Рила.Черната скала

 

    

    Името е страшно, мястото е приказно.Час и половина черен път ще ви отведат до едни невероятни гледки, каквито само високите планини могат да ви дадат.А хубавото на това място е, че ще тръгнете от високо и ще стигнете още по-високо без изобщо да се изморите.Причината за лесното изкачване е, че тъй като това е път, а не горска пътека, той се вие плавно нагоре.И да, може да го минете и с кола, но защо да го правите ако може да се разходите сред тези величествени борове, на които за да видите върховете, задължително ще ви падне шапката.
   Мястото на тръгване към Черната скала и Гугъл го знае ако го питате.Ако не питате, мястото е Боровец, близо до вилите Ягода и Малина.Преди или след зависи откъде идвате.Ние на идване го подминахме, защото точно там има стр ителни работи и багери и камиони закриваха табелата, оказваща посоката.Затова се оглеждайте за широко място и едно дърво с табела.С питане също става.

Ако сте наоколо и си търсите пътеки, с две ръце препоръчвам екопътека "Бели Искър".Приятна, равна, шарени сянки, място за почивки....Всичко си има.

Екопътека БЕЛИ ИСКЪР

Тиквички с булгур

 

     Нарочно не определям дали са пълнени или част от ястието, защото честно казано и в двата варианта са вкусни.
    Използвах тези симпатични на вид тиквички, защото ми беше интересно да разбера дали ще ми харесат.Честно казано не ми харесаха, много са жилави, но пък плънката стана толкова безумно вкусна, че следващия път ще използвам обикновени тиквички.Дори мисля, че повече ще ми хареса да нарежа тиквичките на кубчета и да си ги сготвя с плънката като ястие.Така че приемете всико като вариант в тази рецепта.

Какво използвах:

три тиквички

чаена чаша предварително накиснат във вода булгур

пет-шест гъбки

половин червена чушка

половин домат

половин глава лук

три скилидки чесън

зехтин

чаена лъжичка доматена паста /може да се пропусне, ако нямате/

чаена лъжичка червен пипер

чаена лъжичка мащерка

черен пипер и сол

    С останалите половинки от зеленчуците приготвих страхотна салата с булгур, нещо като касър, нещо като табуле, но супер свежа и дори идеална за отделно похапване.Всики останали половинки зеленчуци нарязах на ситно, добавих и разбърках към булгура, поръсих със зехтин, малко сол и пресен магданоз.

    Няколко въпроса възникнаха и ги обсъдихме в страничката на блога във фейсбук. https://www.facebook.com/zakakvotoidae/ Дали да не се бланшират предварително, нещо което за мен не е добра идея, защото накиснати водни тиквички май са ми по зле и от жилави.Вариант евентуално е да се изпекат малко предварително преди да се набълнят с плънката или добре да се покрият с фолио или капак при печене.Ако ви е интересно да пробвате този сорт тиквички, преценете как да действате.А може и на вас да не ви пречи това, че са жилави.

    Както и да изберете да печете тиквичките или в какъвто и вид тиквички да използвате, плънката приготвих така:

• издълбах тиквичките, посолих и оставих да се отцеждат
• булгура го накиснах за няколко часа, като сложих по голямо количество за да ми остане и за салата
• нарязах лука, чесъна, гъбите, чушката, домата.
• в малко мазнина и вода задуших зеленчуците, като ги поръсих с малко сол, червения пипер и мащерката.
• когато омекнат добавих булгура, доматената паста и разбърках добре
• поръсих с прясно смлян черен пипер
• напълних тиквичките и наредих в тавичка
• поръсих със зехтин отгоре и налях вода около тях за да не загорят.Тук може би трябваше да покрия с фолио, но аз реших че едни тиквички как може да не омекнат само така при печене.Ами не омекнаха и дори два пъти наливах вода, защото се изпаряваше.

Пиле лютика

 

      Не мога да си кривя душата, ястията със сос са моята слабост.Ама не онези със сто и петдесет подправки, мариновани, паприковани, всякакви таковани.Аз обичам добрите стари яхнии, в които се топи хляб.Нищо, че аз се капя по всякакъв начин с тях.И този път тичах да накисвам поредната блуза маркирана с поредната вкусна яхния, не си мислете че не стана.Даже си мисля, че по това може да разберете колко ми е харесало едно ястие, по петната от него по мен.Ужас, не е за разправяне.

       Основен вдъхновител на това ястие е Магдето Колибарова от една вкусна група във Фейсбук "Готви, обичай, усмихни се", където имам щастието и удоволствието да споделям и да се вдъхновявам от другите.Честно ви казвам, имам чувството че колкото килограми сваля, само да им погледна вкусотиите и пак ги качвам.

