Страници

вторник, 30 май 2023 г.

Коблер с ягоди

 

   Всяка година в ягодовият сезон правя нещо ново и обикновено така се получава, че го приготвям няколко пъти, защото много се харесва.Така всяка година си имам хит на сезона, който измества всякакви други рецепти.


Първият ми опит за ягодов коблер беше сгрешен поради моята разсеяност и поради други намеси в продуктите.Но се хареса на всички и реших да повторя, но вече внимателно.Една част оправих, друга повторих и третия за мен стана перфектен и именно него ще ви разкажа.Но виждате ли не бил като първия.А първия беше... с аромат на чесън.
Вие представяте ли си, да поръчате да ви купят масло и да ви донесат масло с чесън.Опитвам, мириша, блъскам си главата откъде идва този аромат, или умирам или чинията не е била измита, всякакви мисли ми минаха през главата, още повече че и тримата, които ядоха първия облизаха чиниите без нищо да кажат...И след като започнах втория, се изясни че маслото било виновникът.
Това ми напомня как веднъж поръчах да купят шампоан Шаума със седем билки, а ми донесоха балсам Гарние с пет билки...То не било ли едно и също?
Та така де, първо имаше чесън, после забравих захар, затова я поръсих отгоре, то пък стана супер хрупкава коричка...После и ванилията сложих по средата на печенето...Ако си мислите, че всичко ми се получава, ами получава ми се, ама забавно някак.Но пък както често се случва, от грешки се раждат шедьоври или просто коблери с ягоди.Но спокойно, няма чесън в него.




Какво е необходимо:

съдове, в които съм го приготвяла: 22х16; 20х20 

това е малка доза, може би три порции като се има предвид, че се сервира с топка сладолед, както и с няколко пресни ягодки, ако са ви останали

може обаче и както са три порции, така и да седнете с голямата лъжица и да стане една порция, защото като се охлади аз лично нямах нужда от сладоледи и други гарнитури


около 300 грама ягоди

(разбира се може и повече, ще имате повече ягодов сос)

една чаена чаша брашно

(чашата ми е 150мл)

половин чаена чаша захар плюс още две супени лъжици

70 грама масло

бурбонска ванилена захар или само ванилия


  • Разтопяваме маслото, не съвсем течно, но да е добре омекнало
  • С малка част от маслото намазваме тавичката.
  • Нарязваме ягодите и покриваме цялото дъно, затова и вметнах, че може да сложите и повече.
  • Поръсвате ягодите с едната супена лъжица захар
  • В маслото слагате чашата брашно и захарта.Ако си прецените, че ви е малко, сложете още захар, но за мен това е пределното количество.
  • Сместта трябва да стане гъста и с лъжица я разпределяте върху ягодите.Като казвам гъста нямам предвид, че е като тесто въпреки, че с мекото тесто може да се оформи топка, а имам предвид че не е нещо течно или като трохи пясък, въпреки че ако ви е по-лесно натрошете я на парченца и така ги разпределете отгоре.Сместта не е много и при печенето ще се разпредели и сама оторе и ще образува хрупкава кора.
  • Отгоре поръсвате с втората супена лъжица захар, която сте смесили с бурбонската ванилена захар или само с ванилия.Първият път когато го приготвих този коблер съвсем се бях разсеяла и забравих да сложа захарта, поради което я поръсих отгоре и то взе, че се получи страхотна захарна коричка.Затова и следващите пъти оставям захар за поръсване.
  • Печене на 190 градуса 15-20 минути докато ягодовия сос започне да си пробива път през тестото и да бълбука, а тестото стане със златиста коричка.
  • Сервира се топъл с топка сладолед.Моят сладолед беше сметанов със сладко от ягоди и се получи идеално.Тъй като имах останали ягодки към порциите сложих и няколко пресни плодчета.




Пиде със сирене и яйца

 


За тестото ви е необходимо:

Половин чаша (150мл) прясно мляко
Половин чаша (същата) гореща вода
Пакетче мая
Супена лъжица захар (равна)
Три супени лъжици зехтин
Две чаши и половина брашно (слагате две и постепенно добавяте още брашно)
Щипка сол

Разбъркване, месене до меко тесто.
Втасване.
Разделяне на две или три (зависи колко големи ги искате)
Разточване ( или раздърпване, ако не ви се вади точилка, а може и просто с една гладка стъклена чаша да си помогнете)
Завиване от двете страни да се получат бордове и усукване на двата края.Трябва да се получат лодки.



