Кюфтенца с бял сос

   

   Тези кюфтенца са много уважавани в моето семейство.Особено ги обичам през лятото, защото са много леки, ароматни и не се използва никаква излишна мазнина, освен тази която евентуално е в мляното месо и не се слага яйце или някаква част от него в белия сос.Разбира се всеки има различен вкус, но през годините това количество и тези точно подправки направиха тези кюфтенца едно от любимите ми ястия.На всичкото отгоре ми носят хубави спомени от моменти когато съм обядвала в закусвални или в стола на университета.Затова си ги наричам ретро, защото ми навяват ретро спомени.

   И нещо важно, в никакъв случай да не се бъркат с кюфтета-фрикасе, там нещата са съвсем различни и са обект на друга история и друг пост в блога.

   

Какво е необходимо:

една чаена чаша / вместимост 150 ml/ сварен ориз

половин килограм смляно месо

една чаена лъжичка кориандър

една чаена лъжичка черен пипер

три супени лъжици кисело мляко

две супени лъжици брашно

сол, ако няма в месото

• Сварeният ориз трябва да се охлади.
• Смесваме каймата с ориза, кориандъра и черния пипер. Сол, ако е необходимо и няма в смляното месо.
• Оформяме кюфтенцата и ги оставяме в хладилника, за да се стегнат за минимум 30 минути. Целта е при варенето да не се разпаднат.
• В тенджера с вряща вода пускаме кюфтенцата. Водата не трябва да е много, но трябва да ги покрива. Варим ги около 15 минути, или докато преценим, че са сварени, което зависи от големината им. Изваждаме ги от водата когато са готови.
• Разбъркваме киселото мляко с брашното и правим сос, като сгъстяваме водата, в която са варени кюфтенцата.Нека кипне за секунда (важно е за да няма суров вкус на брашно) и веднага махате от котлона за да не се сгъсти прекалено.Връщате в соса кюфтенцата, като трябва да са добре покрити от соса.
• Ако е необходимо, се посолява, но обикновено водата е достатъчно овкусена от кюфтенцата и подправките в тях.
• Ако водата ви е повече и нямате нужда от много сос, махнете част от нея.
• Оставете готовото ястие десетина минути за да може ароматите да се смесят и кюфтенцата да станат още по сочни от соса.

Допълнение за тези от вас, които искат още от тази рецепта:

• Може да прибавите и други подправки към мляното месо, но опитайте поне веднъж само с кориандър и черен пипер, така стават много нежни и леки.
• Във водата, в която се варят кюфтенцата може предварително да сварите зеленчуци като целина, морков, пъщърнак, стъбла от магданоз, които не забравяйте да извадите когато правите соса.Всъщност може да ги смелите и добавите, но тогава вече рецептата ще е съвсем различна, но е идея все пак, ако тази рецепта ви се вижда прекалено обикновена

Ако рецептите,които споделям и историите които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Ковачевско кале

   Отварям си архива тези дни и виждам снимки от това кале,за което признавам си бях напълно забравила.А сигурно бяхме едни от първите му посетители когато го откриха за туристи.Като повечето подобни старини,които дълги години са били покрити с бурени и треволяци,мястото изглеждаше много чисто и ново и впечатление веднага ми направиха красивите и подробни информационни табели.Защото ако не може да се възстанови едно място,а всъщност понякога е по-добре да не се прави,ако ще изглежда бутафорно и циментирано,такива табели са много полезни.Защото ние има въображение,но понякога не е достатъчно при наличието само на една малка стена или два камъка отбелязващи нещо си.

   На калето пристигнахме рано-рано,почти нямаше хора.Но като за нов обект и почти е много,а после станаха и повече.Явно не само аз следях къде какво се появява на туристическата ни карта.Бяхме с кучето,нашата Лола,която винаги беше с нас навсякъде.За съжаление тук се наложи да постои отстрани.Направените дървени мостове над руините имат добрата идея да не позволяват на туристическите крака и ръце да рушат,но пък са сериозно предизвикателство да се движиш по тях.Грубо издялани дървета,наредени едно до друго за туристически обувки си беше опасно,а за токчета си е самоубийство.За кучешки лапки е направо невъзможно,те непрекъснато пропадат и може да стане голяма беля.Затова я върнах и на смени разгледахме калето.

