Караджов камък

   Голям страх "брах" при този камък. Не ми се беше случвало така в планината, но точно преди да стигнете камъка се минава през една гора, на връщане, в която тишината беше толкова зловеща и от време на време прекъсвана от едни огромни черни гарвани, че най-честно ви признавам, изплаших се.Дори кучето наостри уши и тръгна да върви по-бързо, което допълнително ме затрудни, защото аз съм вързана за него.Един половин час, в който имах чувството, че няма да се измъкна от сенките на гората.

   Но да започна отначало с това, че пътеката за Караджов камък започва малко след тоалетинте на Кръстова гора.Няма по чист начин да ви кажа за това, така че това е положението.Табелки има и само трябва да ги следвате.Дори на някои от тях, добри хора са написали и колко остава като време, което учудващо за мен се оказа точно толкова и то не за друго, ами защото аз все пак си зная възможностите и мислех, че на мен ще ми отнеме повече време.

   Около три часа общо ми отне отиването, престоя и връщането.Много добра разходка с леко натоварване на моменти и лека страхова невроза на връщане.Добре че на отиване срещнах друг планинар, който ни настигна и продължихме до камъка заедно.На него дължа и единствената си снимка там, не че толкова държа да имам, а и слънцето така хубаво светеше насреща, че е чудо,че пак стана някоя снимка.

  На място аз не се престраших да се изкача по тази така наречена дървена стълба.Нямаше как да оставя куч, притеснявах се, че ако се пребия или счупя стълбата, ще създам повече неудобства отколкото да се радвам, че не съм се качила.За мен беше важно да стигна до тук, защото само до преди година това щеше да ми се струва невъзможно.

    На връщане от Кръстова гора, задължително спрете на едно много фотогенично място, малък храм Възнесение господне до село Борово.Гледките към него и от него са умопомрачителни.

 

Сливенски милинки

 

   А в Сливен сливенските милинки ги наричаме само милинки.

   Колкото и добре да живее човек, поне веднъж месечно трябва да яде милинки в Сливен.Като за целта има един точно определен начин на ядене и особено важен момент от него е накрая да имате мазни ръце и посипана с пудра захар блуза.Няма ли пудра захар по вас, трябва да повторите яденето.

  Тези дни в една от сливенските групи коментираха за кой ли път къде в града правят най-добрите милинки.За съжаление местата намаляват и дори в момента не съм сигурна, че и на последното останало място ги правят както трябва.Затова беше крайно време да пробвам да ги приготвя за да не останем в един момент без присъствието им.

     В повечето рецепти търсим домашното, оня не винаги фотогеничен вид, но винаги с определен очакван вкус.Но има рецепти, в които търсим нещо, което сме опитвали навън и търсим начин да го възпроизведем у нас.Тези милинки са точно такава рецепта, исках да получа онези прекрасни милинки, с които си мажех ръцете и посипвах дрехите с пудра захар по улиците.Е, мисля че се получиха. Дори им намерих стара амбалажна хартия за презентация за да ги направя съвсем автентични.

   Да, всички познати имат някаква рецепта на милинки включително и майка ми в нейната тетрадка и различни, което означава, че може и да не се получи милинки от тях.Не и такива каквито си представям.Но нямах време да я чакам някой да ми даде рецепта, затова реших да опитам някакви пък ако не станат, ще пробвам докато станат.Речено сторено, отворих добрия стар Гугъл и го питах за рецепти.Най-отгоре се появи рецептата на Йоли, отворих я, зачетох я, разгледах я и реших, че няма да търся други.На снимката изглеждаха като правилните милинки и това беше добро начало.

   Нямаше да съм аз, ако или нещо не объркам или нещо не променя в една рецепта.Как съм го разбрала недоразбрала, оказа се, че маслото, което било за намазване, аз взех че го сложих в тестото.И се получиха, но доста мазни.Като цяло количествата масло в рецептата ми бяха в повече и всичките съм ги намалила.С което не казвам, че ако ги искате много маслени не може да следвате другата рецепта.

  Втория път внимавах много и не сложих масло на тестото.Този път обаче и с втасването не се получиха нещата и накрая нещо липсваше.Явно все пак беше добре да има масло и в тестото.

   И ето ме на трети опит.Няма да им се дам, още повече че вече ги бях показала в блога във Фейсбук.Променях и записвах в двигение на един лист всичко което правя.