За плънката:
Сместта е от сирене (100-120 грама), едно голямо яйце като отделяме част от жълтъка за намазване (един жълтък е много).Сместта трябва да е гъста, затова преценете в момента колко сирене и яйце ви трябват.Ако сте разточили по-тънко и сте получили по-големи пидета, ще ви трябва повече плънка.
Едно-две пера от пресен лук нарязани на ситно.
Със сместта пълним лодките.Притискаме с вилица
Отгоре слагаме две-три парченца масло, съвсем малки.
Намазваме с жълтък страните на лодките.
Нареждаме ги върху тава с хартия за печене и слагаме в предварително загрята на 220 градуса фурна.
Печенето е около 15 минути.
Аз завивам с кърпа за няколко минути.






Палачинки с тиквички


Когато за пръв път ги приготвих тези палачинки си бях на село.Тиквичките мислех да ги пържа, така де само на село мога да си пържа както си искам.Работата е там, че когато сте затворени вътре поради продължаващи четири дни дъждове, това да нарежете няколко тиквички ви се вижда прекалено елементарно.Затова реших да си усложня живота, но по вкусен начин.










Към палачинките подходих с идеята, че харесвам най-много тези с кисело мляко и въпреки, че имах и прясно реших, че с кисело повече ще ми харесат.


Какво използвах:

Настъргани две тиквички
Копър около една супена лъжица и нарязани пера на зелен лук.
Настърган кашкавал и сирене (общо около чаша с вместимост 150мл)
Две яйца, четири супени лъжици кисело мляко с чаена лъжичка бакпулвер
Чаша брашно (винаги отмервам с една и съща)
Допълнение: получават се много вкусни и с оризово брашно ( на снимките)




Получават се три смеси:
настъргани тиквички с копър и лук ( не прекаляваме с количествата, те са само за аромат, не искаме зелена смес);
кашкавал и сирене (приготвих ги само със сирене и каточе ли ми харесаха повече, бяха и по лесни за обръщане);
яйца, кисело мляко с бакпулвер и брашно.
Тези три смеси се смесват в една и се пекат като палачинки на мазен тиган.
Така приготвени палачинките се получават повече сочни, отколкото пухкави.
Палачинките много добре си "ходят" с таратор.Може да си намажете също така и с крема сирене, само със сирене като допълнителна плънка и изобщо стават си за чудно и предястие и ястие.

Съвети (и към мен):
тиквичките да се отцедят добре;
може би не трябваше да слагам кашкавал или повече да беше сиренето;
най-добре да се използва тиган за палачинки, защото по-лесно се обръщат, стените на дълбоките тигани ми пречат на мен;
сместа да се разбърква преди всяко загребване с черпака;
намалявайте котлона когато слагате всяка следваща палачинка в тигана и чак после усилете, но като цяло не се приготвят на много загрят котлон, защото ще прегорят, без да се изпекат както трябва;
не прекалявайте с дебелината на палачинката








понеделник, 22 май 2023 г.

Баница с тиквички

 

Тази баница може да се опише като нежно, маслено, топящо се в уста съвършенство във всяка хапка.
И ако се чудите след толкова правени от мен всякакви баници, как се е намерила такава, която да ме впечатли, баницата е с тиквички.



И да, толкова е жълта.Намерете си домашни яйца...наистина.Може кокошките да не са отглеждани с царевица или зърно раснали с молитви (има такова нещо, четох го с тези две очи, с които се радвам на тази баница), да си нямат имена и да не им знаят зодиите за да ги карат да снасят според Меркурия (как ми липсва всичко да е просто, да не си правим живота сложен, но най вече ми липсва Меркурий да си е обикновена планета), но света около печката е различен с такива яйца.
Пак се отплеснах, извинявайте...Сатурн е виновен.




Какво използвах:

200 грама фини кори (или приблизително половин пакет)
една средно голяма тиквичка
150 грама сирене
50 грама масло+ 2с.л.олио
две яйца (едно в плънката, едно в заливката)
супена лъжица заквасена сметана
нарязан копър една супена лъжица
сол


Първо да уточним, че прочетох най-различни варианти на тази баница, включително и сладък вариант, който сигурно ще пробвам тази година.Имаше плънки като за запеканка например, с чесън, повече копър, че даже и с пресен лук вътре.Частта със сиренето беше от видове сирене до извара.За човек, който обича по-лесните и изчистени ястия може да се досетите, че при мен нещата са съвсем леки и обикновени.Дори частта с копъра бих коментирала да не прекалявате с него.Просто лек полъх на подправка, но не и вкус на готвено ястие.Това е баница все пак.

