Сочен сладкиш с тиква и ябълки

 

     Да е баница, не е точно баница.Да е щрудел, не е точно щрудел.Но и прост сладкиш пак не е.Голямо мислене се получи откъм име.Особено като искам с едно заглавие да ви разкажа какво ви очаква.Сменяк какви ли не заглавия, трих, повтарях и в крайна сметка оставих най-обикновеното.Но се надявам да ви спечеля за това, че това е необикновен сладкиш.

   Всичко започна като една пълна измишльотина, повлияна от няколко различни рецепти, които видях.Започвайки я обаче тази реепта я завърших по различен от предвидения и честно казано много се съмнявах в резултата.Почти бях сигурна че ще получа нещо тиклаво, сбито или наквасено с мляко, което сама ще си изхвърля и опитам да забравя.То така и изглеждаше накрая между другото, докато не го опитах.

     Сочен, ароматен, много фин и нежен въпреки маслото.Не много сладък, точно като за мен.Тук отварям скоба, че може да си коригирате нагоре количеството захар, ако обичате много сладки сладкиши или прецените, че тиквата и ябълките ви нямат достатъчно сладост.А това му е хубавото, че накрая може да си го направите още по- сладък с пудрата захар, с която ще го поръсим.

   Тези от вас, които са приготвяли моите баници знаят, че за моята тавичка отиват точно шест кори за баница, при това съединени три по две, защото най често използвам по-тънки.
   Може да се развихрите с ароматите, сега ви е паднало.
   Не забравяйте да сложите аромати и в пудрата захар, с която ще поръсите сладкиша.

Какво използвах:

180 грама настъргана тиква

180 грама настъргани ябълки

четири препълнени супени лъжици захар

150ml вода

100ml прясно мляко

40 грама масло

две супени лъжици олио

аромати: канела, готов микс от коледни подправки (джинджифил,карамфил,канела, инд.орехче...), портокалови корички,ванилия...напавете си свой собствен микс, не се ограничавайте само с една подправка

натрошени ядки (заради идеята да е различен нашия десерт не се ограничавайте само с орехи, ами сложете една шепа всякакви)

пудра захар задължително смесена с някакъв от горните аромати

• В тенджера слагате настърганите тиква и ябълки, поръсвате със захарта и наливате водата.
• Минутка-две на нормален котлон разбърквате за да се разтопи захарта и малко да омекне плънката.
• С цетка или гевгир прецедете течноста и я оставете на страна.Да не я изхвърлите, тя е основен герой в нашата рецепта.
• Разбърквате много хубаво плодовата смес с аромати.Тук ви оставям да си импровизирате, като посочвам, че аз сложих чаена лъжичка захар с аромат на ром, две чаени лъжички канела и щипка коледна смес (тези от вас, които наминават и във Фейсбук знаят,че се бях запасила с микса,който продават в Лидъл)
• Разтопявате си маслото и го смесвате с олиото.
• Взимате две кори (уточнихме, че корите са тънки) и намазвате горната с масло.Аз намазвам с четка за да е равночерно и за да не прекаля с количеството.не ви трябва течаща от мазнина кора, а само намазнена.
• Взимате си от тиквеноябълковата смес и разпределяте по повърхността.Аз не намазвам с плънката, по скоро я поръсвам с нея.
• Ако ще сложите ядки, тук е момента да ги поръсите и тях.
• Завивате и нареждате в тавичка.Тавичката леко намазвам с четката, с която мажа корите.
• Отгоре хубаво намазвате корите с останалата смес от масло и олио и слагате в загрята на 180 градуса фурна
• Печете до зачервяване.
• Към течността от тиквата и ябълките прибавяме прясно мляко.Моята течност беше 100 ml и добавих 100 ml пясно мляко, общо 200ml
• Нека прясното ви мляко не е ледено от хладилника, но не и топло.
• С тази млечна смес заливате баницата.Използвайте черпак за да може да я разпределите равномерно.
• Тръснете тъвичката (внимавайте да не се изгорите) и отново печете.При мен отне около десетина минути.Трябва течността да се попие изцяло.
• Така получената баница ще ви изглежда сбита, но спокойно и аз реших, че това е провала на седмицата, но се оказа че резултата е повече от добър .Покривате я с кърпа и оставяте десетина минути да си почине, да се отпусне, корите отгоре да станат меки и приятни.
• Докато сладкиша си почива смесете лъжица пудра захар с малко аромат.Аз поръсих с коледната смес.Може да сложите само малко канела и ванилия или само ванилия, но нека да има аромат.
• Поръсвате сладкиша с ароматната пудра захар и останалото е история.

Идеята за тази рецепта дойде от тук: http://jivotatmojedaevkusen.blogspot.com/2014/12/blog-post_12.html

Канелени рулца с тиква

 

     И като дойде октомври, че като се почне едно тиквено нашествие, няма измъкване.Тиквите са навсякъде.Отворете произволно десет кулинарни блога и ще видите в октомврийското им съдържание поне една рецепта с тиква.Което действа много вдъхновяващо, не само човек да опита нещо с тиква, ами да предложи и свой вариант.

