Ако обичате природа и вода, това място ще ви хареса.Ако не си падате особено, може да пропуснете тази статия или пък кой знае, може да ви спечеля за едно водно пътешествие, което не се намира кой знае колко далече.
Ако трябва да направя някакъв списък с моменти, които веднага ми изплуват в съзнанието когато се спомене детство и река Дунав, това просто няма как да не е следобедната емисия по радиото за нивото на река Дунав.Първите ни опити да говорим на чужди езици.А да видя делтта на тази огромна река си беше отдавна желано приключение.
Понякога планетите така се нареждат, че дори в момент когато всички пътища и посоки ти се виждат мираж, изведнъж се появява възожност за път.И то какъв...
Делтата на Дунав я говорим отдавна, но поради разни там стечения на обстоятелствата от последните години все отлагахме това пътуване.Но явно така е трябвало да стане, за да дойде един прекрасен юни, в който всичко се подреди както трябва и компанията потегли за град Тулча, откъдето се случва речната разходка по каналите на същата тази делта.
По Делтата на Дунав като туристи може да плавате или на корабче или с моторница.С корабчето по обясними причини ще обиколите само големите канали и езера за около четири часа, като може да се обядва на същото това корабче.Но истинското приключение е да наемете моторница, която не само навлиза в тесните канали, отива по-близо до птичия свят, но и както нас ще ви заведе на остров 23та миля, където ще се разходите и ще хапнете най-прясната риба на света приготвена по традиционен начин.Нашата лодка беше наета от екскурзоводката ни предварително, но това може всеки да направи на крайбрежната улица на Тулча, където има няколко фирми предлагащи разходки с лодки/корабчета.
Качихме се на лодката, екипирахме се в предпазните жилетки и потеглихме.Като всяко едно място сред природата, така и тук няма как да кажеш на флората и фауната да застане както ти си я искаш за снимка.Птиците отлитат, водните змии се скриват, костенурките се покриват, пеликаните отиват на друга разходка и т.нат. За моя радост доста от птичия свят по Делтата все пак стана част от нашето приключение.Магическо е над теб да прелети подредено в идеална фигура ято щъркели, пеликан да лети над лодката ти за да огледа дали не носите кофа риба за да го подкупите да ви позира, всякакви пиленца ни наблюдаваха къде явно къде скрити в клоните на дърветата.Някои се показваха, други отегчено излитаха.
Преминахме през главни канали, навлязохме в тесни обрасли с гъста растителност водни отсечки, излизахме на необятни езера.Разминавахме се с други моторници, рибари които ни хвърляха по един гневен поглед, че смущаваме рибата, разминахме се и с големи лодки-къщи, на които може да прекарате няколко дена скитащи из Делтата.
Единствената ни спирка беше на Оостров "23та миля".Той е достатъчно голям за да приеме на сушата си цяло селище.Заведоха ни в дома на Паша и Сергей, където ни гостиха риба, ама казвам ви много риба.
Първо сложиха хляб с хайвер.После рибена чорба приготвена по традиционен начин с картофи, зеленчуци и подправки.Интересното е, че рибата която е била в бульона се вади и се сервира отделно на цели парчета.Защото трябвало да се знае каква риба е използвана.Щука, сом, шаран и още една имаше в огромната тава.Бульона го сервират в един огромен супник и всеки си отсипва колкото желае.На външен вид не изглеждаше особено, но вкусът беше превъзходен.Задължително сервират към рибата и местен чеснов сос.
И след като с мъка се справихме с огромното количества риба, се оказа че имало и "второ", пак риба но пържена.Същите видове, но минали през тигана.Че и десерт.На масата бяха сложили и шише домашно вино, а преди това който искаше беше почерпен с домашна ракийка.
Хапнали доволно после се разходихме из острова и след това с лодката отново потеглихме по реката за да се приберем чак привечер в Тулча.