Количествата както виждате са малки, но това е нещо нормално при мен.Аз обичам да се изяде нещо веднага докато е топло и прясно и по добре да повторя, отколкото да доизяждам студено и жилаво...Каквото и да е.Разбира се броя на моите дегустатори също е малък, често сведен до един и затова правя малки количества.Но пък те винаги ви ориентират и може да увеличавате колкото си искате.Дори няма нужда да спазвате точни количества.

Да ви призная имах си някои опасения за крайния резултат, защото обикновено в баниците ми има кисело мляко, бакпулвер и сода от което те бухват и стават меки и въздушни.За тази си мислех, че ще стане като дъвчащо тесто, но се получи.Затова е важно да имате няколко пласта кори мегду плънката и тиквичките да са добре отцедени от течността в тях.



  • Настъргах тиквичките на едрото ренде.Сложих ги в гевгир и леко посолих след което опитах добре да ги отцедя от излишната течност.
  • За по сигурно ги минах и на сух тиган.Внимавайте да не загорят, бъркайте докато видите че вече няма течност.В това време те са се и задушили и няма нужда да ги пържите или нещо друго.Прехвърлете в чиния или изнесете на хладно да се охладят.
  • Разтопих и маслото и го смесих с две лъжици олио.Може би следващият път ще сложа само една лъжица.
  • С тази смес ще работите до края, така че си я сложете на удобно място.
  • Смесих охладените тиквички с натрошено сирене (натрошете много добре, дори може да го настържете) и едното яйце.Прибавих копъра.
  • Намазах тавичката с маслената смес.
  • Сложих кора и половина.Тавичката ми е малка и идеята е да редувам поне два пласта кори, затова при мен е кора и половина.Едната прегъната донякъде и другата половина отгоре.
  • Намазах с маслото.Не мазах изцяло, а буквално с четката просто поръсвах масло.
  • Сложих тънък пласт от плънката.
  • Отгоре отново кора и половина.Отново намазване.Отново плънка.
  • Когато плънката свърши, сложих отгоре отново кора и половина и се оказа че съм използвала около половината пакет.При мен често се получава да не е ясно колко кори ще отидат, затова в хладилника в един момент ми се получават остатъци от различни кори, които правя на парцалива баница после.
  • Разрязвам баницата с остър нож на квадрати.Не натискайте много самата баница.
  • Смесвам останалата маслена смес с второто яйце и за разкош реших да сложа и една препълнена лъжица заквасена сметана.Ако нямате и гъсто кисело мляко ще свърши работа.Важното е да е разбита много добре тази смес.Получава се гъст крем.
  • Залях отгоре, като не пипах изобщо баницата, а само разтърсих тавата един два пъти.
  • Сложих да се пече в загрята на 190 градуса фурна като в началото беше без вентилатор, накрая пуснах и него, но мисля, че и по двата начина да се пече пак ще се получи.
  • Когато придоби красив загар я извадих.Обиконвено покривам баниците с кърпа, но тази заради заливката нямаше нужда да става мека, тя си беше такава.
  • Не се яде вряла, нека е топла за да усетите нежната плънка.И по мое мнение като всяка баница с айрян или кисело мляко е просто съвършена.




вторник, 16 май 2023 г.

Селското ни гювече със сирене

 

     Тази рецепта отдавна я има в блога.Последния път обаче направих нови снимки и реших, че с тях няма да заменям старите, а ще ги сложа в повторена рецепта.Има голяма вероятност някога и да потретя.Защото това е най-любимото ястие на село, което се случва наистина много често там.Това е и ястието, след което най-лесно мия чинии, защото с последнага хапка всеки си облизва чинията, че даже и гювеча.


  Наричам го гювече, заящото се приготвя в гювеч, но разбира се всеки съд или тава с капак са подходящи за него.