     Голяма драма стана с тези милинки, но ето някои основни момента:

В рецептата присъства доста масло затова имайте хубаво такова.

Имайте търпение с втасването.Не го забързвайте с топла фурна, най много да я включите до 20 градуса и спирайте.Оставете само да ви свети фурната.

Ако сте разтопили много маслото, което се слага в срема за намазване, сложете за няколко минути в хладилника да стегне отново.Ако го оставите течно, няма да се оплучи желаната гъстота.

Накрая не ги закриваxе плътно с кърпи, само метнете отгоре една за да не изпръхнат

   Рецептата на Йоли: СЛИВЕНСКИ МИЛИНКИ  , която промених малко, но ми помогна много да започна отнякъде.

Какво е необходимо:

200 ml вода

5 грама суха мая

равна супена лъжица захар

четири супени лъжици олио

равна супена лъжица сол

350 грама брашно

30 грама разтопено масло

30 грама стопено масло / не се слага в тестото/

За крема, с който се намазват суровите милинки:

80 грама размекнато масло / като крем трябва да е, не разтопено напълно/

5 чаени препълнени лъжици брашно

5 чаени лъжици вода

равна чаена лъжичка сол

половин разбито яйце за намазване

тавичката ми е с размери 25 см

• В купа изсипах брашното.Направих кладенче, в което излях водата (леко топла), олиото, захарта, маята.
• Разбърках и тогава добавих солта и маслото.
• Замесих меко тесто и като казвам замесване, просто оформете топка тесто без допълнително блъскане и мачкане.
• Оставих на топло да втаса докато удвои обема си.Под топло имам предвид да ги сложите във фурната без да сте я загрявали само с включена светлина или най-много на 20 градуса и после задължително изключена.Или просто топла стая.
• През това време си пригответе крема, с който ще намажем суровите милинки и който прави милинките истински милинки.
• Смесвате мекото масло с брашното и водата, посолявате и разбърквате наистина много добре.Трябва да получите буквално гъст крем ( ако сте разтопили маслото повече след като смесите всичко сложете за няколко минути в хладилника).Вижте снимката как изглежда намазан.
• Тестото ви е втасало, пристъпвате към оформяне.Взимате от тестото и оформяте малки топчета с големина около 2,5- 3см , т.е. горе долу колкото малки орехи или големи лешници.Сравненията оставям на вас.
• Правите топче и го потапяте в онези 30 грама масло, което сте разтопили.Не ги накисвайте и потапяйе цели, ами топвате и вадите.След първите две-три ръцете ви вече ще са мазни и ще помагат.
• Нареждате топчетата в намаслена тавичка (използвайте от същото масло, в което топите топчетата за намазване на тавата).Топчетата трябва да са едно до друго, като оставете място между тях и тавата.(при втасването ще се изпълни)
• Отгоре внимателно разпределете масления крем.Нека покрива добре топчетата.
• Както са си така намазани оставяме отново да втасат. Нека хубаво се раздуят и изпълнят тавата ви.
• Загряваме фурната на 190 градуса
• Намазваме милинките с разбитото яйце и както и Йоли съветва направете го с ръка, а не с четка.Просто намазвате отгоре внимателно и не прекалявате с количеството.
• Печете милинките до златисто, задължително трябва да стане коричка отгоре.Времето е 35-40 минути.Зависи от това колко големи сте направили топчетата.Когато се образува златиста коричка чак тогава проверете с нож или шиш дали са изпечени.Това че ще се отделят от тавата също и знак за готовност.
• Вадите и покривате с кърпа.Само покривате колкото да не изпръхнат.
• Ядат се топли, задължително поръсени обилно с пудра захар.Както се разбрахме в началото на статията, трябва да имате пудра захар най-малкото на носа си и най-вече на блузата си.
• Това което трябва да получите е отделящи се пънчета с калпаче.

За някой е дамски каприз, за мен е любимият ми сладкиш от детството с ягодово сладко и бити белтъци

  Искам да ви почерпя.Сигурна съм, че всеки един от вас има сладкиш, бил той кекс, торта, крем или каквото сладко нещо обичате, което наистина обичате най-много.Понякога такива сладкиши са свързани с незабравим момент, обичан човек, с време от живота ни.И може да не го правим често, може дори да забравим, че ни е любим, докато отново не опитаме една хапка от него.И ни става хубаво, мило и си спомняме защо това е Сладкиша.А този ми напомня за стария апартамент, масата ми в хола, която беше моето бюро и където обикновено се слагаха сладкишите на изчакване.

