Сладкиш с фурми и орехи

   

  Най са ми любими рецептите свързани с някаква история или спомен (като този сладкиш и тази рибка).Много по-забавно е когато се приготвят и поднасят.Този сладкиш е от тези със спомените.Правих го за първи път след една екскурзия до Израел и Йордания.Бях колкото препълнена с впечатления,така и се оказах с едно солидно количество фурми в куфара.

Какво е необходимо:

• фурми натурални - 150 грама (може да сложите и няколко сушени сини сливи,за разнообразие)
• масло - 50 грама
• сода бикарбонат - 1 чаена лъжичка
• захар (по равно бяла и кафява) - общо 150 грама
• яйца - 2 броя
• брашно - 300 грама
• бакпулвер - 1 препълнена чаена лъжичка
• сол - една щипка
• орехи - 120 грама едро смлени или счукани
• смес от подправки за меденки и коледни сладки (канела,карамфил,индийско орехче) - 2 чаени лъжички

Имах преди време купена готова смес от подправки за коледни сладки,която използвах,но вече не мога да си намеря от нея и слагам само канела.

• Този сладкиш като продукти не е нещо особено,но като приготвяне си има своите странности.Рецептата я видях в една страхотна книга и малко я промених като количества,но начина на приготвяне го правя като оригинала
• В тенджерка наливаме 250мл вода и я слагаме на котлона да заври
• В това време нарязваме на парченца фурмите,смесваме ги с маслото и содата бикарбонат.Тази смес заливаме с врящата вода.Разбъркваме добре докато се разтопи маслото и оставяме да изстива докато се киснат фурмите.
• Пускаме фурната да се загрява до 190 градуса и приготвяме останалата част от сладкиша
• Начукваме или смиламе в чопър орехите на едро
• В купа разбиваме захарта и яйцата
• Добавяме сместта с фурмите и орехите
• В брашното добавяме солта,бакпулвера и подправките и пресяваме отгоре
• Разбъркваме хубаво и изливаме сместа в намазана с масло(или олио) и набрашнена форма за кекс или тавичка.
• Печем до готовност,като проверяваме с нож или шиш.
• Не го поръсвам с пудра захар,защото си го харесвам такъв тъмен и ароматен

А фурмите както споменах по-горе винаги ми напомнят за Израел и Йордания:

Израел - как станах хаджийка с пот на челото,ужас в очите и сирени в ушите 

Израел - кибичим сред кибуци

Йордания - пясък в шишета,пясък в косите

Да ви е сладко!

Хляб с коричка

 

  Тези дни попаднах на едно от кулинарните предавания на Жак Пепен,в което правеше различни хлябове.Тъй като не го гледах цялото,в последствие действах по памет и по една случайно открита рецепта за хляб Gros Pain,от негов сайт и която реших,че се отнася за същия този хляб.
   Аз не обичам да меся,нямам търпение нито чак такава агресия,която да си излея с блъскане на тесто.Затова реших,че с този хляб дори аз ще се справя.Съставките му са съвсем обикновени,само печенето беше по особено и отнема известно време заради втасването.
    Ако някой преди време ми беше казал,че водната пръскачка за цветя ще я използвам в кухнята,нямаше да му повярвам.
   Ето какво се получи в крайна сметка:

Какво е необходимо:

• брашно - 4 чаени чаши,като имайте под ръка още една за допълване
• сол - 2 чаени лъжички
• суха мая - 2 чаени лъжички
• хладка вода - 1 2/3 чаени чаши (тази точност се наложи от първия ми опит,когато сложих 2 чаени чаши и дойде в повече)
• грис - 1 супена лъжица

• Замесвате еластично тесто от 4 чаени чаши брашно,сол,мая и хладка вода.
• В оригиналната рецепта пишеше 45 секунди в миксер за тесто,но аз нямам такъв затова месих на ръка.
• Тестото се оставя на топло да втаса докато удвои обема си.Оригинално пишеше 3 часа,но аз нямах толкова затова го сложих във фурната на десетина градуса с открехната врата,колкото да имитирам топла стая и го оставих вътре за по малко от два часа.
• Втасалото тесто се вади,добавя му се още малко брашно колкото да не залепва и отново се меси около минута.
• В тава върху готварска хартия се поръсва малко грис.Тестото се оформя на топка,слага се в тавата и се покрива с голяма купа.Така се оставя отново да втасва докато удвои обема си.Около час и малко отгоре.Когато залепна по краищата на купата,реших че е готово.
• С назъбен нож се правят разрези върху тестото и се поръсва с малко брашно за красив вид след изпичане.
• Фурната е загрята на 220 градуса.Слагаме тавата и тук идва намесата на пръскачката.Пръскаме вода във фурната и затваряме веднага.Може и с пръсти да се напръска.Някак си трябва да създадете водна пара вътре за да може да се получи така желаната препечена коричка накрая.