   Ковачевското кале като туристически обект е едно от най-достъпните по нашите земи в наши дни.Трябва само да пътувате по пътя Попово-Бяла и ще го видите до пътя.Историците казват,че е късноантична крепост,която е заемала доста голяма територия.Вижда се,че крепостната стена е доста стабилна,като е имало седемнадесет кули.Така де,може ли крепост без кули,откъдето да се наблюдава околността за нарушители и не само.От стените не е запазено много,дори е надсторено малко като е отбелязано къде е старата части и къде започва новата.Крепостта си е имала водопровод,нещо което винаги ме изумява в такива старини.Водата е пренасяна по глинени тръби и хората вътре са си имали питейна вода,може би без воден режим освен през лятото.Не прочетох никъде за това,за водния режим имам предвид.

   За всичко останало около тази крепост,инфо в интернет има предостатъчно.А ако сте в района и с удобни обувки,според мен е добра идея за кратка спирка.А защо не и специална разходка до там.Важното е път да има,а още по-добре интересни спирки по пътя.

Ако са ви интересни моите разкази с картинки от Родината,последвате 

Непознатата България или България.

А за пътешествията на нашата Лола съм разказвала:
С куче на път

"Фатуш", една много свежа ливанска салата

   Преди време си купих една страхотна готварска книжка със средиземноморски рецепти.Средиземноморската кухня заради своите свежи продукти някак си я възприемам като лятна,може би и защото зеленчуците при нас са най-хубави през лятото.По тази причина цяла зима само си разглеждах цветните картинки и си набелязвах рецептите,които знаех че ще ми харесат.
   Фатуш е невероятно свежа салата и от първите две,които си правих тези дни,май ще ми стане любима.Или такава ще е до следващата салата,която изпробвам.

Какво е необходимо:

Количествата са такива,че не трябва да преобладава някой.Преценете да са ви горе-долу по равно.

домат

краставица

листа от малка маруля

пресен лук

пресен чесън

(той не присъства в оригинала и може да не го слагате,аз имах и понеже ми хареса с него,го споменавам като възможност)

зелена чушка 

(аз използвах от вида сиврия,защото вкуса е по-лек и не толкова натрапчив)

арабски плосък хляб

сол и черен пипер

лимонов сок

зехтин

прясна или суха мента

Всички зеленчуци се нарязват.Нарязва се на ситно и хляба.
Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер и се поръсват с ментата.Ако е суха нека е добре стрита,ако е прясна нарязана на ситно.
Всичко се разбърква добре.
Прави се дресинг от лимонов сок и зехтин.
В книгата пише,че в ливанския оригинален вид лимоновия сок и зехтина са в равни количества,но ако ви идва прекалено кисело,лимоновия сок може и да е по-малко.
Всичко се смесва добре и се оставя за известно време в хладилника за да се смесят ароматите.
Според мен 20-30 минути ако салатата не е голяма са напълно достатъчни.
Като всяка салата и тази търпи някои промени или по-скоро допълнения.Това й харесвам на книжката че отделно към всяка рецепта посочват и варианти.Така например за тази салата,ако искате да стане по засищаща,може да се добави нарязан сварен картоф.Може зелената чушка да се замени с добре узряла червена,а може и преди да объркате с дресинга да натрошите сирене фета или наше си сирене.

Ако рецептите,които споделям и историите,които разказвам ви харесват,заповядайте и във Фейсбук страничката на блога,където се случват много повече рецепти и истории:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Още салати в блога:

Айсберг на салата в сладко-кисело-солена комбинация

Картофена салата с карамелизиран лук

Италианско лято на салата

Лятна грил-салатка

Лятна салата с кус-кус

Лимонена сьомга върху зеленчуци

   Рецептата за тази сьомга видях в една от брошурите на "Кауфланд",дори си я изрязах,прибрах и забравих.Но както става в повечето случаи докато търсих друго,намерих нея.
   Много пъти съм признавала,че сьомгата не е любимата ми риба,доколкото изобщо рибата ми е любима храна.Тежка ми е и въпреки многото полезности в нея,много рядко купувам.
   Но когато реша,че искам да пробвам някоя рецепта,не ме спира нищо докато не я видя в тавата.
   Нямах намерение да я описвам,само я показах я на моите хора във Фейсбук страничката на блога и до там.Защото аз на тях най-редовно споделям много повече случки и рецепти,отколкото описвам официално в блога.За справка,заповядайте да проверите:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/

