Тиквички с лук

 Сезона на тиквичките още не е дошъл,но видях в супермаркета и не можах да се въздържа.Иска ми се вече да е топло и ако не може да е навън,защо да не разместим сезоните поне в кухнята.

Какво е необходимо (за две порции):

• Тиквички - две средноголеми
• Лук - две-три глави (преценете според големината на тиквичките)
• Домати или доматено пюре - един брой или 3 супени лъжици
• По желание скилидки чесън - шест по големи
• Сол и червен пипер
• олио или зехтин - поне една кафяна чашка
• магданоз

• Обелваме тиквичките, разрязваме на половина и издълбаваме.
• Нареждаме ги в тавичка,поръсваме със сол и зехтин (или олио) и ги слагаме в загрята на 200 градуса фурна.
• Докато тиквичките се запичат приготвяме плънката.
• Нарязваме лука на едро, скилидките чесън на ситно и ги задушаваме в мазнина (олио или зехтин)
• Прибавяме нарязани на кубчета вътрешността на тиквичките,доматите (доматено пюре)и магданоза.
• Поръсваме с червен пипер.
• Заливаме малко вода и задушаваме докато омекне лука.Накрая посоляваме.
• С готовата плънка пълним тиквичките и ги допичаме около 10-15 минути.
• Като всяко постно ястие, не се ядат горещи, а само леко топли. 

Заповядайте на сладки приказки за рецепти и разходки насам-натам и във Фейсбук:
За каквото и да е

Кан - червени килими и загадъчни острови

  През Кан съм преминавала два пъти, но винаги набързо колкото да се разходим по главната така да се каже.Последния път обаче, трети за статистиката имах възможност не само за разходка по крайбрежната улица, но и в самия град, че и бонус разходка в морето до близките острови Света Маргарита и Свети Оноре.
 За Кан какво да си говорим,град на френската Ривиера, където на всичкото отгоре в определен момент на годината може да срещнете любимите си филмови звезди и не само тогава.Ако си направите стоянка на крайбрежната улица Кроазет около скъпите хотели все ще ви излезе късмета да видите нечие известно лице.
  И след като сме отметнали тези задължителни за Кан уводни думи, да преминем към по интересната част, а именно местата които не са постелени с червени килими.Например плажът на Кан е доста приятен.Пясъкът е ситен, морето е солено, с една дума става.Ако разбира се, чак толкова сте примрели за море, че да дойдете на плаж в Кан.
 Кан си има и стара част, наречена Ле Сюке (френски разбиращите да ме извинят, ако не го произнасям правилно), която определено е приятно местенце за нас туристите.Освен, че човек се потапя в старинната атмосфера вървейки по стари улици с още по-стари къщи, може или по точно трябва да похапне нещо традиционно в едно от многото ресторантчета тук.Като например френската рибена чорбичка буйабес.
  От високата част на този старинен район се открива невероятна гледка към крайбрежния булевард Кроазет и пристанището.На високото се намира стара църква с още по стар  часовник.

   И като споменах за пристанището, където отново има опасност да се натъкнете на някоя известност да си паркира яхтата, там може да се качите на някое морско возило и да си направите една невероятна разходка из морето до и около споменатите по горе острови.Докато си плавате и се препичате на палубата, покрай вас ще има истинско ревю на морски съдове, от малки лодки до супер-мега-гига луксозни яхти.

 Първия остров, на който корабчето ни акустира е любимо място на почиващите в района.Има природа, има замък, има музей...Островът е Света Маргарита, около 3км дълъг и широк 900метра.Има места за пикник, за плаж, за риболов.И какво ще е един остров без да има интересен и загадъчен старинен замък, който в миналото се е използвал за затвор и който задължително има някаква обвита с мистерия история.Този замък е точно такъв.Легендите разказват, че през 17 век в една килия, прозорчето на която се вижда откъм морето е живял мистериозен затворник.Толкова загадъчен, че лицето му е било покрито с желязна маска.Всички говорели за него като Човекът с желязната маска.В действителност, истински доказателства кой е бил, няма.Знае се само, че е бил благородник предполагам от по особеното отношение към него.Радвам се, че Александър Дюма е развихрил въображението си и ни е оставил една много интересна история по въпроса.