Това използвах аз

• Печем 5-10 минути и отново напръскваме бързо с вода.
• На 20тата минута отново бързо напръскване и намаляваме фурната на 200 градуса 
• Печем до получаване на хубава коричка.При мен беше половин час.За всеки случай проверих със шиш и си беше изпечен.
• Оставяме хляба да изстине върху скара.Не му се слага обичайната кърпа,защото нашата крайна цел е хрупкава коричка.
• Жак Пепен казва,че би искал последното му ястие да бъде пресен хляб намазан с масло.Съгласна съм като добавям и малко мерудия или самардала по сливенски.
• Разкош!!!

 Да ви е сладко!

 

Пълнена празнична птица

  От много години,откакто на мен е поверен коледния обяд винаги пълня птица и то по един и същи начин.Не защото съм някакъв традиционалист,а защото е страшно вкусна и защото не виждам причина да променям нещо изпитано и любимо точно за един от най-любимите ми празници.

  Казвам птица,защото може да я всякакво пернато.Пиле,патица,гъска...Пуйка направих една година и вече не правя тази грешка.Не че не се получи красива и вкусна,но всичкото това бяло месо ми дойде в повече.След това приготвях поне две три ястия от него и нямаше свършване.Затова вече се придържам към птици с нормални размери.Ако трябва да съм честна,предпочитам си пиленцата.

   Днес е патица,голяма малко над 2кг (това има значение за печенето,за да ви ориентира).

Какво е необходимо:

• пернато - ако е пиле, взимам около 1,5кг, ако е патица - около 2кг

     За плънката:

• лук - 1 средно голяма глава
• ориз - 1 чаена чаша
• гъби - 200 грама
• джоджен (сух) - около 1 чаена лъжичка добре стрит
• стафиди - 1 супена лъжица, не трябва да преобладава,а само да подслади плънката
• олио - 1 кафяна чашка
• сол и черен пипер
• по желание може да сложите и супена лъжица масло

• Нарязваме лука на ситно и го задушаваме в две трети от олиото.
• Добавяме ориза, запържваме и заливаме с 3 чаени чаши вода
• Прибавяме нарязаните гъби и нарязаните стафиди.Препоръчвам да нарежете стафидите, защото при готвене те набъбват и си стават като грозде, а манджа с грозде не е точно това, което ни трябва в случая
• Наръсваме джоджена или както си го наричаме в нашия край гюзума.
• Посоляваме и поръсваме с черен пипер на вкус
• Плънката трябва да е полуготова.
• Посоляваме птицата отвътре и отвън.
• Пълним колкото поеме.Намазваме с останалото олио и покриваме с фолио.Добре е да се намаже и самото фолио за да не залепне за кожата.Наливаме малко вода в тавата, само колкото да се покрие дъното.
• Останалата плънка доваряваме и използваме за гарнитура.
• Самата плънка е много вкусна, затова приготвям отделно и от нея за гарнитура за да има достатъчно за всички.
• Печем в загрята на 200 градуса фурна.
• Час и половина за пиле най-много, два часа за патица.Разбира се проверяваме с нож.Ако излиза бистър сок, готово е.
• Времето за печене е малко повече от обичайното за печене на пиле или патица заради плънката, с която са пълнени.
• Махаме фолиото и оставяме пет до десет минути да се зачерви и кожата.
• Когато пека пиле го намазвам и с масло отгоре когато махна фолиото.
• Сервирам с различни салати, плънка и винаги правя и картофено пюре в което слагам няколко лъжици от соса, който се е получил при печенето.

И разбира се, пълнената птица не е само за Коледа.Вкусна е по всяко време на годината.

