Казват хората,на третия опит се получава.И при нас така се получи тази екскурзия,чак на третия път.Не казвам,че беше най-добрият вариант да препускаме по Острова,направих някои компромиси,но като цяло съм си много доволна от видяното.Така де,можеше и това да не видя.Винаги оптимист!
За градовете Честър,Ливърпул и Стратфорд ще стане дума в настоящия ми разказ.И малко общи впечатления накрая на статията,които не са никак малко,защото това е страна,която има с какво да впечатлява.Дори още като се покажете на улицата и всичко е различно.
Честър.В Честър се запознахме с английския климат.Както си грееше слънце изведнъж заваля лек дъжд,после спря,а после пак повтори.Докато разбереш за едното,то настъпило другото.За щастие за десет дена това беше единствения дъжд,който ни валя докато се разхождахме пешеходно.Всякакви други небесни води се изливаха докато си пътувахме автобусно.А в Лондон уж отидохме да се разхладим,а то беше над 30 градуса на сянка.Ама това е друга тема.
На Честър най са му красиви къщите.Наричат ги сврачешките къщи,защото са бели с боядисани в черно греди.Някои оса от времето на Тюдорите,а други построени в същия стил, но в по ново време.Да не развалят картинката.
Изобщо целия им център е един такъв черно-бял.Но колкото е стар самият град,толкова са му в повече младите хора и в събота вечер му личеше и звучеше най вече от препълнените пъбове.Тъй като се озовахме в този прекрасен град привечер,основно се разходихме из центъра,но той е толкова красив и уникален,че другото нямаше значение.
Ливърпул.В Ливърпул бяхме за недостатъчно време и основно се разхождахме около старите докове където сега са разположени много заведения,музеи и изобщо е едно много приятно местенце край реката.Там се намира музей на града,морския музей и този на Бийтълс.То оставаше и да няма такъв.Има огромно виенско колело.То май вече навсякъде има.Сградата Ливър е наблизо,като на покрива й се намират двата ливъра,митичната птица символ на града.
С една дума в този район не е скучно,даже не остава време за всичко.Ние попаднахме по време на различни мероприятия и беше страшно шумно и весело.Да не говорим за уличната храна,която беше навсякъде.Съвършеното време чуждоземци да попаднат на едно място е когато местните хора се веселят и похапват любима храна.
А катедралата на Ливърпул,която е една много интересна сграда,а казват че била и най-дълга.Входът е безплатен,а половината е превърната в кафене.Както между другото много църкви навсякъде из Острова.Честно казано за първи път на екскурзия не влизахме в много църкви и катедрали по простата причина, че повечето не се използваха по предназначение или си бяха затворени.
Стратфорд,който бил на Ейвън.Градче,което и без да е намесен мистър Шекспир пак е красиво.Но като сложите Уилям и нещата придобиват вече и голяма известност.Защото кой не знае Шекспир и кой не е чувал за него,дори да не го разбира.Но дори този човек да не означава нищо за вас,градът му е прекрасен и без него.Това се опитвам да ви кажа.
Аз няма да ви занимавам с биографията на този най-известен стратфордец,но тя е много интересна.Може би за да твориш не може да не си интересен и даже малко луд.Странна птица е бил той.Дори в завещанието си е посочил,че иска на гроба му да има надпис,според който ако някой премести останките му ще го сполети нещастие.Когато преди време правили ремонт на църквата,едва ли се учудвате,че никой не е доближавал последното му място.
Първата ни спирка в града беше именно тази църква.Малко е странно да се снима гроб,нищо че е на Шекспир.И колкото това място беше отбелязано навсякъде,толкова родната му къща си стоеше насред главната улица някак самотна.Вървяхме и в един момент водачката ни каза,че това е къщата и ние почнахме да я снимаме.Знаете,обичайната процедура.Добре,че и на картичките е същата,за да нямам съмнения.
Хората от групата,които не идваха до този град после ме питаха дали жителите му се разхождат в старовремски дрехи за да бъдела атмосферата пълна.Никой не ходи в чорапогащници и бухнали дълги рокли,спокойно.Градът си е съвсем нормален,съвсем съвременен.Хареса ми как зад старинните фасади се крият модерни магазини и заведения.Разхождаш се сред старини със съвременна вътрешност.Нещо такова.
А точно срещу къщата на Шекспир имаше коледно магазинче,където на вратата собствениците всеки ден напомнят колко остава до Коледа.Така де,не всеки чака море и плажове.
Следва продължение...
За моето чаено преживяване вече ви разказах:
Ако историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога,където се случват много повече истории и споделяния:
https://www.facebook.com/zakakvotoidae/