Какво е необходимо:

сьомга - едно парче

зелената част на целината 

лук

морков

тиквичка

лимонов сок,настъргана лимонова кора

зехтин

копър

• Количествата зеленчуци са по желание.Ако искате да има повече гарнитура,сложете повече.Стават много вкусни самите те,така че нека да има.
• Нарязваме целината,която добавя много приятен аромат на цялото ястие.Нарязваме лука на едро,тиквичката на шайби,моркова на резени.
• Задушаваме зеленчуците за съвсем малко време,овкусяваме със сол,лимонов сок и настъргана лимонова кора (не забравяйте добре да измиете лимона преди това,освен ако не е отгледан лично от вас).Нарязан копър.
• В тавичка слагаме готварска хартия,изсипваме зеленчуците,слагаме рибата,която също посоляваме.По желание може да поръсите със зехтин,но тъй като рибата си има мазнина,може и да не го правите.Отгоре нареждаме резенчета от използвания лимон.
• Покриваме с фолио и печем поне половин час,като разбира се това зависи от дебелината на парчето сьомга.

Рецептата е изпробвана и с пъстърви:

Стомната или една неочаквана попътна среща с кандидат за Гинес

    Тази неочаквана среща не е моя,но бях толкова впечатлена,че нямаше как да не я споделя.А и напоследък нямам за какво да разказвам,затова ще се възползвам от тази възможност.

    Пътува си моя приятелка по пътя за Русе покрай Тутракан.Път, който е минавала десетки пъти с тази разлика,че едно разчистване на крайпътни храсталаци е разкрило един неочакван обект.Скрит и покрит,той е напълно забравен може би още от времето когато е създаден.А него не само,че го има,той даже е кандидатствал за книгата на Гинес и според информационната табела има награда от тях за това.Ти да видиш! Обекта на тази неочаквана и за нея и за мен среща е една огромна стомна,в която има чешма.В една статия (линк към нея ще сложа накрая) прочетох,че от Гинес отговорили тогава,че не могат да я впишат официално,защото нямало с какво да я сравнят.
   Каквато и да историята,сигурна съм че много малко хора са чували за нея,освен местните хора.Не че се имам за експерт,но и аз не съм попадала на нея когато съм търсела интересни туристически обекти в района.А съм сигурна,че има още много такива скрити и забравени интересни местенца по пътищата родни. Sad but true,както се пее в една песен.

   Разбира се след като научих за нея и питах Гугъл,информация излезе.Не много,но все пак:

""Стомната е изградена в период 1981-1983 от Стефан Бояджиев. Чешмата е открита на 9 юни 1983 по повод 1300 години България. В проекта за изграждане на чешмата е включена детска площадка, кът за отдих и храсти оформени в картата на България. Чешмата Стомната е спечелила награда Гинес за най-голяма стомна с височина 2.80. Върху стомната има над 70 фигури, които са ръчно направени от създателя и.""

   И една статия,в която се споменава "Стомната" в "Порталът на Силистра",където се разказва за мераците на добруджанци през годините да влязат в книгата на Гинес:
 Добруджанци в подстъпите на Книгата за рекорди Гинес

   Освен това Стомната е включена в един проект на този район,наречен "Опознай пътя на водата".А да и такъв път имаме у нас.Може да не е Пътя на коприната,но пак си е интересно.Проекта си има сайт,където е разказано и показано за целта му да се защитят водните природни обекти в района на Тутракан,Главиница и Сливо поле. http://sledvaivodata.com/

   Ако имате път в района,спрете да пиете една студена вода от Стомната :)

   Специални благодарности на Николина Милкова за снимките и за това,че ми показа тази нейна случайна среща.

   Едно допълнение,ако сте в района не подминавайте и друга природна забележителност или по скоро орнитологична такава,наречена Стената.Това е отвесна льосова стена с височина около 12 метра,която се намира на южния склон на хълм,който се намира непосредствено на същия този път,където може да видите Стомната.До тук може и да не ви звучи като място заради ,което си струва да отбивате,но там на тази стена живее една от най-големите колонии на пчелояди у нас.

За още истории заповядайте и във Фейсбук страничката на блога:

https://www.facebook.com/zakakvotoidae/