Да ви е сладко и празнично!

Борш - лесен,вкусен и сгряващ

  

Боршът определено не е от ястията,които могат да се похвалят с красив външен вид,изкушаващ веднага да го нападнете с лъжицата.Но моля ви,дайте му шанс и не съдете за него веднага от пръв поглед.Защото борша компенсира с много богат вкус и аромат.

В студените зимни дни сгрява организма много добре.

      

Това подчертавам, е моят вариант,доста по-опростен от оригинала.

Какво ви е необходимо:

• месо (за предпочитане телешко,все пак да се придържаме към оригинала) - 400 грама
• зелева чорба - 400 ml
• вода - 400 ml
• двете течности са според порциите и са в равни количества.Ако обаче зелевата чорба е прекалено солена,тогава трябва да се промени съотношението.
• моркови - 2 броя
• праз - 1/2 стрък ако е много голям и цял от малките
• картофи - 2 броя
• кисело зеле - около четвъртинка малка зелка,не трябва да преобладава сред зеленчуците
• бахар и черен пипер - по няколко зърна
• дафинов лист - 1 брой
• олио - 2 с.л.

  

 Винаги ми е много трудно да посочвам количество на продукти,които са с различна големина,като зеленчуците например.Затова в тази рецепта пояснявам,че количествата трябва да са по равно,защото зелето ще обогати соления вкус,праза и морковите балансират със своята сладост,картофите от своя страна ще отнемат прекалено соления вкус,а подправките обогатяват и ароматизират бульона.

      Ако зелевата ви чорба е преминала или има разни допълнителни аромати както често се случва,сложете повече кисело зеле и само вода.

В повечето сайтове или готварски книги сте го виждали украсен в червено,това е заради червеното цвекло,но аз въпреки че обичам цвекло не слагам тук.

Понякога слагам и гъби.Обичам ги и честно казано те добре се вписват в цялата вкусотия.

• Боршът го приготвям в тенджера под налягане (разбира се може и в обикновена,само ще отнеме повече време)
• Измиваме и нарязваме месото на малки парчета,а зеленчуците на кубчета.
• Сваряваме месото в зелевата чорба,разредена с водата,заедно с няколко зърна бахар,черен пипер и един дафинов лист.
• Варя 30-35 минути от момента на завиране.
• Спирам котлона и добавям зеленчуците и олио.Варя още 15 минути.

Боршът се хапва задължително горещ.Не толкова, че да се изгорите и да не усещате нищо после,но все пак не трябва да изстива.

 

 Ако обичате ястия с кисело зеле,едни сармички получени на случаен принцип ;)

Набързо измислени зелеви сармички

А защо не си направите и едни ХАЧАПУРИ

А топли хлебчета с прясно мляко,каква е вкусотия:

Хлебчета с прясно мляко



Заповядайте при мен и във Фейсбук:
https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Швеция - за фиката, канелата и ферментиралата риба

 

   В Швеция попаднах в края на юли като над главите ни или по скоро върху автобуса ни се изливаше невероятно количество дъжд,а магистралата беше задръстена от кемпери с весели и щастливи шведи в тях.Сериозно,не бях виждала толкова кемпери през живота си,както и толкова усмихнати хора в проливен дъжд.
    Като цяло Швеция се оказа съвсем различна от това,което очаквах.Нямаше студени,депресирани от краткото лято и прекалено дългата тъмна зима хора,нямаше сурова риба на всяка крачка,сиви и мрачни къщи за да си контрастират с мъглата.Напротив,Швеция се оказа много шарена и красива страна.
    Влизаме в Швеция през моста Йоресунд ,който я свързва с Дания и си е едно истинско инженерно постижение.Близо половината от него е над водата,а останала  водата преминава в тунел.