   Може би си мислите, че основната съставка в това ястие са лютивите чушки.Почти.Главните действащи лица в тази вкусотия са печените чушки и домати.Точно така, не само чушките ами и доматите са печени.Ако съм ви отказала в този момент да продължите да четете рецептата, искам да ви върна с това, че е наистина много, ама много вкусно, но и ще си изпечете повече и с тях ще си направите още вкусотии, като салата или като мен още едно ястие.Ако стигнете до края ще видите и прочетете всичко.

Какво е неоходимо:

пилешо месо - около половин килограм

( може горни или долни бутчета, може да нарежете на порции половин пиле)

две големи глави стар лук

печени чушки - две зелени и две червени

(ако нямате от едните, може само зелени или само червени)

консервни домати

(не определям количество, защото може да си направите повече, но ако искате да е само за това ястие четири-пет са достатъчни)

десетина скилидки чесън

магданоз - това е единствената подправка, но все пак не слагайте много, около супена лъжица нарязан

люти чушлета - според това колко са люти преценете колко да сложите

олио

сол

червен пипер

    Който следи блога отдавна знае, че аз започвам готвените ястия по малко по-различен от другите начин, защото се налага да избягвам пърженето в повечето случаи в зависимост от хората, за които приготвям храната.Затова в началото вместо да запържвам лука до омекване и златисто, аз го заливам с малко вода и задушавам до омекване.Ако водата изври, прибавям гореща докато лука стане такъв какъв го искам.Ако използвам и други зеленчуци, прибавям ги и тях при лука.Чак когато лука и зеленчуците омекнат, тогава слагам мазнина (олио или зехтин) и довършвам ястието.

    Също така, ако използвам месо почти винаги го варя предварително, отново да избегна запържването, а и става по-бързо.

• предварително съм сварила пилето.
• чушките са опечени, доматите също.Доматите пека като ги нареждам в тавичка и леко пърасвам със зехтин.Ако печете повече и искате да имате и за други ястия или салати, може да сложите скилидки чесън под някои от доматите.Казвам под, защото изгорял чесън не ви трябва.
• нарязвам лука на едро, чесъна също (ако скилидките са много големи)
• задушавам лука, чесъна до омекване, добавям нарязани люти чушлета (две приятно люти присъстваха в тази тенджера, идеята е ястието да е пикантно, не невъзможно люто, поне за мен)
• когато лука омекне поръсвам с червен пипер, добавям нарязани печените зелени и червени чушки.Поръсвам с една-две супени лъжици олио.
• заливам с бульона от месото и разбърквам
• прибавям свареното месо, печените домати.
• добавям нарязан магданоза, разбърквам и оставям на най-слаб котлон десетина минути.
• махам ястието от котлона и го оставям да си постои.Ако имате няколко часа, става още по вкусно.

    Ако сте си изпекли повечко домати, може да ги направите на салата с печени чушки, магданоз,копър,чесън, зехтин,оцет и малко сол.Точно както правя салатата с печени зелени домати.

САЛАТА С ПЕЧЕНИ ЗЕЛЕНИ ДОМАТИ

    Друга идея е като мен да си хапнете на обяд печени домати поръсени с още зехтин и натрошено сирене.С топъл хляб или препечена филия е просто вълшебно.Просто и вкусно.Магданоза е за красота, може и без него.

   Тъй като едва ли сте купили само едно две люти чушлета за да опитате това ястие, предлагам ви останалите да си ги направите пукани и мариновани.Ще си ги хапвате с други ястия, а ако това ви е слабо и недостатъчно люто, може да си добавите допълнително.

МАРИНОВАНИ ЛЮТИ ЧУШЛЕТА ЗА ЛЯТОТО

Доматени палачинки

 

    Няма какво да се заблуждаваме, че тази рецепта е от тези, които се правят непрекъснато.Тя е по скоро от тези, които са интересни и се приготвят най-вече за разнообразяване на менюто или просто ей така, някой няма какво да прави, а му се прави нещо и какво, какво, хайде да опита доматени палачинки.

    Дали ще ги приготвите веднъж или дваж, получиха се много вкусни и затова си позволявам да ви съблазнявам с тях..За тези от вас, които не обичат сладко за следобедна закуска, ще им дойдат много добре.
    Другото ми признание е, че аз щях да правя доматени кюфтенца, но не исках да пържа както винаги, за да могат да ги опитат всикчки в къщи и тогава реших, защо пък не ги направя доматите на палачинки.
    Речено сторено извадих тигана за палачинки и забърках една доматена смес, която да си признаем не изглежда много примамливо, даже си е направо ужасяваща, но резултата от нея е нещо повече от вкусна рецепта.