    До този момент при мен тиквата присъства предимно в солени ястия.Имам си супа, много обичам да слагам парчета тиква в гювечите по това време, но трябваше поне веднъж да опитам тиква и в нещо сладко.Да ви призная честно точно в този вариант, в който я използвах едва ли ще повторя.В канелените рулца се усеща канелата, маслото, но не и тиквата, освен да придаде приятен жълт цвят на тестото.

     За мен най-вкусни винаги ще си останат канелените скандинавски кифлички, но както казах, един кулинар трябва да е опитал повече рецепти за да си реши, кои са му любими.

---- > КАНЕЛЕНИ КИФЛИЧКИ, СПОМЕН ОТ СКАНДИНАВИЯ

За вдъхновение и насоки използвах тази рецепта: https://www.kulinarno-joana.com/2021/02/kaneleni-rulca-s-tikva/

Какво използвах аз:

четвърт кубче прясна мая / пакетче суха/

100 ml топло прясно мляко

четири препълнени супени лъжици захар

едно яйце 

5-6 супени лъжици олио

150 грама тиквено пюре

щипка сол

350 грама брашно

две супени лъжици меко (само меко, не трябва да е разтопено) масло, захар и канела 

Допълнение:

Имайте под ръка още брашно.Причината да ви предупреждавам за това е, че всичко зависи колко течно ви е тиквеното пюре.Първия път когато ги приготвих тиквата ми беше печена, почти без вода в нея и пюрето беше много гъсто.Втория път тиквата беше на пара и се получи по рядко пюре.

Олиото е важно за да получите по-пухкави рулца.Първия път използвах масло и съжалих.Снимките са от първия път и виждате че рулцата са леко сбити.Затова следващия път си ги направих с олио.

Захарта също може да променяте.Аз не обичам много сладки сладкиши и това е достатъчно за мен.Ако обичате по-сладко прибавете още, но имайте предвид, че захар се слага още веднъж и дори да не ви е сладко тестото, може да нагласите сладостта при плънката.

• Разтворих прясната мая в топлото мляко, заедно с една лъжица захар ( една от четирите) и малко брашно.
• Добавих всичкото брашно при маята, направих кладенче и в него прибавих останалите продукти: трите останали лъжици захар, яйцето, тиквеното пюре, олиото, щипка сол.
• Разбърках добре, а после и замесих тесто.
• Оставих на топличко да втаса.
• Втасалото тесто изсипах на плота, притиснах и разточих.
• Върху получения блат, който сами решете колко да ви е дебел намазах мекото масло и поръсих със захар и обилно с канела.Трябва да има канела на абсолютно цялата повърхност.Иначе защо да ги наричаме канелени.
• Не посочвам количество на захарта и канелата, защото знаете, че аз не обичам много сладко и реално само леко поръсих, но ако обичате сладко, поръсете повече.После си мислех, че трябва да опитам с нерафинирана захар.Не за друго, ами тя има един такъв наситен аромат и заедно с канелата щеше да стане много добре.Оставям на вас да експериментирате тук.
• Навих на руло и нарязах на парчета.Обикновено ги режат на по-дебели, но моите бяха около 3см плюс-минус.Знаете, че аз не правя нещата съвършени.Така де, искам, но рядко имам търпение да го направя.
• При рязането, ако го правите с нож, парчетата се слепват или пък развиват.Изобщо да не ви притеснява това, всяко едно парче може си го завиете отново по-плътно.Когато са по-тънки това става много лесно.Ако искате прецизно нарязване, използвайте конец.
• Наредих едно до друго в тавичка върху хартия за печене и пекох на 190 около половин час.За всеки случай от двайстата минута нататък ги наглеждайте, защото аз ги препекох малко.Истината е, че фурната ми проявява характер напоследък и ѝ нямам доверие, все си мисля че не е изпечено, а то понякога е.

Гъста супа с пуешко месо

       Моят най-голям проблем според дегустаторите ми е, че в супите ми нямало супа, така де, толкова гъсти и натъпкани с продукти съм ги правила, че не оставало място за течност за сърбане.Прибавете и това, че понякога ги застройвам с гъста застройка и супата ми върви към кашосупа.Ама пък да знаете как ги обичам такиваааа, умирам си за гъста супа.А и в края на краищата готвещия определя правилата на една супа, нали? Затова и тази супа е точно както ми харесва, с много продукти и гъста застройка.

