Истанбул, град който не влиза лесно в изречения

 

Иская ми се да разкажа Истанбул, но едва ли ще мога.Този град не влиза лесно в изречения.Не можеш да сложиш точка докато го разказваш.Той не влиза в никави граници и дано никой не успее да му сложи такива.За такъв един град можеш само да напишеш "следва продължение".
  Мисля, че всеки си намира по нещо там защото той е толкова различен, толкова шарен и контрастен.А в края на септември ухае на печена царевица и печени кестени.Те са навсякъде, почти толкова колкото са сергиите със симити.Ох, тези симити...за 20 лири хапваш доволно и си готов за следващата посока в този необятен град.

    Както обикновено всичко започва отдалече и затова и ние започнахме пребиваването в Истанбул в историческия център, където се изправяте до нещо наистина древно, обелиск.Има истории как е достигнал този обелиск до това място.Падал ли е, чупил ли се е, на части ли са го носили, търкалялили са го...Каквото и да е, днес той гордо си стои там.

    И после влизаме в джамия, ама в Синята и тя е грандиозна и отвън и отвътре.

  И разбира се минаваме покрай Света София, която все не намира точното си приложение, надявам се и сега да е така.

   И минавайки покрай нея се изкушихме да изядем по един симит.То как да не се изкушиш, мекичък поръсен обилно със семена за 20 лири.Зареждаш батериите и си готов да извървиш поне 30 хиляди крачки този ден.Май не ги направихме толкова, но в километри не беше малко.

   Наричат я Желязната църква и след като толкова години се разпадаше това ми ти желязо, сега е лъсната за чудо и приказ.Сега вече тази стара дама няма да се срамува когато я показват на хора от цял свят.И наистина докато бяхме там имаше групи от Италия и Франция.

    Отдавна си го бях намислила този квартал.Ами то аз по шаренкото си падам и още като видях тези цветни къщи и дувари на едни снимки, казах си, там трябва да ида.То пък така стана, че нашия екскурзовод Искендер без да пита ни заведе, че даже и ни остави да изкатерим една доста стръмна улица и да завъртим малко из квартала.А квартала Балат го нарекли и заедно с Фенера са си доста забележителни квартали в Истанбул.

    А в края на деня се озовахме на площад Тексим оглеждайки се да не ни блъсне трамвай.Ама те едни симпатяги тези червени трамваи, че с право всеки гледа да ги издебне и да се снима с тях, на тях, до тях.И се спуснахме по главната.Те може да не си я наричат така, но аз като ви кажа главната и всички българоговорящи веднага схващате какво имам предвид.Да, точно това имам предвид.Магазини, магазини, народ в двете посоки, излезли да си покажат новите дрехи или да си купят такива.И навсякъде царевица и кестени.И най-интересното е, че ги белят кестените, да не си изцапаме нежните туристически ръчички.

  И сигнахме до кулата, наречена Галата.То и на квартала казват така или пък Каракьой.Май повече последното, защото спирката на градския транспорт или големия трамвай се наричаше така.От Кулата се спуснахме към Босфора и като казвам спуснахме, доста стръмни са тези улици.Шумно е, хора се разминават непрекъснато, момчета приканват да опитаме кестените, търговци следяха зорко да не ни пропуснат като клиенти...Но нас ни теглеше към брега и прохладата там, светлините на корабчетата които потеглят за вечерни обиколки по вода, заведенията...

   Вървим си ние, вече гладни и се оглеждаме къде да хапнем, разбира се нещо традиционно и се сещам за нещо прочетено, което съм запомнила, как си взели сандвичи с печена прясна риба и седнали на пейка край водата...И обикаляйки виждаме в един ъгъл малка сергия, цялата обвита в дим и голяма опашка там.Всеки знае, където и да сте, следвайте местните за храна, а на опашката и по масичките само турски семейства.Нареждаме се.Това да чакате на опашка понякога има предимство, че наблюдавате целия процес по приготвяне.А той не беше никак кратък...И когато седнахме край Босфора с горещите сандвичи и отхапах...разбрах, че може би не съм яла правилно риба досега.

   Всяка хапка беше съвършена комбинация от риба, зеленчуци, подправки, лимон и зрънца нар.

   А корабчета идваха и отплаваха, светлините се отразяваха във водата и въпреки разноликото шумно множество беше някак много спокойно...

   И доволно се прибрахме в хотела.

    Разходка с лодка или как винаги щом има начин да видя брега и от водата, там съм.Много обичам да си стоя на плавателното средство в случая корабче, вятъра да ми роши косата, пръски вода да ме заливат от време на време, да слушам историята на сградите покрай които минаваме...

   Може ли да сме в Турция и да не попаднем на пазар.То си е забележителност и забележително изживяване.Да не говорим за десетките почерпки на чай и локум.Излязах оттам наквасена и с повишена кръвна захар.Ама не заради локума въпреки, че не се дърпах когато ми бутаха отрупаните табли под носа.Подсладих се с едно кюнефе, правеха го на скара на жар...Удивително!!! Може още удивителни да сложа, толкова беше вкусно.И това в една забутана уличка където се връщаш двеста години назад сигурно и защото сградите са сигурно на толкова и защото търговията макар и с нови дрехи и вещи се случва по същия начин като едно време.А кафеджията си излива кофата с вода във вадата в средата на каменната уличка.Минало и настояще в едно.

   Може би трябваше да изядем и по един кебап там.Не ядохме достатъчно от турската храна за съжаление.Но както казах в началото, винаги ще има "следва продължение" когато и да е.

   Долмабахче...този дворец е като Истанбул, грандиозен и неочакван.Въпреки опашката на входа, влязохме много бързо.Всъщност забавянето идва от скенерите през които минаваме и то защото има хора, които чак там се сещат да се разопаковат.Иначе пък пихме кафе в харема докато го разглеждахме.Спокойно, кафенето се намира там, затова така.Не че има харем сега там, не че някой би искал да има харем сега.При тези цени?

    Вечерта ни беше малко разочароваща.Наминахме във Водната градина, един мол с фонтани.Някога мола е бил хубав, сега почти няма магазини, а фонтаните...ами и по добре озвучена падаща вода съм виждала.Музиката почти не се чуваше от водата и с една дума, бих предпочела да бъда пак край Босфора отколкото тук.Но каквото, такова.

И това е...един дълъг уикенд в Истанбул.

И...следва продължение!