Сгушено в планината,в красивия еленски балкан се намира едно малко селце,наречено Марян.На него дори селската табела му е по-малка от обичайните.През това село минаваме много често и винаги бързаме.Всеки път само поглеждам към отбивката за манастира,покрай която профучаваме.Защото това малко село си има манастир."Св.Преображение Господне".От време на време попадам на ръзкази или пътеписи на хора,които са ходили и бях решила,следващия път каквото и да става,спираме дори за малко.
Беше петъчен ден,оказа се седмица преди храмовия празник,който е на 6 август когато манастира ще се оживи,ще дойдат хора,дори дядо владика всяка година не пропускал да дойде да отслужи литургия.
Но този ден беше тишина и спокойствие,от тези моменти малко нереални, когато се чудиш дали не сте единствените хора в цялата планина.Отбихме от пътя,слязохме от колата и тишината си отиде,прекъсната от страховит кучешки лай.А те манастирските кучета налягали по сенките ни приветстваха или по скоро ни бяха ядосани,че сме им прекъснали целодневното спокойствие.
Още щом паркирахме и от вратата излезе да ни посрещне игуменката на манастира,която е единствения му обитател и се грижи за него и страховитите четириноги манастирски пазачи.Прекрасна и много мила жена.Тя именно ни разказа за приготовленията за празника,който наближава и как хората от селото ще помагат за косенето на тревата,а тя си е поставила за цел да изпере килимите на църквата.Как се очакват много гости и как владиката никога не пропуска да дойде и от години дори не се налагало да му изпраща покана,защото знае че няма да ги забрави.
Но този ден беше тишина и спокойствие,от тези моменти малко нереални, когато се чудиш дали не сте единствените хора в цялата планина.Отбихме от пътя,слязохме от колата и тишината си отиде,прекъсната от страховит кучешки лай.А те манастирските кучета налягали по сенките ни приветстваха или по скоро ни бяха ядосани,че сме им прекъснали целодневното спокойствие.
Още щом паркирахме и от вратата излезе да ни посрещне игуменката на манастира,която е единствения му обитател и се грижи за него и страховитите четириноги манастирски пазачи.Прекрасна и много мила жена.Тя именно ни разказа за приготовленията за празника,който наближава и как хората от селото ще помагат за косенето на тревата,а тя си е поставила за цел да изпере килимите на църквата.Как се очакват много гости и как владиката никога не пропуска да дойде и от години дори не се налагало да му изпраща покана,защото знае че няма да ги забрави.
Не стояхме много,запалихме си свещичка,пожелахме си здраве и потеглихме.
Манастира има голям двор,една част от която е гробище,а централната част се заема от храма.В него има някои наистина много стари икони.Подобно на много църкви в района,включително и тези в Елена,камбанарията представлява самостоятелна кула,която е отдалечена от самата църква и се намира до входа.
Мислех си,в селото има хора, но те си вършат техни си работи и едва ли жената разменя много думи през деня,но за моя радост в църквата вече имаше запалени свещи,а когато излязохме на главния път,друга кола зави към манастира.
Ако сте в района,минавате през село Марян или сте отседнали в Елена,не забравяйте че наоколо и то в радиус само няколко километра има такива малки скрити кътчета,които си заслужават да се видят и хора с които си заслужава да се разговорите.Понякога точно тях помним цял живот.
За манастира може да се прочете доста информация в Интернет.Той може и да е малък,може и да е в малко село,но историята и легендите са много интересни.На мястото му преди е имало друг манастир основан през осми век.Затова сочат намерени останки.Църквата,която сега е в двора на манастира е построена през 1835 година и известно време е съществувала само тя.В края на миналия век Марянския манастир отново е обявен за действащ.Има една интересна легенда,свързана с мястото, която разказва че тук е отсядала сестрата на цар Иван Шишман,княгиня Мара и на нея е кръстено и селото Марян.
Други пътеписи за НЕПОЗНАТАТА БЪЛГАРИЯ
За манастира може да се прочете доста информация в Интернет.Той може и да е малък,може и да е в малко село,но историята и легендите са много интересни.На мястото му преди е имало друг манастир основан през осми век.Затова сочат намерени останки.Църквата,която сега е в двора на манастира е построена през 1835 година и известно време е съществувала само тя.В края на миналия век Марянския манастир отново е обявен за действащ.Има една интересна легенда,свързана с мястото, която разказва че тук е отсядала сестрата на цар Иван Шишман,княгиня Мара и на нея е кръстено и селото Марян.
Други пътеписи за НЕПОЗНАТАТА БЪЛГАРИЯ
