Различният ми 8ми март.
Обикновено този ден минава в кафета и цветя по главната.Тази година обаче си бях казала, че няма да пропускам възможности за близки и далечни разходки, още повече, че поради всякакви лични и работни причини миналата година напуснах пределите на страната само веднъж за кратко.Но ето, че се появи възможност, в която можеше да съчетаем празник, разходка по места, където не съм ходила, че и минерален басейн, в който да топим организмите.
В сайта на любимата агенция "Глобус ЕС" намерихме точно това.Четири дни в маслиновата долина с нощувки в Гюре.
Знаете, че аз си казвам всичко и всичко ще си разкажа подробно.
Два автобуса потеглихме през ноща и преди обед бяхме там.Настанихме се и тръгнахме да се разхождаме.Гюре е едно от многото крайбрежни селища в района, в което и живеят хора и идват много през лятото, кой в хотел, кой в многото вили покрай брега.Разбира се в началото на март беше тихо, спокойно и все пак хладно.Крайбрежната алея беше почти пуста, като изключим милион и едната котки тук.Аз честно казано толкова котарани на едно място не бях виждала.
Първият и вторият ни ден си бяха за почивка и разходки.Разходките бяха из улиците, почивката в горещия басейн с минерална вода.Той целият район е насочен към това, че в хотелите има термална вода.
На 8ми март ходихме до мола на съседния град, където за малко да се забравя в намаленията на Мадам Коко, но това е друга тема.
Вечерта беше музика и танци до среднощ и още малко.Купона беше страхотен, защото хората бяхме такива, че музикалните ни интереси бяха сходни и минавахме от блусове, през хорА, Бони М, Сигнал и Бон Джоуви.Имахме и фантастични изпълнения на Деян Митев, който буквално разтърси хотела с гласа си.И това две вечери подред, защото купона продължи и на следващата вечер.И как няма като в целия хотел си бяхме само ние.
В събота имахме цял ден екскурзия.Спирка в магазин на фабрика за маслини и зехтин, все пак сме в Маслиновата долина, която наистина оправдава името си, защото всяко свободно късче земя е заето с маслини, включително и склоновете на хълмовете.
В магазина имаше различни зехтини, продукти от тях, взех си колкото да не е без нищо, защото като си помислих за домашния зехтин, който си купувам, защо ми е да взимам друг.Но пък си взех сладко от маслини, като нещо наистина различно.Ще видим сега колко време ще стои в шкафа.
Следващата ни спирка беше на едно високо място, наречено Seytan sofrasi, откъдето се разкриват невероятни гледки към морето и близките острови.Казват, че залеза там не е за изпускане, но и сутрешните панорами си бяха доста впечатляващи.
След като слязохме от високото се насочихме към остров Джунда, където прекарахме в ядене на прясна риба, дундурма и разходки по калдъръмените улички, които все още не бяха огласяни от тълпите туристи, което пък ги правеше не толкова привлекателни, може би защото без хората човек се заглежда в подробностите.Предполагам, че през лятото ще е по живописно и когато нацъфтят цветята, кафенетата подредят и разкрасят масите си, саксиите по прозорците ще примамват фотографите да ги снимат, а не да искат да ги поливат.Крайбрежната алея обаче ми стана любима, малки шарени лодки, рибари, чайки се надпреварват над водата, а стотици котки ги наблюдават от брега.Ресторантчета и кафенета, места с различен сладолед.Опитах сладолед със сакъз, нещо много интересно и необичайно.
И храната, прясна риба в различни видове, които чакат да ги изберете и да ви ги приготвят на момента, хрупкави калмари, вкусните салати, които може предварително да видите и да се затрудните, коя да изберете.Аз честно казано мога да ям само турските салати и разядки и го правех на вечеря, че и повтарях.
Последният ден пътувайки към дома, се разходихме в Чанаккале.
Хотелът.Хотел Сарухан в Гюре.Хотелът не е огромен комплекс, четиризведен.Наскоро реновиран по описание и това си личеше и на място.Много приятен интериор, отвън също.Фоайе, коридори, стаи всичко си личеше, че е освежено и подновено.Не че зная какво е било, но то си личи когато един хотел е подновяван.Чисто и свежо е навсякъде.Много красива зимна градина около която се вие стълбището и е център на всичко.С най-големият бенджамин, който съм виждала.
Стаите много чисти, има халати и чехли.
И сега, за съжаление това, което не беше реновирано е точно това, с което този хотел би трябвало да привлича туристите.Спа зоната.Разкошен горещ басейн с минерална вода.Не голям, но наистина много приятно беше в него.Може би заради водата не бих обърнала внимание на другото.Натоплихме кокалите. Но имаше едни такива неща, които не струват нищо, дори усилия, които обаче оставят едно такова не съвсем приятно усещане, като например това, че около басейна имаше няколко стари и мръсни шезлонги.Можело е просто да ги махнат.Тавана също можеше да изглежда по-чист и боядисан.Беше и доста мрачно.Сауната и хамама обаче бяха добре.Стаичките за масаж, които аз не видях, но ми споделиха, че в тях ти идва да затвориш очи.Външният басейн, който разбира се беше празен е с доста добри размери.Ще е доста приятно край него през лятото.
С една дума, едно така, друго иначе.
Храната беше добра.Хотелът предлага закуска и вечеря.Закуската като за четири звезди.Различни печива, банички, пурички със сирене, ачма ,много видове сирене (аз се улях с прясното), нес кафе, турски чай.Вечерята беше от много салати и жестоки разядки, с които аз преяждах, няколко ястия, кебап и нещо друго, супа.Десертите бяха изцяло сиропирани турски сладкиши, баклава, кадаиф, курабийки.Имаше и плодове.Алкохола се заплаща.Водата беше безплатна и навсякъде.Можеш да си вземеш колкото искаш.
И още нещо, ако на някой му предстои или пък реши да отсяда в хотела, но е алергичен към котки, да се запаси с лекарства.Те са навсякъде и понякога присъствието им се усеща и във въздуха, а който е имал мъжки котарак знае какво имам предвид.Аз обичам животните и на мен не ми пречеха, но да знаете, спят и се разхождат навсякъде.Което пък ще се хареса на хората, които ги обичат, ще имате коте за галене по всяко време и място.
Накрая, но не на последно място, организацията беше перфектна както винаги, в това никой от нашия град не се съмнява, водачите ни Кадем и Данчо чудесни както винаги.
Може да кажете, че съм пристрастна, но истината е, че най-хубавите и различни програми след като аз съм пътувала с кой ли не, ги измисля Емилия Георгиева.Аз винаги казвам, че имаме късмет с нея.След като толкова години съм тръгвала от София, не мога да се нарадвам на факта, че тръгвам от къщи и то към нещо винаги добре измислено и различно.
И така...едно отметнато, нови пътешествия предстоят 
