане сварявам за половин час останалото месо с малко сол и вода като за четири порции.Аз отмервам с купички.
• Отделям месото от костите и го нарязвам или накъсвам на ситно.
• В малко олио и вода за минута две задушавам нарязани всички зеленчуци без магданоза.Слагам и вода,защото не искам да се пържат,а по бързо да се приготвят.
• Заливам с бульона,добавям още вода ако трябва.Почти винаги ми се вижда малко супата и доливам и вода.
• Прибавям начупени спагети (или фиде ако така предпочитате) и оставям докато омекнат картофите.
• Застройвам с яйце,кисело мляко,прясно мляко,оцет и малко брашно.Процедурата е смесвам всичко,взимам от рорещата супа,изравняват се температурите на застройката и супата и връщам обратно.Разбърквам и оставям до момента,в който кипне.
• Посолявам ако е необходимо.Поръсвам с нарязан магданоз и оставям настрана готовата супа поне десет минути да си постои преди да сервирам.

Предизвикателството изпълнено,очаквайте нови!

Още любими рецепти с пиле:

Пилешки бутчета с лук и сини сливи

Пиле с аромати всякакви,печено върху зеленчуци

Мариновани пилешки късчета с чуден сметанов сос

Шафранени експерименти -две рецепти с пиле и ориз

За още споделени рецепти и разказани истории,заповядайте в страничката на блога във Фейсбук където се случват много повече и истории и рецепти:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Миш-маш от миш-маш

   

    Познавам хора от цялата страна и се оказва,че всеки си има своя версия на така любимата ни лятна манджа наречена със звучното име "Миш-маш".Ама какво говоря, дори моите родители имат различни версии.Така например едната ми баба, тази която не обичаше много да готви е правела миш-маш само от запържени чушки със сирене и яйца.Другата пък е слагала и нарязан домат.Приятелка от южна България ме е посрещала с миш-маш, в който се запържва лук, а друга от друга посока използва предварително печени чушки.А последният, който научих е, че след като се запържат чушките, смесват се с яйца и сирене се запичат с настърган кашкавал отгоре.За още варианти ще ви опиша и един доматен, в който въпреки че пак си има чушки, доматите са с една идея повече.

Първи вариант - най-любим

червени и зелени чушки

сирене

яйца

Чушките се нарязват на резенчета

Задушават се с мазнина и малко вода докато омекнат

Прибавя се натрошено сирене.Разбърква се.

Когато сиренето се разтопи си чукват яйца.

Втори вариант

червени и зелени чушки

лук

чесън

домат

яйца

Всички зеленчуци се нарязват на едро.

Задушават се първо лука и чесъна, после се добавят чушките и накрая домат.

Когато омекнат се добавя яйце.

Трети вариант

печени червени и зелени чушки

сирене

яйца 

домат

Печени чушки се нарязват на ситни парченца.

В мазнина се запържват заедно със сиренето.

Прибавя се настърган домат и се чукват яйца.

Четвърти вариант - доматен миш-маш

чушки

/може зелени, може червени, но най-добре е миш-маш от цветове/

домати

/количеството на доматите е малко повече от чушките/

сирене

сух босилек

/с пресен е една друга рецепта/

олио и зехтин

Чушките се нарязват на ситни парчеенца.Доматите също.

В малко олио и вода се задушават чушките докато леко омекнат.

Добавят с едоматите и се оставя на слаб котлон докато се извари излишната течност.

Поръсваме със сух босилек.

Добавяме натрошено сирене и спираме котлона.То ще се разтопи само от топлината и това е достатъчно.

Доматеният:

На миш-маш много му отива нещо лютичко,дали ще се нареже едно люто чушле вътре или ще се сервира отделно:

https://svetlalola.blogspot.com/2016/07/blog-post_95.html

Как може миш-маш без едни топли хлебчета:

https://svetlalola.blogspot.com/2017/06/blog-post_71.html

Или тези типови хлебчета с мед,леко сладки идеално подхождащи на соленото ястие:

https://svetlalola.blogspot.com/2017/11/blog-post_29.html

За още истории и много повече рецепти всеки ден,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Замъкът на Белфаст и девет котки за късмет

   

   Много е неприятно когато туристическото ти време зависи от разписание на ферибот,на който трябва да се явиш два часа предварително,при това да си в автобус с хора,за които точността не е най-силното качество.Ето затова от Белфаст нямам кой знае какви впечатления,въпреки че от това което видях в центъра,много ми хареса.А в една сладкарница опитах чуден ябълков пай.Казвам ви го,защото ако в един град не съм хапнала нещо дори на крак,не го броя за посетен.Ако стигнете до края,ще го видите...Пая имам предвид.