 До Света Екатерина се намира друг остров, остров Свети Оноре.Ако светския живот вече не е за вас и желаете да се отдадете на пост и молитви, това е вашето място.На острова има действащ манастир където единственото,което ще чувате там са звуците на природата, звъна на камбаната и собствените ви мисли, защото монасите там с постъпването си дават обет за мълчание.Иначе си гледат лозето и правят вино.Като се замисля има ли монаси, които да не правят вино или ликьори? Май няма...
 Въпреки приятните условия за разходки, пребиваването на външни лица на една част от острова е  невъзможно или само със специалното разрешение от игумена на манастира.Тази част е посветена на тишината.Освен това на острова трябва да спазвате и определени правила прилично облекло, покрити рамена, никакви рокли и а да, никакво пушене на територията на острова и откритата и закритата.

До ъгъла на картата в един почивен ден

  Предприехме тази разходка в един топъл пролетен ден и тъй като нямаше да ходим в обекти с работно време се получи идеално като за почивна събота.И понеже се движехме покрай морето,въпреки че не беше достатъчно топло и извън сезона,си правихме плажни спирки където е възможно.
  Първа спирка е една малка проверка дали са цъфнали лилиите на Аркутино.Не бяха съвсем,но колкото за една снимка се намериха.Тук освен прекрасните бели лилии може да се види всякаква друга растителност,както и много представители на птичия свят.Доколкото разбрах мостчето е претърпяло ремонт и вече е много по безопасно и достъпа до тази водна красота е обезопасен.Ще проверим това следващия път.

   Продължаваме на юг с малки морски отбивки,за да стигнем до крайната ни цел,а именно най-южното селище на българското черноморие,Резово.Въпреки,че е на морето и някак по естествено е да се мисли за селището като за рибарско,то в околностите са намерени страшно много доказателства че тук се развивала рударска и металургична дейност в миналото.Днес Резово е едно малко и тихо селце,където идват любителите на тишината и спокойствието или такива туристи като нас,идващи за малко колкото да видят как изглежда ъгъла на картата ни.

   На връщане нямаше как да не направим една разходка по плажа Силистар докато все още е само плаж.Цялата местност Силистар е защитена територия,част от природния парк "Странджа" и да се надяваме,че ще си остане такава.

   И тази еднодневна разходка край морето нямаше да е пълна без една спирка при река Велека и мястото където се влива в Черното море.Преди обед плуваш в морето,следобед се киснеш в реката.

   И една снимка взета от Интернет,която аз нямаше как да направя на устието на река Велека от високо.

   Надявам се,с тази кратка разходка с думи и снимки,да съм ви дала идея за един ден край морето.Защото почивката за мен не е само плаж и лежанка,разходки също трябват :)

Още идеи за родни разходки:

Беглик Таш - мегалитът край морето,който изпълнявал желания

По римски стъпки и търсене на легенди в търновския край

До Цигов чарк и други попътни чаркове

Дяволският мост,едно райско място

и други,които ще намерите в този общ линк: България

Орео-чийзкейк

  Приготвянето на сладкиша е като класически чийзкейк без печене,само дето за основата вместо смлени бисквитки с масло нареждам биксвитки "Орео".И тъй като те имат тази прекрасна способност при потапяне в мляко да омекват бързо,затова и чийзкейка е готов много по-бързо.

Какво е необходимо:

• бисквити "Орео"
• прясно мляко за потапяне на биксвитите
• крема сирене - 150 грама
• заквасена сметана - 300 грама
• пудра захар - 2-3 супени лъжици

• В тавичка с подвижни стени нареждам бисквитките "Орео".На мен ми трябваха 12-14 броя,като всяка потопих в прясно мляко.Те веднага омекват и така може да се наредят плътно,разбира се в празните места нареждам парченца.
• Смесвам крема сиренето,квасената сметана и пудрата захар в хубава еднородна смес,която изливам върху бисквитките.Моята доза е такава,че крема сиренето е наполовина на сметаната.Въпрос на вкус е както съотношението сирене-сметана,така и подслаждането.
• Отгоре натрошавам една-две бисквитки и оставям в хладилника за минимум два часа.

 Два часа след като го прибрах в хладилника,исках да го проверя как е и го намерих наполовина ;)

Да ви е сладко!