Какво е необходимо за три порции:


четири глави стар лук, нека са по големи

десетина скилидки чесън

сирене - неговото количества е колкото обичате, зависи и колко е солено

кашкавал

яйца - преценявате по едно или по две да имате на порция

сол

олио


  • Приготвянето е много лесно.Нарязвате лука на едро и го задушавате в малко олио ( около супена лъжица) и малко вода ( пак една лъжица).Прибавяте и скилидките чесън.Имайте предвид, че готвенето на лука реално е в този момент, той няма да се промени кой знае колко после, затова го сгответе колкото обичате.Дали леко да хрупа, дали да е напълно сготвен.Аз обичам да го усещам, затова го приготвям докато леко се карамелизира, т.е. поеме всичката вода за да омекне леко и после да стане леко златист.Посолявам малко.Сиренето е солено, но трябва и лука да е овкусен.На това ястие не слагам подправки, обичам чистия вкус на запържен лук и чесън и изобщо на всичките продукти.
  • В гювечето (или какъвто съд имате) слагате на дъното лука с чесъна.Отгоре нареждате резени домати, сиренето на плочки и кашкавала на кубчета.Сложете колкото искате и обичате.
  • Слагате в загрята на 200 градуса фурна и запичате 10-15 минути.
  • Изваждате внимателно гювеча и чуквате отгоре яйцата
  • Запичате отново докато стегне и колкото искате да са рохки яйцата.
Допълнение: може да задушите лука и в масло или да смесите олио и масло; ако обичате магданоз и държите да има подправка в ястието, може да сложите при лука














четвъртък, 11 май 2023 г.

Селските ми пържени кюфтета

 
Аз още от самото начало си казах, като идвате с мен на село не очаквайте каменен двор, тревненски дърворезби, камина с меча кожа пред нея, изискани блюда, посребрени бокали с пенливо вино и ягоди със сметана на масата в розовата градина...Това е в съседния замък.При мен се яде под старата ябълка, под звуци на птички, пчелички, кучета, петли, съседки...Сутрин понякога мирише на пържено откъм улицата, на овцете, които минават с бодра стъпка покрай оградата, на окосена трева и нарязани дърва през деня, на яхнии и пържени гъби вечер.Често през лятото във въздуха се носи дим от комини или външни печки, защото в планината готвят на дърва дори и през лятото.Обикновено, просто, земно, непретенциозно...
Нарочно никога не казвам, че отивам на вила, макар и като преживяване реално е такова, защото се случва в почивни дни и отпуска.Като човек получил село на големи години, ми е кеф да си казвам, че съм на село и никога не се притеснявам от това.Радвам му се с всичките обикновени, прости и непретенциозни неща, които има тук.



Относно храната на село, как да го обясня не зная, но там всичко се получава и някак си без да го мисля винаги приготвям по-обикновени ястия.Не че иначе съм привърженик на сложните, но там искам да храната да става бързо, без много усилия и всички да я харесват.А кой не харесва пържени кюфтета.


В интерес на истината към тази рецепта няма да проявят интерес много хора, по простата причина, че всяка къща си има своя рецепта за кюфтета.Досега не ми се е случвало да опитам едни и същи кюфтета където и да било.Лютеница и кюфтета всеки си прави по свой вкус и тертип.



Какво използвам аз:

мляно месо - килограм и половина, като обикновено е смес от свинско и телешко
глава стар лук, нарязана на ситно, но не настъргана, трябва да се усеща
магданоз -  (задължително слагам магданоз, но не прекалявам с количеството) - около половин връзка
препълнена супена лъжица кимион
равна супена лъжица кориандър (кориандъра винаги ми е една идея по-малко от кимиона, защото искам първия да се усеща повече; ако имате семена кимион си ги счукайте точно преди използване)
едно яйце
две филии намокрен хляб (ако използвам домашен хляб е една дебела филия, докато ако е купен понякога може да са две -три филийки)
брашно
олио за пържене - не слагам много, кюфтетата ми не плуват в мазнина

На пролет когато има зелен лук, прибавям и нарязана зелената част от него, няколко пера само нарязани на ситно

  • Омесвам добре всичко и оставям в хладилника да постои.Обикновено това се случва сутрин и на обяд пържа кюфтета
  • Оформям кюфтенца, набрашнявам, изтупвам от излишното брашно и изпържвам в тигана.Обръщам един или два пъти докато придобият хубав загар.
  • Същите тези кюфтета приготвям и на фурна и сега вече и в Еър фрайър когато сред нас има човек, който не може да яде пържено.







Сервирането на едни пържени кюфтета също си има традиции за мен.Така например най-добрата комбинация е със шопска салата.Мазничките кюфтета идеално се допълват със свежите домати и краставици.Другото без което пържените кюфтета не могат това са пържените картифи или картофена салата.Много често лютеницата също присъства в чинията за гарнитура.Като цяло това е моята съвършена представа за ядене на кюфтета.






А какво е село без всичко да се случва на двора под старата ябълка.