Какво е необходимо

/ получих седем средно големи палачинки/

330 грама месести консервни домати ( толкова имах)

едно яйце

три супени лъжици оризово брашно

70 грама сирене (нека е по-сухо по възможност)

около две супени лъжици настърган кашкавал

риган

прясна мента или джоджен

(ако нямате, не ги заменяйте със сухи)

не слагам сол в палачинките, от една страна защото със сиренето и кашкавала солеността е достатъчна и от друга да не стане прекалено течна нашата смес

ако беше за кюфтенца, доматите щях да ги нарежа на ситни парченца, но сега ги смелих на едро, което е почти същото, но си спестих рязането и използвах малкия ми чопър

получих седем палачинки, като по традиция първата си беше за готвача, защото ако има някой който да прави перфектна първа палачинка, моля да ми се обади да го поздравя.При мен първите никога не се получават.

• смесваме доматите с оризовото брашно (по леки стават с него, но ако нямате и обикновено върши работа), щипка сода, яйцето, сиренето и кашкавала.Подправките.Ако нямате пресни мента или джоджен, пропуснете ги, защото със сухи е различно.А с пресните е наистина супер свежо.

Ако не ви се слага толкова брашно може да сложите две яйца за да стегне сместта.Ще получите повече смес са омлет, но няма значение щом не искате да има брашно.

• Взимате плосък тиган.Един съвет от мен, имайте си тиган за палачинки.Не е задължително да е някакъв скъп, моят е съвсем обикновен.Важното е да е с незалепващо покритие.Като въпреки това винаги намазнявайте, дори само с капки мазнина или спрей или както правя аз намазнявам си парче готварска хартия и с нея мажа дъното.
• Загрявате тигана, взимате от сместта, но не много, важното е да можете да обръщате палачинките.Имайте под ръка поне две лъжици за да си оформите палачинката.
• Печете, обръщате, вадите, ядете.
• Ако не ви е достатъчно като храна за нахранване, може да си мажете с крема сирене, което примерно сте подправили със същите подправки като палачинките.

А доматените кюфтенца, които първоначално исках да правя, изглеждат така:

ДОМАТЕНИ КЮФТЕНЦА

Паста ала Норма

 

    Историята на тази статия започва с това, че колкото и да критикуваме понякога социалните мрежи, на мен те са ми донесли не само и основно положителни емоции, но и ме запознаха с прекрасни хора.Хора, с които споделяме еднакви интереси и ни е много приятно да си общуваме дори и виртуално.

     Преди време сеньора Пиерони която си е известна сред кулинарите като Ивана от блога "С нож и вилица в ръка" ми изпрати подарък.Ама не какъв да е, ами специален от красива Италия и който разбира се става за ядене.Ама разбира се, че паста.Благодаря, Ив, много ме трогна с всичко.

    А историята на пастата, която приготвям днес, започва в прекрасната Сицилия, по-точно в Катания в театър Масимо където се поставила за пръв път операта Норма на Белини.Нино Мортольо, известен драматург един ден си хапвал такава паста и във възторга си от вкуса ѝ възкликнал, че е перфектна точно като Норма (от операта).И от уважение към него, пастата веднага се сдобила с това име./прочетено в Интернет в различни статии за пастата/.Патладжани и доматен сос, аз се чудя как не е направил задно салто.

      Когато става дума за ястие с оригинално име и рецепта обикновено преглеждам поне десетина рецепти и от наши и от чужди сайтове, защото ми се иска да съм максимално точна до рецептата и близка до продуктите, освен в случаите когато не мога да намеря някоя съставка и импровизирам.Тук обаче си имам всичко необходимо, включително талятели дошли от Италия.

Какво е необходимо:

паста за две порции

/ аз съм човек, който не се бърка в количествата на порциите на хората, но предполагаме, че не са ви нито миниатюрни, нито гъливерски/

един среден по големина патладжан

половин килограм консервни домати

Допълнение: наблягам на това доматите да са консервни,защото са по-месести съответно с по-малко течност.Това предполага по-голямо количество доматена маса.Ако са обикновени и прекалено течни, отцедете някак водата, не за друго ами да не варите излишно течност.

Съвършената комбинация за един добър доматен сос е към смлените домати когато започнете да ги готвите да добавите и половин чаена чаша доматен сок от консерва.Имам предвид само течността от една консерва.Придава гъстота и плътност.

Ако не ви се занимава да мелите пресни домати или е зима и нямате истински, тогава смело използвайте една консерва.