Какво е необходимо:

пуешко месо /едно долно бутче/

глава лук

морков

пъщарнак

картоф

глава целина

листа целина

магданоз

половин консерва домати

начупени на ситно спагети

кисело мляко/заквасена сметана

прясно мляко

супена лъжица нишесте/брашно

сол

• Сваряваме пуешкото бутче заедно с една глава стар лук.
• Свареното месо накъсваме на парченца, а главата лук намачкваме на пюре.
• В малко вода задушаваме нарязани зеленчуците.Зеленчуците моркова, главата целина, пъщарнака и картофа са приблизително в еднакви количества и сами преценете колко искате да бъдат.Не слагам мазнина на този етап.
• Когато зеленчуците започнат да омекват, но не докрай, заливам с бульона от вареното бутче (когато варите месото сложете му толкова течност, колкота порции искате да имате), още вода ако се налага.
• Прибавям месото, начупените спагети.
• Прибавям нарязан на ситно магданоз (обичам той да се готви, не да е само за украса), прибавям и нарязани няколко листенца целина заедно със зеленото им стъбло.Едно нарязано на много ситно е достатъчно.
• Добавям доматите от консерва.Ако са цели ги нарязвам, ако са на кубчета, нищо не им правя.
• Ако в бульона не е сложена сол, посолявам.
• Когато спагетите и зеленчуците са готови застройваме супата.
• Аз не слагам яйца, смесвам кисело мляко с прясно и лъжица брашно или нишесте.Ако имате заквасена сметана сложете и от нея, вкуса става невероятен.
• Накрая по желание пуснете бучка масло в супата.
• Като всяка супа и на тази ѝ трябва малко време да постои преди да бъде сервирана.Става още по-вкусна.
• Сервирам с лимон или оцет, а през зимата с бурканче люти чушлета, от окето взимам маринатата и така леко подлютявам порцията си.

Кексчета с маслини и розмарин

 

   Рецептата е за шест кексчета, защото формата ми е такава.А на снимките виждате пет, познайте защо.То пак като остана за снимка да ви кажа...Много вкусни, направо нямам думи как ухаят на маслини и розмарин, които пък за мен са една велика комбинация.

Какво използвах за шест стандартни кексчета:

едно яйце

две препълнени супени лъжици кисело мляко

пет супени лъжици зехтин/олио

чаена чаша брашно /не препълнена/

щипка сол

чаена лъжичка бакпулвер

розмарин около чаена лъжичка

натурални маслини,нарязани на парченца

Ако ви се получи прекалено гъста сместта, разредете с малко вода

Смесваме всичко, разпределяме във формички и печем на 200 градуса.

 Може да не слагате маслините в сместта, а само да наредите и притиснете отгоре.Ако са ви много мокри, подсушете ги или оваляйте и изтупайте с брашно.

Може да пробвате да замените розмарина с провансалски микс, също става много добре.

Язовирни обиколки / гледки и изгледи към язовир Кърджали/

    Ако сте си мислили, че красивите гледки са само по реки и езера, давам приятелски съвет да включите и язовирите в класациите си и ако минавате край някой потърсете място където да надникнете към него.Току виж точно като мен сте нацелили една от най-красивите гледки, Сърцето на язовира.Истината е, че аз не знаех за него, после се оказа, че много хора спират да го снимат, а аз спрях просто защото видях удобно място и реших, че каквото и да се вижда, със сигурност ще е красиво.Защото вече бях спечелена от язовир Кърджали с Райския изглед, откъдето се и връщах.И спирам си на една отбивка, почвам да снимам и в един момент се усещам, че в обектива виждам сърце.Ето как случайно се сдобих с една от най-хубавите си природни снимки тази година.

За райския изглед разказвам тук: 

https://svetlalola.blogspot.com/2021/09/blog-post_89.html

   Една от задължителните ми спирки колкото и да е популярна и да краси Фейсбук през ден, беше разбира се така известната "подкова" или "завоят" на язовир Кърджали.Пътят е за село Сухово, след  Стар Читак.Само че, оказа се, че повечето хора знаят къде да я търсят, но спират до мантинелата и каквото видят това е.А истинските снимки се получават под и над пътя.Прескачате мантинелата и се спускате по една пътека до една скала.Само че много внимавате, дори ви съветвам ако сте с чехли или сандали да стъпвате наистина бавно и внимателно, защото пътеката е доста отъпкана от стотици крачета и се хлъзга на места.

   Второто място за снимки е по една пътека точно над пътя където спират всички коли.Тя също се вижда добре, но не всички се качват по нея.Тя е буквално няколко метра, отвежда над шосето и между дърветата където си намерите добра позиция ще видите подковата в цялата ѝ прелест.

   Щом сте стигнали до подковата, предлагам да продължите напред и все напред докато не стигнете язовира на друго място.А там се намира въжен мост, който е не по малко впечатляващ, а гледките около и над него също така красиви.Село Сухово е крайната ви точка с колата и начална за пътеката до моста.До въжения мост не се стига с кола.Стига се пеш по една не много стръмна скалиста пътека, спускате се до него, може и да минете на отсрещната страна.При мен това не се получи, защото група деца започнаха да скачат, моста се залюля (той все пак е въжен), моя куч се изплаши и за по сигурно се върнахме.