   Първа среща с шведите си направихме в Малмьо.Като по чудо облаците решиха да си починат малко и дъжда неочаквано спря за няколко часа,колкото да се разходим в старинната част и да пием кафе.Тук беше и първата ми среща с канелените шведски сладкиши.Имат едни канелени ролца Kanelbullar,от които винаги имат неизчерпаеми количества.Аз опитвам всичко местно където и да ходя,а в Швеция установих,че не пестят хората канелата.Откъм аромат го раздават коледно цяла година.Шведското кафе също много ми хареса.Не е еспресо,по скоро шварц кафе, но изключително плътно,силно и ароматно.Първия път в Малмьо пих еспресо,защото реших че това тяхното ще е някаква рядка промита отвара,но след като го опитах до края си поръчвах само от тяхното.В Швеция прави като шведите.
   Но да се върна в Малмьо.То не е голям град но е един от градовете в Швеция със исторически статут.Има разни старинни сгради,църкви,улици...Имат и един небостъргач,който е станал емблема на града и който се вижда от далеч.Формата му е интересна,усукана такава...Наричан го Извитият торс (Turning Torso).

   Напуснахме Малмьо и небесните водопади отново ни заляха.То не беше дъжд,не беше чудо.Стигаме в малкото селище Гренна ,но този път дъжда не спря.Хубавото е,че там единственото което може да се прави е да се стои в магазинчетата за захарни специалитети Polkagris,които са запазена марка и заради които всички туристи правят спирка тук.Това е от познатите места,за които си казвате "Ще взема нещичко,само да опитаме и да почерпим в къщи",а на излизане се оказвате с огромна торба с всякакви уж различни,а всъщност еднакви захарни изделия,с които ще почерпите половината си роден град.Това е като купуването на сувенири.На място са невероятни и просто трябва да ги имате,а в къщи като ви изветреят пътешественишките глави,се оказвате с още предмети които да събират прах.Деликатесите поне се изяждат.
    Историята на тези захарни пръчици започва с една вдовица Амалия Ериксон,която за да се издържа започва да ги приготвя и продава с разрешение на кметството.Постепенно те стават толкова известни,че рецептата им влиза в националния рецептурник на Швеция.Най-известни са червено-белите и не си мислете,че червената част имат плодов вкус.В действителност вкусът им е ментов.Днес в малкото градче има паметник на Амалия,който снех от автобуса защото проливния все така не искаше да спре.

   И продължаваме мокрото си пътуване към столицата Стокхолм,на която ще се възхищавам в отделен пътепис и която се надявам да посетя отново.Невероятен град.

Пътеписа е тук: Стокхолм ,северната столица на слънчевите хора

   Швеция може и да е северна страна,но шведите са много слънчеви хора.Много е забавно да ги наблюдава човек как се наслаждават на слънцето.Като котки,които търсят всеки слънчев лъч за да се напекат.Знаете ли че в скандинавските страни на чужденците,които остават да живеят там задължително се дава допълнително витамин Д,защото се установило че липсата на слънце не им действа добре на здравето.Особено на хората идващи от топли страни.
   Шведите имат един ежедневен обичай,достоен за уважение от мен.Ние ходим "на кафе",те си имат фика.Това е специално отделено време през деня когато излизат от работа и го посвещават на чаша кафе и задължително нещо сладичко към него.Нещо сладичко с много канела разбира се.И най много канелените ролца.Ще трябва да им видя рецептата и да ги приготвя.А тази фика е такава неизменна част от живота им,че много от шведите изискват това си време да присъства задължително в работните им договори.

   Имат си и странни храни шведите.Когато писах пътеписа за Норвегия (Ако ви е интересно,прочетете го тук ) споменах за тяхната ферментирала риба ракфиск.Обаче шведския вариант,наречен сюрщрьоминг бие всички останали по отвратителност.Толкова е миризлива,че по закон консервите с такава риба трябва да се отварят само на открито,а почти всички авиокомпании са забранили качването на такива на борда на самолетите им.Представете си какви газове се отделят при ферментацията,че консервите се издуват в сферична форма.Те по това се и познават в супермаркетите.И когато се отвори тези газове предизвикват такова обгазяване,че нормален за мен човек може да си изгуби обонянието за месеци.Преди време гледах филм за такива странни храни и тази миризливост оглави класацията.Водещият през сълзи каза,че такова нещо не може да се опише.А шведите си я хапват с удоволствие.Не всички,но достатъчно голяма част от тях.

    Закуската им,както и в другите скандинавски страни също има рибен привкус.Черна филийка или пълнозърнеста бисквита,нарязано отгоре яйце и рибен хайвер от тубичка.Дори в ресторанта на хотела имаха специална стойка за тези туби с хайвер за по лесно боравене с тях.Така беше и в Норвегия,откъдето си купих и метнах в куфара няколко такива хайвера.Трябва да ви уверя,че наистина е вкусна тази комбинация с яйцата и с пълнозърнест хляб.Чичко Гугъл помогна да ви покажа,колко си го обичат този хайвер шведите.