две скилидки чесън

щипка риган

олио за патладжана

зехтин за доматения сос

пресен босилек

няколко люспи люто чили

твърда рикота по оригинална рецепта/ пекорино в моята

сол

• Приготвяме на патладжана, който сте нарязали предварително.Изпържвате или нареждате върху хартия и печете като предварително сте намазали филийките патладжан със зехтин.
• Слагате да варите паста в солена вряща вода.
• В друг съд слагате смелени доматите и на бавен котлон ги готвите докато се изпари водата.Както споменах по-горе, най-добре се получава когато добавите и течната част на консерва домати.
• Когато водата от доматите се изпари наполовина /не чакайте да почне да загаря/, добавяте пресован чесън и оставяте още малко, посолявате.Ако ви е кисело, добавете малко захар.Подправете с риган.
• Добавете и буквално няколко люспи люто чили само за пикантност.
• Прибавяте патладжана и внимателно разбърквате за да не се разкъса и стане на каша.Аз за всеки случай сложих половината патладжан в соса, а половината чак при сервиране, защото исках да се вижда, че го има, но ако не държите особено на презентацията, смело го слагайте всичкия в соса.
• Поръсвате със зехтин готовия сос и изсипвате в него сварената паста заедно с поне една-две супени лъжици от водата, в която се вари пастата.Никога не изхвърляйте водата от варенето, нека си стои до последно, защото може да се наложи да добавяте от нея по всяко време.
• Сервирате и настъргвате сирене.В оригиналната рецепта настъргват твърда рикота, аз обаче нямам такава и настъргах пекорино.Божествено стана! Отгоре накъсвате задължително пресен босилек и се пренасяте в прекрасна Сицилия

Мини хлебчета - пухчета

 

    Обичам си всички рецепти и това повечето от вас го знаят, защото ги приготвям и показвам във фейсбук страничката на блога непрекъснато.От време на време обаче се появява рецепта, която става абсолютен фаворит за едно определено време и я правя по-често от останалите, да не говорим, че я правя ненормално много.Като тези хлебчета, които за пръв път замесих на село вместо хляб.Изчезнаха за нула време.На следващия ден сложих във всяко едно парче кашкавал и изчезнаха за отрицателно време.После пак и пак, носих на съседи, черпих приятели и няма край, никой не иска да спирам.Така че може би, има още време, но май това ще се окаже рецептата на годината.

    

   Тези хлебчета ще ви напомнят за едни други много обичани от феновете на блога хлебчета, тези с прясно мляко, но приликата е само в присъствието на прясно мляко в тестото.И си мисля дали няма тези да станат новите любимци на публиката.
   А са мини хлебчета, защото така се ядат много удобно, късаш си готова хапка.

   Количеството не е голямо, защото тези хлебчета се ядат топли и не искам да остават.За повече, увеличавайте количествата на продуктите.

Какво е необходимо:

чашата ми е с вместимост 200 ml

четвърт кубче прясна мая

чаена чаша топло мляко

пълна чаена лъжичка захар

две супени лъжици олио/зехтин

две чаши и половина брашно

/ използвах мляно на каменна мелница и да ви кажа, наистина стават мнвого вкусни хлябовете с такова.И тъй като ме питаха какво точно брашно използвах, споделям веднага.Брашното си го поръчах от тук: бяло брашно от "Бабината питка"/

щипка сол

прясно мляко за намазване

масло

• Разтваряме добре маята в прясното мляко.Добавяме захарта и олиото.
• Изсипваме брашното, посоляваме.
• Разбъркваме лепкаво тесто.
• Оставяме на топло да втаса и да удвои обема си
• На мястото ви за месене поръсвате с брашно и изсипвате тестото.Оформяте топка, която с ръце или с точилка притискате.Разстилате с ръце или разточвате тестото до дебелина 1-2 сантиметра на груб правоъгълник, да не вземете да мерите ъглите чак.
• С нож или шпатула си го разделяте на малки квадратчета за да получите горе долу еднакви топчета после.Освен това, така ще ги месите отново, а това е важно за да станат пухкави след изпичане.
• Всяко едно квадратче оформяте на топче.Топчетата са малки,  хато големи хапки или си представете милинки.Въпреки, че е малко все едно месите голямо топче.Първият път направих само хлебчета без нищо, втория път сложих кубче кашкавал вътре.Признават така ми хареса много повече, защото е идеално за закуска с айрян или таратор.
• Нареждате топчетата едно до друго в тавичка покрита с хартия за печене.Оставяте да втасат, но не чак да се удвоят.
• Намазвате с прясно мляко отгоре.Нека да лъснат от него, не само леко да намажете с тях.
• Тъй като ги пекох на село, където фурната ми е добрата и незаменима печка Раховец, температурата е висока, около 200 градуса.Печенето при такава температура е 15 минути.Внимавайте да не ги препечете, затова ги следете..Ще видите как стават приятно тъмно златисти отгоре.Моят начин за проверка когато не искам да ги бода със шиш или нож е да ги повдигна и ако е златито и отдолу, готови са.
• Веднага докато са врели бързо ги намазвате с масло.Може да сте го размекнали предварително, но аз използвах както си е пакетчето.Покривате с кърпа, като ако ви е скъпа и не искате да я намазнявате,сложете хартия под нея.
• След десетина минути късате и хапвате.Сериозно си мисля, че това е рецептата откритието ми за тази година.

Първите, без плънка: