В един от най-горещите и слънчеви съботни дни на годината се озовах в Бургас,а близо до Бургас има остров,който отдавна исках да посетя и то много преди да стане задължителен туристически обект.Още докато си беше остров Болшевик и го виждах в далечината докато си стоях във водата на бургаския плаж.По същия начин искам отида и на остров Свети Иван,който пък виждам от водата на плажа в Созопол.Но докато за втория виждането е в далечното бъдеще,то Света Анастасия вече е отметнат обект.
Остров Света Анастасия е толкова малък,че човек очаква разказа за неговата история да е текст от един абзац,а то даже за скалите около него си има легенди,които могат да бъдат описвани надълго и нашироко.Чудя се,дали да разказвам или да ви оставя да ги чуете на острова, седнали под сянката на манастирската сграда.
С няколко думи все пак ще спомена,че ако го бяхме посещавали във времето щяхме да видим и срещнем кого ли не тук.От обикновени рибари до страховити викинги,които са идвали на острова и кръвожадни пирати,които на няколко пъти са заплашвали това малко парче земя.Щяхме да сме посрещани от монаси,защото тук е имало манастир от столетия.Щяхме да видим турски военни,разположили топовете си за отбрана по време на Руско-турската война.Щяхме да сме евентуални гости на цар Фердинанд,ако местните власти се бяха съгласили да му го дадат за резиденция,каквато той е искал да си направи тук.Можеше и да сме и затворници на няколко пъти,защото острова е изпълнявал и такава функция,но също и актьори когато на острова са снимани филми.И накрая стигаме в наши дни,когато сме едни весели туристи,посетили този чуден малък остров и после разказващи за него.
Нашето покоряване на острова започна от "Магазия 1" на бургаската морска гара,която в близко бъдеще ще бъде едно приятно местенце,като гледам ремонта който тече там.Лесно и бързо се стига,заобикаляте хотел "Приморец" и след малко сте там.Няма как да се объркате,защото плавателния съд,който ще ви направи островитяни си стои закотвен там.Нашият се казваше "Кук",беше червен и пиратски.Ако стигнете до края на този разказ,ще разберете защо бяхме на него и защо го препоръчвам.
Потеглихме в 11.00 часа.Слънцето напичаше много сериозно,но пък морето беше гладко като езеро и с невероятен син цвят.Ако си мислите,че съм "ремонтирала"снимките за да има такъв цвят морето,не съм.Такова си беше.
Пътуването беше около 40 минути,а времето на острова е около час и половина.Ако ви се струва много за един малък остров,грешите.Времето не стига изобщо,ако искате да разгледате,снимате,постоите и хапнете нещо.Като в този случай не остава време за интересния музей.
На острова трябва да се насладите на всичко,което предлага.От интересния разказ на екскурзовода на острова до рибената чорба в ресторанта,която не беше предвидена,но я препоръчвам.
Какво има на острова? Има манастир и църква към него.Като всички манастири у нас и този е бил опожаряван няколко пъти.Но преди това е бил нападан от пирати и в един от тези пъти монасите се помолили на покровителката си Света Анастасия да ги спаси.Излязла буря и пиратския кораб бил разцепен на две.Не само това,ами даже се и вкаменил и тези останки могат да се видят и днес.При наличието на добро въображение.А може ли пиратски кораб без съкровище? То е някъде там,на острова.
Още две скали могат да се видят до острова.Гъбата,която трябва да побързате да снимате,защото с всяка година морето я поглъща малко по малко и Дракона.Дали е бил истински,но е направил някоя беля и са го вкаменили? На островите всичко е възможно.
Фарът.Има едно такова очарование в тези огромни морски фенери.С живеещите на тях самотни хора,понякога откъснати за дълго от сушата,но винаги с една цел,да напътстват корабите в морето.Фарът на острова е истинско съкровище.Не само защото насочва корабите,ами защото си е оригинален.Върши си съвестно работата още от деня когато са го монтирали и пуснали през далечната 1914 година.
Има и малък плаж,изцяло от мидени черупки.Ама онези големите и острите,така че трябва да се внимава.На плажа има огромна обърната котва,което означавало че тук не трябва да се хвърлят котви,защото отдолу минават кабелите,които носят електричеството на острова.Затова препоръчвам да си отделите десетина минути за беседата,защото не че няма кой да питате за такива подробности после,но друго си е да ви ги разкажат на място.
На острова ако се позагледате има и билки,защото Света Анастасия е била лечителка и освен че тези билки сега се ползват за чай е още един приятен начин всичко на острова да има история и значение.
И музей има на втория етаж на манастирската сграда.С експозиция показваща историята на острова.Интересен и интерактивен.Нямах много време за него за съжаление.
Беше обедно време и си мислехме,че един обяд ще допълни идеално островното ни преживяване.Ресторантът беше пълен,но оглеждайки се какво хапват хората видях само сърбащи таратор и ядящи пържени картофи със сирене.Странно,защото прочетох преди това, че менюто предлагало разнообразна храна,а и видяхме жени да чистят миди зад ресторанта.Дори и да има такива вкусотии,те явно стават много бавно и никой не е искал да рискува да не му стигне времето.Дори не отворих менюто,а попитах какво има и кое евентуално се приготвя най-бързо.Оказа се,че единствено чорбите са готови,а чорбите бяха бобена и рибена.Естествено поръчахме си рибена и тя се оказа много вкусна.Лека и ароматна,сервирана с лимонче,като за лято и като за остров.
Стигаме накрая до прословутата лекарна, за която бях чела такива хубави неща.За различните лимонади,за островните сладки със смокини...Е,може би само този ден нещата не бяха такива.
Една вметка,която може да е полезна за следващите островитяни.За да резервирам места на общинското корабче "Анастасия" се обадих още в понеделник (щяхме да сме в Бургас в събота),но се оказва че за първия час няма места.И тъкмо да реша,че ще променям плановете,се оказа че в събота и неделя до Св.Анастасия пътува и частно корабче"Кук", което е на същата цена (12лв за възрастни) но с по-голям капацитет за пасажери и за него няма нужда от резервация.В крайна сметка се оказа,че той е много по добър избор.Докато общинския кораб Анастасия е със затворена долна част и открита горна без никаква сянка,корабчето Кук е много по подхоящо за летните горещини.Долната част е отворена,а горе има тенти да предпазват от слънцето.Има и много приятно барче с още по-приятни студени напитки.
Ако историите,които разказвам и рецептите,които споделям ви харесват,заповядайте и в страничката на блога във Фейсбук:
