Две приятелки с различни причини да се махнат от домовете си за кратко и една абсолютно туристическа програма в Италия.Без лични планове,без странична подготовка,без отклонения.Само и единствено утъпкани туристически пътеки в Рим,Флоренция,Пиза,Верона и Венеция и кратка попътна среща с Любляна.Какво пък,някои от тези места никога не омръзват и са идеални за бягство от ежедневието и тъжните мисли.
Разказът започва на летище Фиумичино или Леонардо Да Винчи край Рим и една група български хора,които си чакат ли чакат багажа на едната лента,а той се върти ли върти на съседната.И така поне час...Резултатът от грешката на едни и глупостта на други доведе до промяна в планираната програма,но те промените в Рим предстояха така че в края на краищата всичко предвидено като обекти беше отметнато.За забележителностите няма да ви разказвам,това не е пътеводител.С впечатления и снимки ще ви разходя с нас в тази екскурзия.
Групата е разнолика,но я свързва желанието да попие колкото се може от римската история и да запази чантите си от набезите на внесените от други страни джебчии.Нещо за което е предупреждавана безброй пъти,че и още веднъж.Както и да е, с времето тези действия биват оттренирани до съвършенство при което с една ръка се държи чантата,с другата се снима,а всичко останало позира на фона на римски останки.
Много народ има в Рим и всичкото е туристи.Тълпата е толкова гъста,че на моменти имах чувството,че участвам в някакъв шарен парад на националностите.Снимка,в която да няма други хора? Забравете...И така до последния ден на екскурзията.И въоръжени военни навсякъде.До туристическите обекти,до метрото,до спирките.Израза "въоръжени до зъби" придоби смисъл и визия.В какво превърнаха мирния ни континент,но това е друга тема.
Туристическата ни програма в Рим си беше наистина туристическа.След като си намерихме багажа,натоварихме се на автобуса и стигнахме до крайната си цел за деня,групата ни беше хвърлена в дълбокия туристически водовъртеж наречен Рим с излизане от метрото точно до стените на Колизеума.А той е наречен така поради една единствена причина,ами че е колосален.Една утъпкана туристическа пътека съвсем естествено е да започне оттук,защото тази старина устояла на всякакви човешки и природни стихии и до днес си стои за да подсказва какви грандиозни и величествени сгради е имало по време на римската империя.
Разходката ни продължи от обект на обект на които няма да се спирам за да завърши на площад Испания и прочутото стълбище,което за наша радост било прясно открито след почистване.Разходихме се,хапнахме по една паста,постояхме на стъпалата,а после се отправихме към фонтана Треви,където ако това е възможно имаше още повече народ.Но един масов турист не се спира пред подобни прегради и е готов на всичко за да метне монета във водата и да направи заветната снимка,защото не си бил на едно място,ако не си се снимал на него.
Привечер с по едно пакетче печени кестени се отправихме към спирката на метрото.От метрото на автобуса и докато всеки си каже какво си е купил,какво е вечерял и стигнахме до хотела.
Ден втори.Ставане рано и потегляне към Ватикана.Потегляме си ние,но се оказа че по италианска традиция целия обществен транспорт ще стачкува точно в този ден.А както е известно автобуси към центъра на Рим не се допускат.Е,не се допускат,ама като си платиш една такса и готово.Можело значи...Затова и вместо метро,нашия автобус си ни свали точно до стените на малката държава за да влезем в музеите,за които си имахме резервация и не се наложи да чакаме на километричната опашка.
Ватиканските музеи са толкова...каквато и дума да сложите начело с грандиозни и невероятни няма да сбъркате.Даже не мога да ги описвам и разказвам,те трябва да се видят.А невероятната Сикстинска капела дори да не разбирате от изкуство или живопис или каквото е там,просто помълчете пред гения на Микеланджело,който четири години лежейки на скелето на педя от тавана с капещи върху очите му отровни бои е сътворил това съвършенство.
Базиликата Свети Петър? Тази огромна и величествена базилика те оставя без думи.Толкова е нереална...
А знаете ли,че тази година е обявена извънредно от папата за свещена и онази врата,която е зазидана през повечето време тази година е отворена? И на всеки,който мине през нея се опрощават всички грехове? С една дума,готова съм за нови,защото влязох в базиликата точно през нея.Вътре не пропуснахме да възхитим на пиетата,на олтара,на онзи мраморен балдахин дето се чудиш как един камък може да изглежда толкова жив.
След като навъртяхме много километри по музеите,базиликата и по площада,видяхме прозореца където папата праща поздрави в неделя,фонтаните които след Дан Браун вече са още по известни и се отправихме към една довършителна разходка през замъка Сант Анджело,площад Навона,Пантеона...Пред Пантеона тенор пееше арии,които ни накараха да забравим тълпата и изморените крайници (тези с които ходим и другите с които си пазим чантите и снимаме).Отново стигнахме до площад Испания и повторихме процедурите от предната вечер.
Ден трети.Флоренция.Обожавах този град преди и толкова съжалявам,че хората които идваха тук за първи път не го усетиха както трябва.Човек до човек,по улици и площади,по моста Понте Векио,в църквите.Няма начин да погледнеш нагоре да разгледаш красивите сгради.Тутакси се блъскаш в някой.Иначе нямаше да коментирам туристическата лудница,човек я очаква и се примирява,но във Флоренция специално ми дойде в повече.
Във Флоренция освен,че всички преяждат с пици на килограм,през час си ближат и сладоледа.Най-много народ имаше във Venchi,които си знаят че продават най-хубавите сладоледи и затова ги има на няколко места.А в едната сладоледаджийница зад продавачите си тече шоколад по стената.Аз мислех че е вода по кафява стена,но ме светнаха че било шоколад.
Вечерта трябваше да нощуваме в Монтекатини Терми.Беше прекрасна топла вечер и всички забравили умората се засилихме да се разхождаме по улиците.Една компания веселяци окупирахме едно ресторантче в малка странична уличка,събрахме всички външни маси и май не остана човек в квартала,който да не разбра,че сме там.Бяха ни посъветвали да поръчваме от виното на заведението.Това е наливно винце, което всяко ресторантче си прави или поръчва само за себе си.Така от каника на каничка,от истории на вицове и затворихме заведението.
Ден четвърти.Пиза и Верона.В Пиза ни валя малко дъжд,но разходката из Площада на чудесата си беше както винаги чудесна и кулата все така наклонена.
Верона беше прекрасна.Особено привечер.Беше неделя и всички хора бяха навън.Да се разходят.Местни хора,а всеки втори с кучето си.Когато се смесвам с местни хора не протестирам.Отметнахме забележителностите и най-вече гърдите на Жулиета и позяпахме,по магазините на тяхното ларго,където дори шахтите са от мрамор.Без да изпадам в подробности,но две жени и магазини водят до осъзнаване,че свободното време е свършило прекалено бързо.Не остана време за друго,затова на крак да излапаме по едно панцероти,после сладолед и така доволни покрай крепостната стена се прибрахме в автобуса.
Ден пети.Дъжд и мъгла във Венеция.Дълги опашки и пред Двореца на дожите и пред църквата.Колко е хубаво човек да е бил вече тук и преди и да не се притеснява,че може и да не влезе.Затова само разходки и зяпане на стъклени бижута по магазинчетата,в опит да се изгубим в тесните улички.От уличка на мостче,от магазинче на кафене така мина един ден в дъждовна Венеция.
Ден шести.Отпътуване към дома и спирка в Любляна.Прекрасен град,дори в облачно време.Определено ще се върна тук,защото има какво да се види.
За първи път ми се случва такова пътуване,със самолет до крайната точка и връщане с автобус.Трябва да призная,че ми харесва такъв туристически вариант,в който не се връщаш,а само пътуваш в едната посока.Ако групата е от веселяци е още по-забавно и приятно.Тогава дългото пътуване към дома минава неусетно,а дори не ти се иска да свърши.От виц на виц,от история на история с кратки прекъсвания за кафе и сръбски плескавици и всички сме си в къщи.До следващия път...