   Може и да не видях много от самия град,но от замъка на Белфаст видях доста.Но това е само защото той е малък.Малък,но сладък бих добавила.И прилича на замък,нещо което не може да се каже за такива,които са огромни, а си приличат на къщи.Но това е една друга тема,защо обичам като се каже замък, задължително трябва да има кули,кулички и градина.Непременно градина,дори малка като тази.Даже не държа да има затворена в кулата принцеса.

   И ето,че там където не го търсех,той се появи.Кацнал на едно възвишение над града наречено Кейхвил, се намира Замъка на Белфаст.
    Оригиналният замък първоначално се е намирал в самият град,но бива изгорен и вместо да го възстановят,решават да построят нов и то на хълм с прекрасна гледка.Дотогава на това място е имало ловен парк.Между другото и сега парка около замъка е много красив.
   Замъкът е строен в периода 1811 и 1870 година и много ясно,че първоначалния бюджет е бил многократно надвишен.Даже имало опасност да не бъде завършен.Да се чуди човек какво толкова са му правили? Не е Версай все пак.В наши дни така да се каже или по точно в края на миналия век,замъка е бил основно реставриран,за да може сега да се посещава от граждани и гости на града като нас.Казах ли,че е безплатен? Само трябва да стигнете до него.

   Легендата разказва,че докато в замъка има котки (като поне една трябва да е бяла),всеки който го посети ще се радва на добър късмет.Затова и градината е посветена на писанките.За по сигурно,че винаги ще ги има,котетата са  пръснати из цялата градина.Има ги като скулптури и като мозайки и всякакви други форми.Девет са на брой.Аз открих няколко,оставям другите да си ги видите сами като отидете в Белфаст.Сега се надявам и легендата за късмета да излезе вярна.

   Вътре в замъка няма много за разглеждане.Тъй като много често се използва за сватби (за малко да напиша и погребения) и различни събирания,стаите са празни.Има една две красиви камини и различни картини,които почти не се забелязват.До стълбището,което е доста красиво имаше сложен бар,който беше много не на място и разваляше всичко.Не зная дали винаги е там или предстоеше събиране някакво.Защото влизайки в задната част на замъка отново има заведение,което пък беше толкова мрачно и невзрачно,че още повече не се връзваше с това,че е в замък.С една дума,добре че е красив отвън.

    Важно! Не пийте кафе там,ако уважавате организма си.

   Както и започнах този разказ, за самият град нямахме особено много време.Видяхме Парламента,който е на едно невероятно място с едни ширнали се поляни пред него.Казаха ни,че всеки който иска може да влезе и да наблюдава работата на Парламента когато си пожелае.Няма какво да крият хората от народа си.

   После пътувайки към центъра видяхме сградата на музея на Титаник,който определено си заслужавал посещение,но това ще стане в някой друг живот най-вероятно.Музеят се намира на мястото на корабостроителницата,която построява легендарния кораб.
   А в центъра на града и без да го искаме нямаше как да не се впечатлим от Кметството.

Мариновано сирене с пресен босилек

 

   Аз вече имам една рецепта за мариновано сирене,която си правя от време на време когато се сетя най вече.Мариноването не е сложно,сложно е че трябва малко да се изчака за да може все пак сиренцето да попие всичките аромати и зехтина.