Този сладкиш не се случва често затова винаги го искам на рождения си ден.Не ми трябват торти и завъртяни деликатеси.Този ми е достатъчен.

Той не е непознат, нито е някакъв специален или изискан, за мен е просто Сладкиша със сладко от ягоди и бити белтъци и за мен е съвършен и неустоим. Както когато го правехме у нас преди много години, така и днес.

Държа да уточня, че продуктите и начина на приготвяне са по същия начин по който сладкиша се приготвя у нас от десетилетия и никога нищо не е променяно, дори използването на амонячна сода например.Както казва майка, това е единствения сладкиш в кйто я използваме, но винаги го правим.

По същия начин винаги го приготвяме в продълговата тавичка или форма, която си е само за него.

Уточнения:

• сладкото ви трябва да е течно за да може да попие в блата, по тази причина когато правим ягодово сладко задължително едната доза я оставяме по течна заради сладкиша
• белтъците ви трябва да са студени

Какво е необходимо:

чашата е 150 ml

4 жълтъка

1 и 1/2 чаши брашно

1 бакпулвер

1 чаша захар

3-4 лъжици олио

на върха на една чаена лъжичка амонячна сода, разтворена в 1 непълна догоре чаша кисело мляко

кората на един лимон

4 белтъка

1 чаша пудра захар

няколко капки лимонов сок

сладко от ягоди задължително течно

натрошени на едро орехи

60 грама масло

• Приготвяме кексова смес.Разбираме жълтъците със захарта, олиото, киселото мляко с амонячната сода, брашното с бакпулвера и настърганата лимонова кора.
• В продълговата тавичка/форма разтопяваме маслото и върху него изсипваме кексовата смес
• Пече се на умерена фурна, както пише в тетрадката, което означава 180 градуса
• Готовия сладкиш се изважда, а фуната се оставя с отворена врата да спадне температурата до 150 градуса
• В метална или стъклена купа се разбиват белтъците с пудрата захар и лимоновия сок
• Когато фурната е готова, намазваме обилно кекса с ягодово сладко.Отгоре нареждаме натрошените орехи
• С лъжица изсипваме белтъците и печем в намалената фурна докато се запекат.

Мъгла и чай в хижа "Добрила"

 

Или фотосесията на едни червени канчета.

   Избирането на хижа като крайна цел има много положителни страни.Освен, че си имаме крайна точка като цел, хижата дава възможност на тези от групата, които искат да направят още изкачвания за деня да го направят спокойно без да се съобразяват с по-бавните членове на отбора, а тези последните могат спокойно, на сигурно и на топло да изчакат останалите.И накрая всички са доволни, което всъщност е целта на всяка една такава групова разходка в планината.

   Хижа Добрила се оказа идеална за написаното по-горе.Една част от нас продължиха, а останалите останахме да ги изчакаме в хижата и се забавлявахме не по-малко.

   Изходната точка за тази жижа беше град Сопот в нашия случай.Може да я стигнете и пеш, но както прочетох в многото статии и блогове, тази пътека започната от долу е една от най-стръмните в тази част на планината и нямаше да е по силите на голяма част от нас.Затова направихме това което правят повечето планинари, използвахме лифта за да ни изкачи донякъде.Сопотския лифт някога е стигал и още по-нагоре, но днес ще ви помогне в изкачването само до междинната станция.Оттам насетне всичко е във вашите крака за да стигнете до горната станция и оттам да продължите по равен и широк черен път до самата хижа.Около час и половина е времето от междинната станция на лифта до хижата.

  Хижа Добрила ни послещна с много гъста мъгла, която непрекъснато ту се разсейваше и слънцето си пробиваше път, ту се сгъстяваше и не се виждаше нищо.В хижата обаче си беше топличко, хора хапваха супи, аз пих един страхотен билков чай.Във весели приказки, снимки и хапване мина времето и дойде момента да се връщаме.

   Точно до лифтената станция има едно изкачване или спускане после, по едно открито място и там се откриват невероятни гледки към града и цялата долина.Така че усилията в този участък всъщност си заслужават.