 А ако говорим за храна изобщо,може би най известни по света са шведските кюфтенца.Сервират ги с картофено пюре и сладко от боровинки.

 И водата в Швеция не е за пренебрегване.Там никой не си купува минерална вода в бутилки,защото тази която тече от чешмата е много чиста,дори няма да се учудя ако е по чиста от бутилирана минерална в другите страни.

   Дългата зима и как я понасят тези хора.Тъй като голяма част от деня е тъмен в Швеция може би 90% от прозорците на къщите нямат пердета и завеси.Или и да имат,те не винаги се използват по предназначение,а по скоро за красота.И не само това,ами на всички первази точно пред прозореца поставят свещници или лампи.Не само за да има максимално много светлина,но и да осветяват допълнително улицата за минувачите.Дори видях едни интересни приспособления на прозорците във вид на няколко огледала,които да отразяват светлината от свещите и да дават още малко светлинка в тъмнината.Магазините пък,особено тези в най северните части имат специални светлини за отворено и за затворено,по простата причина че те винаги са осветени и нямало как да се разбере кой магазин работи и кой не.
   През лятото Швеция е много зелена и сочна.Може да е за малко,но е красиво.Сезона на черешите и ягодите там е в края на юли и началото на август.Сетих се за това,само за да си представите колко дълга е зимата там.

   Швеция е страна известна с многото си изобретения.Беше ми интересно да науча,че неща като ципа,гаечния ключ с подвижното рамо,компютърната мишка и какво ли още не са измислени от шведски умни глави.Да не забравяме и господин Нобел,който е свързан с двете си противоречиви творения,динамита и учредяването на ежегодни награди за заслуги в различни области.Именно парите спечелени от патента за динамита,той завещава за създаването на известните сега Нобелови награди.Ами термометъра на Целзий,чрез който си мерим горещините през лятото и студовете през зимата?Ами кутиите,от които пием сокове и прясно мляко?Ами кибрита?А в училище мъчили ли сте се на шведската стена?И още какво ли не са измислили тези шведи.Ами да,в дългите зимни нощи,които са си почти цял ден какво друго да правят хората...
   А за мен едно от най-големите изобретения на Швеция е АББА...За групата няма да пиша,отивам да си пусна тяхна песен.

Пиле с моцарела и сушени домати или пиле с аромат на Италия

   Италианската храна е една от най-вкусните на света.Пиците,пастата,антипастата са само малка част от италианските вкусотии,които всеки трябва да опита.Има традиционни рецепти,но има и много възможности за импровизация.Важното е да имате нужните продукти и подправки.Резултата винаги е впечатляващ,а ароматите в кухнята ви карат да възкликвате mamma mia.

    

    Така се случи,че имах едно бурканче сушени домати в зехтин и от известно време се чудех как да го приложа.Ето какво се получи:

  Какво ви е необходимо за три порции:

• пилешки гърди/пилешко филе - 3 броя (моите общо са около 500 грама)
• моцарела - 300грама
• сушени домати от бурканче със зехтин (моите са от полусушените,но и със съвсем сушени ще стане приказно)
• босилек
• сол

• С остър нож разрязваме филето на половина,но не до края.
• Посоляваме добре филенцата и отвътре и отгоре.
• Във всяко поставяме филийки моцарела и сушени доматки.Някои си имат подправки в бурканчето,както и скилидки чесън понякога.Сложете и чесънчетата,ако има.
• Поръсете с босилек.
• Нареждаме напълнените филета в съд за печене плътно едно до друго.Така няма нужда да се зашиват.
• Поливаме ги с две-три супени лъжици от зехтина на сушените домати.
• Нареждаме моцарела и отгоре.
• Няма нужда да се налива течност,защото моцарелата си пуска и се получава разкошно ароматно сосче,което прави и пилешкото сочно.
• Печем на 200 градуса около 30-35 минути или докато всичко се разтече и запече.Когато забодеде с нож,той трябва да влиза без натиск в месото.
• Сервирайте пилешките филета топли.