--- > Мариновано сирене  / https://svetlalola.blogspot.com/2016/06/blog-post_92.html /


   Тази рецепта се случи когато си купих пресен босилек без да съм решила какво да го правя.На този аромат не мога да устоя и винаги щом видя, без да се замислям слагам в кошницата.Случвало се е покрай неговата покупка да се налага да се връщам в магазина за други продукти.Но това е друга моя лудост.
   Прибрах се в къщи с пресен босилек и никаква идея.Тогава из кулинарните групи видях мариновано сирене и си помислих,че отдавна не съм правила.То при мен мисловните процеси са сложна работа,затова от видяно сирене се сетих за наличния босилек и реших да обединя двете мисли в нещо реално за ядене.
   И тъй като вече имам готов резултат,само мога да се потупам по рамото,че го измислих този босилек по този начин.Получи се много ароматно и приятно.И ето,че отново се задействаха мисловните ми машинки и сега се замислям,че ако всичко се намачка ще се получи чудна разядка или пастет за намазване на препечени филийки.Ето ви още една рецепта в рецептата.

   Количествата продукти са "на око" според бурканчето,което ще използвате за мариноване.
Може да използвате и друг съд,не е казано че непременно трябва да е буркан,но тъй като ще стои в хладилник е добре да има капак или да имате под ръка найлоново фолио за да завиете сиренето.Не че нещо,но не искате да имате и други аромати върху него.

Какво използвах:

краве сирене

пресен босилек

скилидки чесън

черен пипер и бахар

люто чушле по желание

настъргана лимонена кора
зехтин

• Нарязах сиренето на кубчета,накъсах босилека заедно със стъблата,нарязах скилидките чесън за да могат да си пуснат по бързо аромата,начуках черния пипер и бахара (никога смлени,само счукани - слагам зърна в лъжица и ги натискам с друга лъжица.)
• Имах и едно люто чушле,което нарязах на ситно като преди това махнах семките за да не е стане прекалено люто.Все пак исках само лека пикантност,но не и да ни пламне устата без да усетим вкуса на сиренето.
• На дъното на бурканче сложих от босилека,отгоре кубчета сирене.
• Между редовете слагах чесън,парченца чушле и босилек.
• Поръсвах с малко от начуканите черен пипер и бахар и по малко от лимонената кора.
• Налях зехтин.Не налях догоре защото това е прекалено много зехтин,който все пак ми е скъп на сърцето.Някъде до средата.
• Бурканчето стоя в хладилника една нощ,като в началото два-три пъти леко го въртях,не го тръсках за да не начупя сиренето.Важно е зехтина да омаже всичко.Ако обаче имате достатъчно зехтин или сте подредили много плътно продуктите,покрийте всичко.
• Това се случи вечерта,на сутринта отново го въртях няколко пъти преди да го опитам.
• Тъй като всичките ни продукти са рязани,късани,мачкани и чукани (голям въргал,а?) те си пускат ароматите бързо и не е необходимо на сиренето да стои с дни.
• На сутринта беше добре,на обяд когато го хапнахме беше идеално.
• Сервирах го със салата от домат,краставица и червен лук.Поръсих и нарязан босилек,който ми беше останал.

Ако рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и във Фейсбук,ще ми е приятно да се запознаем:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Нейно Величество Англия - Ковънтри и общи приказки

   

Първа част --- > Англия - свраки,ливъри и Шекспир

   Втора част --- > Англия - легендарни камънаци и хипита

   От английските обиколки остана да Ви покажа набързо Ковънтри.Аз така го и видях,набързо и в центъра.Като изключим това,че бях чувала за този град покрай футбола,то сега повече ще го свързвам с една история.Тази на лейди Годайва.Аз разбира се съм попадала на нея много пъти,но признавам си не знаех,че тя се е случила точно в този град.Ако не друго,разширих си малко общата култура както се казва.Тя и лейдито нямаше да е известна,ако по стечение на обстоятелствата не се беше наложило да язди кон само по дългата си коса.А тя историята накратко е следната:

   Височайшият съпруг на нашата Годайва,който бил графа на областта налагал непосилни данъци на своите поданици.Тя била мила жена и как ли не го умолявала да ги намали малко и да се смили над хората си.Той обаче не искал и да чуе.Като всяка жена обаче,тя не спирала да му се моли,натяква и предполагам дори досадно да му стои на главата докато си чете вестника или си пие чая.В резултат на което, графът дали впечатлен от нейната отдаденост или просто не издържал вече на това постоянно оплакване,обявил че ще намали данъците,ако тя мине гола по улиците на града.Готова на всичко тя се съгласила,но предвидливо помолила хората в еди кой си ден да си стоят по къщите и да не излизат за да може тя без да се засрамва да изпълни волята на графа.Така яхнала коня си напълно гола и само по дългата си коса лейди Годайва влязла в историята на града и не само.Дотолкова,че днес в центъра на Ковънтри има неин паметник и изобщо тя е символа на града,който може да се види навсякъде.

   Има и още една история покрай нейната.Един шивач,по късно наречен "Надничащият Том-Peeping Tom" все пак не издържал (защо ли не се учудвам?) и пробил дупка в капака на прозореца си и така видял яздещата лейди.По късно обаче за тази си постъпка,той бил ослепен.Предполагам,че не е стърпял и се е похвалил иначе как биха разбрали.Та този нашият Том е първия документиран в историята воайор,което очевидно за историците е много важно,защото Том винаги се споменава покрай Годайва.

   Другата забележителност на Ковънтри е старата Катедрала.Ковънтри е градът,който понася най-много разрушения и дава най-много жертви през Втората световна война.При една бомбандировка бива разрушена цялата вътрешна част на катедралата на града.Местните хора обаче решават да не я изграждат отново,а да я запазят такава.За да се помни.

   Няма как да не си разкажа личните впечатления от разните им там особености на англичаните.

   Първото нещо,което прави впечатление в тази страна са всичките тези двуетажни наредени една до друга къщи, на които само вратите евентуално са различни.Пресечки,квартали всичките еднакви.Оказа се,че това както повечето неща тук не са случайни.Преди много много години имало издаден указ,че никоя къща не трябва да е по-висока от терасата на кралицата.А сега де.

   И този чай,който е навсякъде.Колко ли литра течност отделят англичаните пиейки чай?Дори в по-обикновен хотел задължително има електрическа кана за вода и пакетчета чай с кутийки мляко.Което ми напомня да ви кажа за кафето.Ако не е в кафене от световна верига,евентуално сладкарница но истинска, по добре не си причинявайте кафе в Обединеното кралство.На място където рядко правят кафе дори да имат машина,стойте по далеч от него.

   Покрай чая няма как да не спомена и английската закуска.Наденичките,яйцата и всичко си беше много вкусно.Но някак боб с наденица на закуска дори на човек с отличен апетит като моя му идва малко в повече.Особено за боба, повечето се споглеждахме и негласно се питахме,ами после като сме всички затворени в автобус да не стане нещо? Нищо не стана,освен аромат на обувки чат пат друго не се усети (намигам ви)

 
   И двата крана без смесител няма как да не направят впечатление.Каква хигиена е това да сложиш тапата на мивката и да си смесиш в нея топлата и студена вода,а после да се миете вътре ръцете цялата рода.Без плакнене.Съдовете по същия начин.Без плакнене.Може и да се пести така вода,но все пак...
   А представете си същото в миналия век.Цялото семейство да се къпе във водата на една вана.Да му мисли последния.За негово добро,дано са се подреждали по степен на мръсотия.

   И това тяхно "обратно" движение.Щом съм тук и ви пиша това,оцеляла съм.
   На улицата винаги очаквайте колата там където не я очаквате.Това ни предупреждаваха навсякъде.Не съм предполагала какво нещо е навикът и как самата ми глава винаги се обръща наляво без дори да се замисли.Това някак го оправих,но след като на тротоарите се сблъсках с поне стотина човека,се усетих че и пешеходното движение май нещо не е наред.
   Исторически погледнато обаче,движението в Англия е първото така да се каже въведено и то е правилното.Рицарите са носели копията в десните си ръце и следователно така са се движели един срещу друг.По същият начин каляските са се движели в лявата част на пътя за да може кочияшът да вижда по добре какво се случва по средата на пътя особено когато трябва да се разминава с други на тогавашните тесни и неравни пътища.
   На французите дължим нашето движение.Наполеон е този,който обръща и движението по пътищата за да е различно от това на англичаните.Така че, кой всъщност се движи правилно и кой на обратно?